В Зографския манастир се съхранява неговата чудотворна Фануилска икона, за пръв път за нея се поменава в сборник, съставен между 1489 и 1543 г.
Свети Георги е живял в края на ІІІ и началото на ІV век по времето на император Диоклетиан, който не обичал християните и ги преследвал. Съвсем млад той постъпил във войската, а заради неговата храброст, той получил висок военен чин на 20-годишна възраст. Императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той е християнин. Георги наследил голямо богатство от майка си, но тъй като получавал заплата, от която се прехранвал, го раздал на бедните. Диоклетиан организирал тържества, по време на които накарал хората да се покланят на статуите на чужди богове и на неговото собствено изображение като на бог. Смелият млад войн Георги обаче, отказал да им се поклони и бил арестуван веднага, а след това хвърлен в затвора. Там го измъчвали жестоко, за да се откаже от християнството – слагали му огромен камък на гърдите, връзвали го за колело, набучено с пирони, карали го да тича с нагорещени обувки и да пие солена вода. Въпреки това храбрият християнин не се отказал от вярата си.
След всяко мъчение, Господ невидимо допирал ръка до раните му и те заздравявали бързо за изумление на неговите мъчители, които не виждали кой му полага. Много хора, като видяло чудните изцеления също повярвали. Сред тях била и съпругата на императора Александра. Диоклетиан наредил и тя и Георги да бъдат посечени с меч. По пътя към палача императрицата издъхнала, Георги бил обезглавен. Това се случило в 306 година. Заради храбростта му, той е покровител на армията не само в България, но и във всички християнски страни. Неговата памет се чества на 6 май. На Гергьовден имен ден имат хората с имена Георги, Гергана, Гергина. В Зографския манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ в Атон се съхранява Фануилската икона на свети Георги. Обителта води началото си от IX-X век. Възприема се, че тя е чудотворна. За пръв път тя се споменава в едно руско описание на Света гора, съставено между 1489 и 1543 г. В сборника „Рай мысленный” (1659) за нея се разказва, че отначало се намирала в една манастирска църква в палестинското село Фануил, недалеч от град Лида, но след арабското завоевание на Палестина живописта ѝ по необясним начин изчезнала от дъската, върху която била нарисувана. Свети Георги се явил насън на игумена на манастира и му обяснил, че е потърсил убежище на Света гора. Монастите вкупом се отправили на поклонение там и щом стигнали в Зографския манастир, видели в тамошната църква иконата, която чудодейно се изписала при основаването на този манастир и разпознали в нея напусналия ги свети образ. Надписът върху сегашния сребърен обков на иконата гласи (в превод на новобългарски): „С благословията на негово преосвещенство Серафим, митрополит новгородски и санктпетербургски, усърдието на прехристолюбиви благотворители и грижите на настоятеля на Атоно-Зографския манастир архимандрит Анатолий се направи този обков на чудотворната икона на свети великомъченик Георги Победоносец, явила се тук като огнен стълб на трима усърдно молещи се единоутробни братя, потомци на Юстиниан Велики, които първи издигнаха със свои средства на това място настоящата обител в 898 година и според чудотворно изписания образ на светеца, наричан от старо време „зографос“, ѝ дадоха името „Зограф“. С. П. [Санкт Петербург], 1837 година.
