Патронният му празник – 4 октомври се отбелязва Международния ден за защита на животните, еколозите – католици го почитат за свой покровител
Един богат и разглезен младеж, отдаден на разгулен живот, неочаквано за своите родители съблича кадифените дрехи, навлича бедняшко одеяние и се нарежда при нищите в храма. Това се случва през ХII век. Младият мъж е Джовани Франческо ди Пиетро Бернардоне, роден на 26 септември 1181 година в заможно семейство в град Асизи. Впоследствие наречен Франциск.
За обръщането му към вярата, според някои негови изследователи, допринася един беден храм със скромно разпятие във византийски стил. Впоследствие той често се моли там се определя като „обвързан в брак с нищетата“. Основният принцип, проповядван от него е „да нямаш нищо“ и да се грижиш за душата си чрез покаяние и да живееш според Евангелските изисквания.
Постепенно около него се сформира малка общност. През 1209 г. заедно с дванадесет последователи се явява пред папата в Рим, където моли светият отец да утвърди братството им. Папата приема клетвите им за послушание и така е учреден Францисканският орден.
Самият Франциск остава дякон до края на живота си. Смята, че не е достоен да бъде свещеник. Последователите му наричат себе си „минорити“ от латинската дума за „по-малки“, а в техния случай – „нищи“, хора без собственост и без привързаност към материалното. Между другото, думата „министър“ е сродна с минорит (в латинския и двете произлизат от minus – малко, а думата министър в Древен Рим се използва изключително за хора, изпълняващи длъжности в услуга на другите) – министри се наричали участниците в мисии, разпространяващи из Европа принципите на св. Франциск от Асизи.
В по-късни времена мисионерството се превръща в една от основните дейности на францисканския орден, т.е. на малките братя (1209 г.). Впослествие се основават още орденът на монахините на сестра Киара (1211 г.) и светския орден (1221 г.). Обществото на неговите последователи е съставено от свещеници и светски хора. Той евангелизира в Италия и в чужбина. През 1219 г. отива в Египет, където християнските войски воюват срещу мюсюлманите за Светите земи. Там ръководейки се от учението на Евангелието, се стреми не чрез меч, а чрез слово да спре кръстоносците от кръвопролитията. След поражението на християните в битката при Дамиета, получава разрешение да отиде при врага, където е приет с уважение от султана като слуга на Бога. Искайки да съживи любовта към Христос у хората, той възпроизвежда първата коледна пещера в Гречио. В средата на септември 1224 г., молейки се на планината Алверния, той получава стигмата или раните на Христовото страдание. Умира на 3 октомври 1226 г. в Порциункола. Две години по-късно е провъзгласен за светец. Свети Франциск оставя няколко свои послания, включително Правилото на Ордена на малките братя и известната Песен на слънцето, както и проникновени молитви. През 1980 г. Йоан Павел II го обявява за покровител на еколозите, които се стремят да защитят природната среда на човека. Свети Франциск все още се радва на универсална почит, симпатия и любов, не само сред католиците, но и от християни от други вероизповедания, а дори от нехристияни. Без него в днешния свят щеше да има по-малко любов, вяра и надежда в милостта на Твореца.
Светецът от Асизи е покровител на Италия, а също и покровител на животните. На патронния му празник – 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните. Еколозите – католици го възприемат за свой покровител.Църквата
Католическият храм в София, на ул. „Проф. Асен Златарев” носи името на свети Франциск от Асизи.
МОЛИТВА НА СВ. ФРАНЦИСК
Господи, направи ме инструмент на своя мир, където има омраза, нека сея любов;където има рана – милост;където има съмнение – вяра,където има отчаяние – надежда,където има тъма – светлина,където има тъга – радост.О, Боже Всемогъщи, дари ме да не търся утеха, а да утешавам,да не търся разбиране, а да разбирам,да не търся обич, а да обичам,защото когато даваме, получаваме,и в прошката ни прощават,и в смъртта се раждаме за вечен живот.
