БПЦ избира църковни настоятелства до дни

Вотът е на 22 ноември. Право да избират имат всички кръстени в православната вяра християни от енорията, навършили 21 година

От: Наташа Войкина, Враца

На 22 ноември, ден след празника Въведение Богородично, във всички храмове на Българската православна църква (БПЦ) ще се проведат избори за църковни настоятелства, които ще имат 4 годишен мандат. Право да се кандидатират имат всички навършили 30 годишна възраст православни християни, които отговарят на изискванията (вижте приложената Глава 12 от Устава на БПЦ). Право да избират имат всички кръстени в православната вяра християни от енорията, навършили 21 година, според изброените изискавания в същата глава. Те трябва да се запишат при енорийския си свещеник най-късно до 21 ноември, 17.00 часа. Начинът за провеждане на изборите е описан подробно.

Функциите на Църковното настоятелство са също подробно изброени.

УСТАВ НА БПЦ

Глава дванадесета                                

ЦЪРКВА И ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО

Раздел І

ЦЪРКВА И ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО

Чл. 140. (1) Църквата е обединение на православните християни от една или повече енории, където се намира храмът.

(2) Църквата е юридическо лице, което е местно поделение на Българската православна църква – Българска Патриаршия и на съответната митрополия.

(3) Наименованието на църквата като юридическо лице е наименованието на съответния храм.

(4) Църквата се управлява от църковно настоятелство, което се състои от 4-6 души и се представлява пред компетентните органи от енорийския свещеник, който е председател на църковното настоятелство. В определени случаи по решение на настоятелството председателят може да упълномощава и други лица да го представляват. В своята дейност настоятелството се подпомага от прицърковни организации, като православни християнски братства и други.

(5) Член на църквата като юридическо лице е всеки православен християнин, който живее в енорията, където се намира съответният храм, и е вписан в списъка на църквата срещу лични данни, адрес и подпис. Кръщелното свидетелство е удостоверение за лицето, че е православен християнин.

(6) Списъкът на членовете на църквата се проверява и актуализира редовно на всеки четиригодишен период преди провеждане на избирателното събрание за избор на църковни настоятели и при необходимост – в края на всяка календарна църковна година.

(7) Църквата като юридическо лице за новостроящи се храмове възниква от влизане в сила решението на Епархийския съвет, с което се утвърждава църковното настоятелство.

(8) Епархийските митрополити извършват освещаването на църкви и параклиси (освен ако параклисите не са в болници, затвори, училища и други обществени учреждения) след прехвърлянето на собствеността им на Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните поделения.

Чл. 141. (1) Председател на църковното настоятелство по право е енорийският свещеник.

(2) При църква с повече от един енорийски свещеник председателят на църковното настоятелство се назначава със заповед от епархийския митрополит.

(3) При отсъствие на председателя епархийският митрополит издава заповед за заместването му от свещеник, който завежда и енорията му.

Чл. 142. (1) За член на църковното настоятелство може да бъде избран всеки български гражданин, който отговаря на следните условия:

1. да е кръстен православен християнин;

2. да е член на съответната енория;

3. да е навършил 30 години;

4. да не е осъждан за престъпления от общ характер или за църковни провинения и простъпки – от църковен съд;

5. да е запознат с основните истини на православната вяра;

6. да е познат по своя благочестив и честен живот.

(2) Кандидатът за член на църковното настоятелство подава заявление и декларация до председателя по образци, утвърдени от Светия Синод.

(3) Не може да бъде член на църковното настоятелство лице, което е:

1. съпруг или роднина по права линия без ограничения в степените, по съребрена линия или по сватовство до трета степен с председателя, с друг член на църковното настоятелство, с касиера, свещопродавачите или лице, назначено на щатна длъжност в църквата;

2. било обявено в несъстоятелност или е било член на управителен орган на търговско дружество, прекратено поради несъстоятелност.

Чл. 143. (1) Светият Синод всяка четвърта година приканва епархийските митрополити да се разпоредят за провеждането на избори за църковни настоятелства в определен неделен ден през месец ноември.

(2) Когато избори не бъдат проведени в определения ден, епархийският митрополит определя друг неделен ден за провеждането им.

(3) Когато изборите не се проведат и във втората определена неделя, епархийският митрополит назначава настоятелство от четирима енориаши, имащи качества за избираеми за църковни настоятели.

Чл. 144. (1) Едновременно с избирането на църковното настоятелство се избира и проверителна комисия от 3 до 5 членове, имащи качествата за църковни настоятели по чл. 142.

(2) След утвърждаването на новоизбраните настоятели, проверителната комисия проверява сметките по приходо-разхода на църквата за времето, през което е служило старото църковно настоятелство. Протоколът се подписва от комисията, от старото и новото църковно настоятелство и се изпраща в митрополията. Епархийският съвет разглежда протокола и с постановление се произнася за освобождаването от отговорност на старото църковно настоятелство.

Чл. 145. (1) Служебният период на църковните настоятелства е четиригодишен.

(2) Когато през периода по ал. 1 член от настоятелството се премести, бъде отчислен или почине, за негов заместник до изтичането на четирите години се прогласява следващият, избран по броя получени гласове.

Чл. 146. (1) Избиратели могат да бъдат всички български граждани, православни християни, членове на църквата в съответната енория, навършили 18 години.

(2) Записването в списъка с имената на избирателите трябва да приключи до вечерната служба преди деня на избора.

Чл. 147. (1) Събранието за избиране на църковно настоятелство се открива след света Литургия в определения от епархийския митрополит ден и продължава до 14 часa.

(2) Събранието се ръководи от бюро от четирима енориаши, избрани с явно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите. Председателят на църковното настоятелство е председател и на бюрото и ръководи събранието.

(3) В съставни енории, където се избират повече от едно църковно настоятелство, енорийският свещеник председателства избора в центъра на енорията, а в другите села упълномощава за свой заместник по един грамотен енориаш, имащ право на избираем за църковен настоятел. Името на заместника се отбелязва в избирателния протокол, а за даденото пълномощно енорийският свещеник съобщава на епархийския си митрополит.

(4) Събранието се открива след усърдна към Бога молитва, когато присъстват поне 2/3 от записаните в избирателните списъци енориаши. Когато в определения час няма изискуемия кворум, събранието се отлага с 30 минути, след което се открива при кворум повече от половината от енориашите, вписани в избирателните списъци. Когато не се събере и този кворум, събранието се отлага за следващата света неделя и се провежда при същите условия и ред.

(5) По предложение на бюрото се изготвя листа с имената на кандидатите за църковни настоятели, подали заявление и декларация до председателя на църковното настоятелство най-късно седем дни преди датата за провеждане на избора.

(6) Бюлетината с имената на кандидатите се представя на избирателите, след което се пристъпва към тайно гласоподаване.

(7) Църковните настоятели се избират с мнозинство на повече от половината от присъстващите избиратели.

Чл. 148. (1) За проведения избор на църковно настоятелство и проверителна комисия се съставя протокол, подписан от членовете на бюрото и подпечатан с църковния печат, а където няма църква – с печата на председателстващия свещеник. Протоколът и изборните книжа се изпращат на епархийския митрополит.

(2) Жалби по редовността на избора могат да се подават до епархийския митрополит в седемдневен срок от деня на избора.

(3) Епархийският митрополит утвърждава произведения избор, когато Епархийският съвет е разгледал изборните книжа и е установил, че са редовни. Когато се установи, че изборът е нередовен, епархийският митрополит разпорежда провеждането на нов избор.

Чл. 149. (1) В имуществото на църквата като юридическо лице се включват:

1. храмът (зданието) и принадлежностите му, както и други храмове и параклиси към него;

2. движими вещи и недвижими имоти;

3. сумите, постъпили в храма от различни източници, като: свещи, дискоси, приходи от движими и недвижими имоти и други;

4. дарения за благоустройството и потребностите на храма и енорията, както и движими и недвижими имоти, завещани в полза или собственост на храма, включително и със специално предназначение за благотворителни и просветни цели, за издръжка на клира и други;

5. суми от митрополиите, църковно-енорийски дарения, такси и други.

(2) Църквата като юридическо лице може да учредява еднолични търговски дружества и да участва в търговски дружества по ред, определен в настоящия Устав.

Чл. 150. (1) Църква, която е без енория, се управлява от настоятелство, назначено от епархийския митрополит.

(2) Гробищна църква без енория се управлява от местното църковно настоятелство, а при повече енорийски църкви в населеното място епархийският митрополит назначава свещеник за председател на църковното настоятелство и по негово предложение четиричленно настоятелство.

Чл. 151. (1) Към енорията принадлежат лицата от православно вероизповедание, които живеят в границите на енорията и запазват и поддържат жива връзка с енорийския храм, клир и живот.

(2) Енориашите, членове на църквата, имат всички общи църковни права и задължения, както и предвидените в настоящия Устав.

Чл. 152. Отнемането или ограничаването на църковни права става по църковно-съдебен ред.

Чл. 153. (1) Православните християни енориаши, членове на църквата като местно поделение на Българската православна църква – Българска Патриаршия са длъжни:

1. точно, твърдо и неизменно да изповядват православната вяра;

2. да посещават богослужението, да се изповядват, да се подготвят с пост и молитва и причастяват редовно;

3. да съдействат за благосъстоянието на енорията в религиозно-нравствено отношение;

4. да участват в религиозния живот на енорията;

5. да се грижат по издръжката на църквата и клира;

6. да спазват правилата на Православната църква.

(2) Християните са длъжни да спазват правилата за единство и неделимост на Светото Православие, на Българската православна църква – Българска Патриаршия и на нейните местни поделения.

Раздел ІІ

ПРАВОМОЩИЯ НА ЦЪРКОВНИТЕ НАСТОЯТЕЛСТВА

Чл. 154. Църковното настоятелство има следните права и задължения:

1. да сключва придобивни сделки, договори за заем, наем и други договори, с изключение на: разпоредителни сделки с недвижими имоти, договори за ипотеки, апорт на недвижими имоти в търговски дружества, собственост на съответната църква, с писмено съгласие на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит;

2. да прави предложения до епархийския митрополит за учредяването на вещно право на строеж за срок до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на съответната църква;

3. грижи се да увеличава средствата на храма;

4. събира установените църковно-енорийски такси, както и сумите, постъпили в храма от продажба на свещи, дискоси, приходи от движими вещи и недвижими имоти, по решение на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит, внася част от тях в бюджета на митрополията за заплати на свещениците;

5. прави предложение пред епархийския митрополит и се грижи за изграждането на храм, параклис, помощни сгради и други;

6. настоява пред компетентните органи за съграждане на църковни гробища, както и за ограждането, чистотата, реда и благолепието на църковните гробища;

7. приема – с одобрение на епархийския митрополит – дарения и завещания и придобива по други законни начини движими и недвижими имущества в полза на църквата;

8. грижи се всички недвижими църковни имоти да имат нотариални актове, планове и скици и взема мерки да се пазят границите на земеделските, горските и други имоти чрез постоянни неподвижни знаци;

9. съставя бюджета на храма и го изпраща за утвърждение от Епархийския съвет;

10. следи за редовното изпълнение на църковния бюджет;

11. води опис на църковните имущества;

12. взема решения и с одобрение от епархийския митрополит завежда дела пред съдилищата и упълномощава лица, които да го представляват при извършването на нотариални действия; завежда съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти след съгласието на епархийския митрополит и го уведомява за заведените срещу него съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти;

13. грижи се за благолепието на храма и за доброто състояние и осигуряване на църковните имоти;

14. застъпва се пред компетентните органи да не се откриват около храма и на разстояние по-близо от 100 м търговски и туристически обекти, питейни, увеселителни и развлекателни заведения, както и да не се развиват дейности, които противоречат на православната вяра, църковния живот и традиция;

15. грижи се да се набавят свещи от църковна свещоливница, икони и потреби за храма и за богослужението от църковните (синодални и епархийски) магазини;

16. осигурява за храма икони, съсъди и предмети с художествено значение с предварителното им одобрение от епархийския митрополит;

17. Грижи се със съдействието на богомолците за благочинието при богослужението;

18. назначава при храма помощен персонал, а с одобрението на епархийския митрополит – дякони, певци, певчески хор и други църковни служители и се грижи за тяхната издръжка;

19. може да отпуска по бюджета стипендии или помощи на младежи за подготовка на певци и клирици;

20. определя на църковни служители, чиято издръжка е по това занятие, заплата или възнаграждение по щат, в съответствие с техния служебен и образователен ценз;

21. подпомага материално свещенослужителите при храма при необходимост и възможност, с одобрение на епархийския митрополит;

22. води изборните списъци на енориашите;

23. дава на епархийския митрополит в края на всяка година писмен отчет за дейността си;

24. оказва морално и материално съдействие на свещениците при храма в тяхната просветна и благотворителна дейност.

Чл. 155. Свещеникът – председател на църковното настоятелство, открива, ръководи и закрива заседанията.

Чл. 156. (1) Заседанията на църковното настоятелство са законни, когато са свикани от председателя или заместващия го и присъстват повече от половината от членовете му.

(2) Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове на настоятелството. При равногласие надделява гласът на председателя или заместващия го.

Чл. 157. Председателят на храма съставя график за богослужението и разпределя служебните задължения на свещенослужителите към храма и контролира изпълнението.

Чл. 158. (1) Църковното настоятелство избира касиер, който се одобрява от епархийския митрополит.

(2) Касиерът приема приходите и извършва разходите, според бюджета, и се отчита пред църковното настоятелство.

Чл. 159. Длъжността църковен настоятел е почетна и неплатена.

Чл. 160. (1) Църковното настоятелство води летописна книга.

(2) В летописната книга се записват по-важни събития, свързани с живота на храма и енорията, имената на църковните благодетели и на църковните настоятели, за които епархийският митрополит прецени, че са се отличили с честно и усърдно служение.

(3) Имената на записаните в летописната книга се споменават в църквата при богослужението на Неделя Православна.

Следвай ме – Вяра

Total Page Visits: 590 - Today Page Visits: 4

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close