България втора по горски пожари в Европа

Изпреварва ни само Кипър, около 600 са те всяка година у нас, преките икономически загуби от тях са 2,5 милиона евро

Нашата страна се оказва в черната класация по горски пожари на континента за 2024. Преди нас палмата на първенството държи Кипър, сочат данните на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS).

Знаем ли какво губим, колко ни струва?

Около 600 са те всяка година в страната, като огънят опустошава близо 10 000 хектара земя.  В резултат преките икономически загуби са около 2,5 милиона евро. По данни т доклади на EFFIS през първите години на XXI век повече от 100 000 хка от горите в България са засегнати от пожари. Две от тях са най-лошите в историята на нашите гори. През 2007 г. са били регистрирани 1479 пожари и са унищожени 43 000 хка гори, а през 2000 г. пожарите са 1710, а 57 406 са изпепелените гори. Експерти прогнозират, че 2024-та вероятно ще е най-драматичната за тях, като се имат предвид бошуващите огньори на десетки места в страната.

Европейската информационна система за горски пожари за 2022  основните причини за тях у нас са четири. По небрежност  са предизвикани 321 пожара  (62 %); поради палеж — 16 (3 %); по естествени причини  — 21   (4 %); а по неизвестна причини –  158 (31 %).

Само хората с кибрит в ръка ли са виновни?  

Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 г. до 2005 г., показват, че  вредни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което показва дългогодишна уязвимост на горите от пожари. Тези данни подчертават спешната необходимост от всеобхватни стратегии за предотвратяване на пожари и устойчиво управление на горите, за да се смекчи това екологично предизвикателство.

Към това можем да прибавим и пасивно поведение на българските  власти и отговорни институции  за борбата с горските пожари. Единствените инвестиции, които се правят в тази посока, са чрез европейските програми за селските райони и за околната среда. Но само бегъл преглед на протоколите от  заседания на Комитета за наблюдение  на програмата  за околна среда показва некомпетентност при инвестирането на публичен ресурс с цел борба с климатичните проблеми и горските пожари, „Асоциация общински гори“.

Направено-ненаправено, кой какво?

Същевременно, за последните два програмни периода мерките за бора с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, за да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите.  Според  протокол от 17 март 2023 г.,  очакваните резултати от изпълнението на тази мярка са осигуряване на необходимия наземен капацитет. Той трябва да включва специализирана техника за извършване на своевременна, адекватна и ефективна намеса на отговорните структури на ГДПБЗН при горски пожари и повишаване на капацитета на национално ниво за действие при възникването им. Оказва се обаче, че няма ни най-малък от  страна на управляващия орган на ОПОС/ ПОС поне да се проучат и финансират мерки с доказан ефект за  защита от  горски пожари, като  комбинация от мерки за превенция, подготовка, реакция.  Тук следва да се уточни, че първо място в опазване на околната среда по принцип стои превенцията и е стряскащо,  че  институциите, хората които са поставени да управляват инвестирането на милиарди в опазване на околната среда,  очевадно са  или  некомпететни или  небрежни за същинското й опазване. Това се потвърждава и от думите на г-жа Агнес Монфре (Протокол 5.06.24) , ръководител на отдел „България, Хърватия, Словения“ в ГД „Регионална и селищна политика“. В прав текст тя казва на управляващите на ПОС, че предотвратяването и превенцията са по-важни от реакцията впоследствие по повод оттеглена процедура за разработване и актуализация на Планове за управление на риска от наводнения.  Думите й са в контекста за риска от наводнения, но са напълно относими и за горските пожари.

Има ли изход и какъв е той?  

Също толкова злополучен е и опитът от Програма за развитие за селските райони за финансиране на борбата с пожарите. В периода 2007-2014  беше финансиран  строежът и оборудването на противопожарни кули, които така и не заработиха в система за ранно оповестяване, припомнят от Асоциация общински гори. Така общините, които трябва да реагират първи на терен, заедно с горските подразделения,  останаха  без възможност  за  инвестиции в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и  други средства за наблюдение и превенция, допълват оттам.

По тези причини неправителствената организация заявява свои искания за опазване на българските гори. „Поради изложените по-горе факти и обстоятелства настояваме, на най-висше ниво в държавата да се вземат спешни мерки и програма ПОС  2021-2027 да бъде препрограмирана , защото тя подлежи на препрограмиране  в края на тази година. Подчертаваме , че препрограмирането трябва  да се случи по много по-ефективен начин – чрез експертни сесии тип „мозъчна атака“, в които преобладават  експерти не от администрацията, а  с доказан международен и национален опит относно водещите  тенденциите за опазване на горите и околната среда и опитът на Португалия, която направи голям пробив в борбата с горските пожари да бъде пренесен  и осъществен  по най-добрия начин в България през следващите няколко години“, казват от асоциацията.

По оценка на нейни експерти приблизително 40—50 % от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това подчертава спешната необходимост от проактивни мерки за управление на горските ресурси и засилване на стратегиите за предотвратяване на пожари.

Какви са водещите тенденции срещу пожарите?

В  цивилизования свят, включително и в Европа те се решават от години по отработен, изпитан и доказано ефективен механизъм. Подходът се изразява в:

=  Ангажираност на общността. Това се постига чрез образование на обществеността за противопожарната безопасност, включително как да се предотвратят горски пожари и какво да се прави в случай на пожар. У нас обаче целенасочени действия в тази посока. Липсва т. нар.огнеупорно озеленяване. То се изразява в насърчаване на собствениците на жилища да използват пожароустойчиви материали и да създават защитени пространства около техните имоти.

=  Ранно откриване и наблюдение. Това се осъществява със системи за откриване на пожари, с каквито у нас не можем да се похвалим. Такива са използване на сателитни изображения, сензорни системи, дронове и наблюдателни кули, оборудвани с камери.

=  Бърза реакция. Липсват специализирани противопожарни отделения – разполагане на екипи, които са специално обучени и оборудвани за справяне с горски пожари. Няма въздушна поддръжка, тоест използване на хеликоптери и самолети за изпускане на вода и забавители на огъня при активни пожари. Същевременно, има инвестиции в първото направление, но не е инвестирано в горските подразделения, общините, които са на място и тяхната първа реакция е най-важна.  Такива липсват във второто направление.

= Политика и регулиране.  Изразяват се в налагане на противопожарни забрани за дейности, които могат да причинят пожари по време на високорискови периоди. В България в тази посока няма целенасочени действия, защото липсва контрол. Европейките и други страни практикуват планиране на земеползването. Осъществява се чрез интегриране на оценките на риска от пожари в планирането на земеползването, за да се намали вероятността от пожари, причинени от човека. У нас няма целенасочени действия, същевременно интегрираните политики са една от най-големите слабости в управлението в България

= Технологии и иновации.  Използват се, но не и в нашата страна, географски информационни системи за картографиране и управление на райони, предразположени към пожари. Въвеждат се усъвършенствани техники  за моделиране, за да се предскаже поведението и разпространението на огъня. Целенасочени действия за тях у нас също няма.

Как се опазват от пожари по света:

Водещи в това отношение са САЩ. Там службата за горите и Националната паркова служба имат добре установени програми за управление на горските пожари, включително използването на контролирани изгаряния и обширни усилия за образование на общността. Австралия има дълга история на справяне с този проблем, известна е със своите научни изследвания върху огненото поведение и пожарната екология. Агенции като Държавната противопожарна служба (CFA) и Министерството на противопожарните и аварийните служби (DFES) тамиграят ключова роля. Канада използва всеобхватни практики за управление на горите и използва съвременни технологии за ранно откриване и мониторинг на пожари. Междуведомствения център за горски пожари (CIFFC) координира усилията за управление на горските пожари в цялата страна.

Испания използва комбинация от сателитно наблюдение и екипи за бързо реагиране. Министерството на земеделието, рибарството и храните контролира стратегиите за управление и превенция на горските пожари.

Португалия инвестира значително в противопожарна инфраструктура и обществено образование след опустошителните горски пожари през последните години. Страната използва технологични системи за прогнозиране и управление на горски пожари.

 Защо е важно предотвратяването?

То е от решаващо значение по няколко причини. Най-напред това е защитата на живота. Горските пожари представляват значителна опасност за живота на хората, живеещи в или около горски райони. Чрез прилагането на ефективни стратегии за предотвратяване на пожари можем значително да намалим риска от наранявания или смъртни случаи, когато те лумнат. Нужно е опазване на дивата природа. Огънят в гората има потенциала да опустошат местообитанията, като излага на риск различни видове. Като се съсредоточим върху превенцията, можем да помогнем за поддържането на разнообразните екосистеми, които разчитат на здравословна горска среда, осигурявайки оцеляването както на флората, така и на фауната. Унищожаването, причинено от огнената стихия може да доведе до загуба на ценен дървен материал и други природни ресурси. Превантивните мерки играят решаваща роля за опазването на тези активи, като позволяват на бъдещите поколения да се възползват от екологичната и икономическата стойност, която предоставят горите. Те са крайно належащи и за поддържане на качеството на въздуха.  Димът и замърсителите, отделяни по време на горенето, могат сериозно да повлияят на качеството на въздуха, създавайки рискове за здравето на околните общности. Ще бъдат избегнати и икономическите щети, засягащи собствеността, инфраструктурата и местния бизнес.

Exit mobile version