България е сред водещите страни в Европа по хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Таз диагноза е сред най-разпространените хронични заболявания при хората над 45 години и една от водещите причини за смъртност. Въпреки това, болестта често остава неразпозната и хората приемат първоначалните симптоми (напр. т.нар. “пушаческа кашлица”) за нормални. По данни на СЗО около 10% от населението на планетата страда от това заболяване. Европейската федерация за алергични и белодробни заболявания е установила, че от 200 000 до 300 000 души в Европа умират ежегодно в резултат на ХОББ. До 2020 г. се очаква ХОББ да бъде на трето място сред най-честите причини за смърт сред хората (след сърдечния инфаркт и мозъчния инсулт) и петата по значимост след исхемична болест на сърцето, депресивните състояния, транспортните катастрофи и мозъчно-съдовите болести. Специалистите смятат, че честотата на ХОББ у нас е значително над средната за Европа и обхваща над 10% от населението над 40-годишна възраст. Симптоми на заболяването са наличието на хронична кашлица със или без отделяне на храчки, затруднено дишане при усилие или в покой, намален физически капацитет и лесна умора, влошено качество на живот. Диагнозата се потвърждава чрез функционално изследване на дишането (спирометрия). Най-честите причини за развитие на ХОББ са тютюнопушенето и интензивното и продължително излагане на прахови замърсители. Някои химикали и замърсяването на околната среда повишават риска от развитие на заболяването или могат да влошат симптомите на пациентите с ХОББ. Честотата на ХОББ варира между 5.6% и 10.7% от населението (при 20% от пушачите, които представляват 45-55% от населението). ХОББ се среща по-често при мъжете, но в бъдеще се смята, че повече жени ще бъдат изложени на риск от развитие на заболяването, поради нарастващия брой на жените-пушачи. ХОББ става все по-често срещана в развиващите се страни поради нарастващия брой на пушачите и излагането на вредни емисии, отделяни при използването на горива с органичен произход. ХОББ сериозно влошава качеството на живот на засегнатите. Умората, безсънието и задуха често ограничават физическата им активност и водят до ограничаване на ролята на тези пациенти в социалната и икономическата сфера на живота. По време на пресконференцията проф. Даниела Петрова подчерта, че невъзможността от извършване на елементарни физически усилия в ежедневието обрича болните от ХОББ на самота и социална изолация и те често страдат от тревожност и депресия. Това обуславя нуждата от клиничен психолог и осигуряване на достъп на хората с ХОББ до квалифицирани специалисти, които да им помагат да преодоляват отчаянието и когнитивните промени в хода на болестта. Проф. Петрова допълни, че са необходими съвместни усилия на всички институции на национално ниво за създаване на ефективна практика за реакция и последващи грижи от страна на психолог за тези болни.След направено проучване (януари 2017г.), БДББ утвърди нов подход в лечението на ХОББ и другите значими белодробни заболявания чрез използване на различни групи медикаменти и инхалаторна терапия. При някои тежки форми на ХОББ с напреднала дихателна недостатъчност пациентът се включва на кислород в болницата и в домашни условия. Лечението цели да забави прогресията на болестта и да отложи развитието на дихателна недостатъчност, както и евентуалното инвалидизиране на пациента.Специалистите от Клиника по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ „Александровска“ имат готова програма за популяризиране на новостите в лечението на ХОББ в различни райони на страната, съобщи началникът на КПВБ проф. Огнян Георгиев. Те предвиждат обучения на ОПЛ, пулмолози в доболничната помощ, специалисти в училищата и детските градини, и на професионалисти по здравни грижи, като част от инициативите на новосъздадената Фондация „Наука и здраве”. Тази идея е продиктувана от социалната и здравната тежест на заболяването и недостатъчния брой планови прегледи при пулмолог (само два годишно). За добрия контрол на болестта, специалистите осъзнават необходимостта от информираност на повече хора за същността на заболяването, наблюдението на болните и прилагането на медикаментозна терапия и адекватни грижи за болните с ХОББ. Националната информационна кампания „Дишам свободно“ е инициатива на АББА в партньорство с Българското дружество по белодробни болести, Фондация „Наука и здраве” и УМБАЛ „Александровска“. Кампанията се реализира вече няколко години в страната и обединява всички заинтересовани страни: пациенти, медицински специалисти, медии, институции на европейско и национално ниво. През м. ноември мероприятията продължават в партньорство с общините Русе, Плевен, Пловдив и белодробните болници по места, съобщи председателката на АББА Диана Хаджиангелова. Тя посочи, че сред приоритетите на асоциацията през 2018г. е застъпничеството и работата с Европейския пациентски форум в контекста на българското председателство на ЕС, работата с институциите и медицинските специалисти в посока приемане и реализиране на Националната програма за ХРЗ, която да гарантира ранната им диагностика и адекватната превенция. Програмата е изготвена от работна група през 2014г., но все още не е приета от ръководствата на четири правителства. АББА продължава преговорите и по осигуряване на напълно безплатно лечение от НЗОК за всички пациенти с ХОББ, по облекчаване и подобряване на достъпа до лечение на хората с тежка астма, реимбурсиране на домашната кислородотерапия и работа с неправителствения сектор в България и на европейско ниво в посока превенция на хроничните белодробни заболявания чрез подобряване качеството на въздуха.
