Ванга, Църквата и още някои важни неща

Автор: Отец Иван Монев, Бургас

В общественото пространство съществува неяснота относно Ванга, като казус. Като цяло българинът не е невярващ, но вярата му се изразява най-общо в някаква смесица между християнство, езичество и суеверие. Нормално е такъв вярващ да възприеме Ванга за национална гордост. Все пак тя е помагала на хората при болести, казвала им е къде да открият изгубена или открадната вещ, намирала е решение при най-различни проблеми. Станала е кръстница на много хора, което води до презумпцията, че тя е църковен човек. Още повече близките й твърдят,че е била много набожна. И изведнъж, гръм от ясно небе. Явяват се някакви духовници, които твърдят, че Ванга е магьосница и предтеча на антихриста. Колко възмутително! Вместо да се погрижат да бъде канонизирана за светица, те я обявяват за вещица. Такова, в общи линии, е мнението на средностатистическия българин. Нека да видим какво е мнението на науката спрямо Ванга.

Несъмнено Ванга многократно е била обект на изследване от страна на учените. Резултатът от изследванията е, че тя притежава екстрасензорни (свръхсетивни) способности. Кому се дължат тези способности не е предмет на науката, защото наличието на духовен свят трябва да бъде доказано категорично с научни методи и средства, но така или иначе тя е обявена за феномен. Интересното е, че партийните величия, които иначе не вярват в Бог и задгробен живот, се тълпяха при Ванга, за да им предсказва какво ги очаква в бъдеще. До тук разгледахме мнението на средностатистическия българин и на науката спрямо Ванга, и то най-бегло. Накрая остава да се запознаем и с отношението на науката богословие (теология) към подобен род феномени. Под богословие се разбира цялото вероучение за Бога и Неговото Домостроителство, за Неговите отношения със света и човека. Днес богословието е цяла съвкупност от науки, сред които се отличават: догматическо, основно, сравнително и пастирско богословие. Богослов можем да наречем всеки православен християнин, който живее вътрешноцърковен живот, спазва установените пости и празници, редовно изповядва греховете си на свещеник, след,което пристъпва към светата Чаша, за да се причасти с Тялото и Кръвта Христови. След като се е просветил със светлината на Хрисовото учение, християнинът е наясно и с много от процесите и явленията, които протичат в духовния свят, знае кои са обитателите там и познава свойствата на ангелите и свойствата на злите духове. Ето защо християнинът в никакъв случай няма да отиде при феномени като Ванга и то не защото така са му казали поповете, а защото е наясно откъде тези феномени получават дарбата си. Християнинът познава критерийте, по които категорично може да се определи от кого идва дарбата. Истинският християнин отдавна се е уверил, че дарбата у Ванга определено не е от Бога и такова е становището на цялата Христова Църква, натрупала вече хилядолетен опит в това отношение. Средностатистическият българин не се вълнува от тези въпроси и разсъждава така: „Мен не ме интересува кой й дава дарбата, дали е от Бога или от дявола, за мен е без значение. Важен е резултатът. За какво да ходя на църква, след като свещеникът там няма да ми каже къде се намира откраднатата ми кола, а Ванга позна къде да я намеря…“ За такъв човек църквата не представлява авторитет. Авторитетът за него е Ванга. Не се съмнявам, че 90% от българите разсъждават по този начин, но няма как да бъде другояче, след многолетната политика на войнстващ атеизъм. Днес такава политика пак се води, но с по-изтънчени средства. Със сигурност в някоя централа със задоволство се констатира, че българският (все още) народ е подготвен за посрещането на антихриста. Който иска да види, той ще види, че адептите на антихриста отдавна работят в световен мащаб за неговото идване. От Свещеното Писание знаем, че антихристът ще обяви себе си за бог. Вече имаме аналог с Петър Дънов, който обяви себе си за новия Елохим, който идва и заяви на последователите си, че ще възкръсне на третия ден след смъртта си. Чудесата, които ще извършва антихристът ще надвишават многократно тези на Ванга. На предупрежденията на Църквата, че това е дяволска уловка, нашенецът ще възкликне с голямо възмущение: „…ама какви ми ги говорят тези църковници, че Господ още не е дошъл, нали аз с очите си виждам, че този тук е господ?“. Нека не забравяме,че българинът робува на тезата: „Око да види, ръка да пипне“. За разлика от него истинският православен християнин знае, че преди Второто Христово Пришествие на земята ще се възцари антихристът, но християнинът лесно ще го познае кой е и няма да се съгласи неговия печат да бъде нанесен върху дясната ръка и челото му. Християнинът също знае, че на нас ни е дадено най-голямото пророчество – това за второто идване (пришествие) на Господ Иисус Христос. На истинските православни християни вече започва да се гледа като на някакви религиозни фанатици, но в края на краищата Бог разчита на свободната воля на човека. Всеки сам определя своя избор – дали да бъде с Христа или с антихриста. А ние ще кажем: Да дойди Господи Иисусе Христе! Амин!“

(Заглавието е на редакцията)

Следвай ме – Вяра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close