Време е за ранната резитба на овошките, тя се прави към края на февруари до средата на март. В практиката е да бъде след минаването на зимните студове, когато времето бележи трайна тенденция към затопляне. Резитбата трябва да е факт преди началото на сокодвижението. Понякога се налага това да се прави по изключение и в по-топлите дни на януари и февруари. Тогава е възможно да бъдат причинени т. нар. „рани” на дърветата, които започват да зарастват едва при започване на вегетацията през пролетта. Резитбата преди минаване на големите зимни студове излага направените рани не само на по-продължително засъхване до започване на вегетацията, когато започва зарастването им, но и на неблагоприятното влияние на ниските температури върху откритите рани, което довежда до умъртвяването на много клетки в зоната на нараняването и до трудно зарастване.
При младите дървета, независимо кога се извършва тази манипулация, трябва да се внимава много.
След опадването на листата има придвижване на част от натрупаните резервни хранителни вещества от върховете към по-ниско разположените части на овощното дърво и при ранна зимна резитба, извършена наскоро след листопада, овощните дървета губят онази част от резервните хранителни вещества, която не е успяла да се придвижи от отрязаните върхове към по-долните части на дървото, съветват от Agri.bg. След минаване на зимните студове, след започване затопляне на времето и събуждане на сокодвижението резервните хранителни вещества се придвижват от долните части на овощното дърво към върховете на всички клончета, разположени по клони, разклонения и клонки. Най-много резервни хранителни вещества се придвижват към връхните пъпки и разположените близо до върховете странични пъпки на клончетата, които именно най-рано и най-много набъбват и от които се развива най-силен прираст след встъпване във вегетация. Затова колкото по-късно след минаването на зимата, след затоплянето на времето и след започването на сокодвижението и набъбването на пъпките се извършва резитбата, толкова повече резервни хранителни вещества напразно са изразходвани за връхните части с набъбналите пъпки, които се премахват с резитбата, и толкова по-силно е отслабващото й влияние върху овощните дървета. Особено вредно отслабващо влияние има късната резитба, извършена при силно набъбнали и започнали да се разпукват пъпки. Изобщо при всяка късна резитба всички резервни хранителни вещества, придошли към върховете на отрязаните части, са загубени за овощните дървета и те отслабват.
В овощарската практика отдавна е установено рязкото отрицателно влияние на късната зимна резитба при младите овощни дървета, подчертават още от Agri.bg. При новозасадените дръвчета закъснялата зимна резитба, извършена при силно набъбнали пъпки и особено при започнали разпукването и разлистването си пъпки, е много вредна защото запасите от органични вещества ще са изразходвани в по-голямата си част за силно набъбналите и започнали разпукването си връхни пъпки и след като върховете бъдат отрязани, за по-ниско разположените пъпки няма достатъчно запасни хранителни вещества, поради което те остават при твърде неблагоприятни условия да развиват листа и прираст. Слабото развитие на листа и леторасти се отразява вредно и за развитието на кореновата система с обусловените вредни последици от това, тъй като малкото листа синтезират по-малко пластични вещества, което влияе неблагоприятно върху растежа на всички части на дървото.
Колкото по-младо е дървото и колкото по-голям е процентът на премахнатите с резитбата части по отношение на общата маса на короната, толкова по-голямо значение има срокът на резитбата. При големите овощни дървета, когато с резитбата се премахва малка част в сравнение с общата маса на короната, нито ранната зимна резитба, извършена непосредствено или наскоро след края на вегетацията, нито късната зимна резитба, извършена при започване на сокодвижението до началото на вегетацията, няма да имат чувствителни вредни последици в случаите, когато не се премахва голям процент растежни точки. При младите и слабите дървета обаче последиците от такива резитби са вредни, затова при тях най-добре е зимните резитби да бъдат извършвани в най-благоприятния срок – през февруари и в началото на март.
Важно е да се взима под внимание на каква почва живее дървото.
В повечето от овощарските райони на България сравнително рядко се случват големи зимни студове, които да повреждат дървесината на овощните дървета. В България следователно резитбата на овощните дървета може да започне още през есента след листопада. Трябва да се държи сметка обаче за влиянието на много ранните и много късните зимни резитби на дръвчета, както и за възможни големи студове през някои зими, които да причинят измръзвания на дървесината в зоната на оголените рани и да затруднят или осуетят бъдещото им зарастване. Затова преди зимните студове е най-добре да се ограничим с резитбата само на по-студоустойчиви овощни дървета и сортове, като ябълки, круши и от костилковите – Кюстендилските сливи. При премахването на по-дебели клони и клонки направените рани обезателно трябва да бъдат добре замазани с овощарска замазка, за да се предпазят от измръзване, засъхване и заразявания.
Резитбата на ябълките, крушите и сините сливи може да се извършва и през топлите зимни дни при задължително замазване на по-големите рани с овощарска замазка.
Ако работната ръка е достатъчна за качествено извършване на зимната резитба в най-благоприятния за нея срок, естествено това ще бъде направено след минаване на зимните студове през февруари и първата половина на март, като евентуално продължи и до края на март за по-късно встъпващите във вегетация овощни видове и сортове (ябълки, дюли, Кюстендилски сини сливи), а в по-хладните планински райони зимните резитби може да продължат и през първото десетдневие на април. Най-често и особено в стопанствата с по-развито овощарство работната ръка е недостатъчна за срочно и качествено извършване на зимните резитби. В такива случаи ще се направи сметка зимната резитба на новозасадените дръвчета да бъде извършена в най-благоприятния срок – веднага след минаване на зимните студове, ако засаждането е било извършено през есента, или веднага след засаждането, ако то се извършва през пролетта, – като засаждането в последния случай трябва да се извърши много рано, непосредствено след стопяване на снеговете и изпръхване на почвата. В най-благоприятния срок трябва да се извърши резитбата за формиране короната и на всички млади овощни дървета до 5-5-годишна възраст. Овощните дървета, които са дали слаб прираст предната година, също трябва да бъдат рязани по време, когато няма да претърпят загуби на резервни хранителни вещества поради много ранна резитба след листопада или поради късна резитба след започване на сокодвижението и набъбването на пъпките. Буйно растящите и силно растящите овощни дървета, които предстои да встъпят в плододаване или са в началото на плододаването, може да бъдат рязани и по време, когато резитбата ще им окаже отслабващо влияние поради загуба на съсредоточени повече резервни хранителни вещества във връхните части, които се премахват с резитбата. Плододаващите овощни дървета, при които с резитбата се премахва сравнително малка част от дървесината, особено когато не се премахва много от едногодишния прираст, също може да бъдат рязани и през време, когато във връхните им части има повече резервни хранителни вещества. При встъпилите в плододаване прасковени дървета резитбата трябва да се извършва след преминаване на зимните студове, а в някои случаи ще е уместно дори да се изчака преминаването и на очаквани повратни студове, защото част от прасковените цветни пъпки може да измръзнат, а понякога може и всичките да измръзнат. Това трябва да се вземе предвид и да се направи съответна резитба (виж резитба за производство на прасковата). За да не се закъснее много с резитбата на прасковата, тя може да бъде извършена на два етапа, където се прецени това за уместно, като през първия етап се направи просветляване на короната, с което се премахват всички ненужни, пречещи и сгъстяващи короната разклонения, клонки и клончета и се съкратят на необходимата височина само продължителите – клончетата, които се явяват продължения на скелетните клони и разклонения, а така също и клончетата, които се оставят за нови скелетни разклонения, ако ще има такива разклонения. Обрастващата (плододаващата) дървесина не се съкращава през първия етап, а се подлага на резитба, след като минат студовете и се установи има ли или не измръзвания на цветни пъпки, за да може в зависимост от това да се направи и съответна резитба.
Понякога може да се закъснее със зимната резитба по различни причини до разпукването на пъпките. В такъв случай с пререждането на короната трябва да се избърза, така че то да завърши, преди силно набъбналите пъпки да започнат лесно да се събарят от допира и триенето с падащите клони. Такова закъсняване с резитбата може да се допусне при силно растящите дървета, които закъсняват с встъпването си в плододаване и при които е желателно отслабването на растежа, за да встъпят в плододаване.
Докато зимната резитба се извършва в продължение на няколко месеца и в едни случаи се допуска по-рано започване и по-късно завършване, повечето от летните резитби трябва да бъдат извършени навреме и в сравнително кратки срокове. В противен случай няма да се получи желаният резултат.
Филизенето трябва да се извърши в самото начало на вегетацията, когато с ръка лесно се оронват излишните и нежелани леторасти.
Резитбата на зелено за прореждане на короната от по-силните, сгъстяващи я леторасти, може да започне през втората половина на май, но се извършва главно през втората половина на юни и началото на юли, когато се извършва и превиване или навеждане на силните обрастващи леторасти. Наклоняването на скелетната дървесина обикновено започва, след като спре растежът на продължителите на клоните, и може да се извършва и по-продължително време. Когато не са извършени навреме навеждането и превиването на обрастващите клонки и леторасти, те също може да се извършват по-продължителна време.
Пензирането на по-силните обрастващи леторасти се извършва главно през юни до началото на юли по време, когато леторастите са в растеж, но да не се избързва с него, защото може да се предизвика израстването на много предивременни леторасти, което е нежелателно. В южните райони при слабо растящите крушови дървета пензирането може да започне към края на май.
Лятното прореждане на короната осигурява по-голям достъп на слънчевите лъчи до всички облистени части, включително вътрешните и по-ниско разположените, с което се засилва фотосинтетичната дейност на листата и се спомага за образуване на по-силни и по-добре развити леторасти и пъпки. С това се осигурява по-дълъг живот на обрастващите клонки, по-голямо плододаване и във вътрешността на короната и по долните части на скелетните клони и разклонения. Това има много голяма значение и за надебеляването на скелетните клони и разклонения. А пензирането (прищипването с пръсти) на крехките, намиращи се в растеж връхчета на по-силните леторасти спира за известно време растежа и изразходването на хранителни вещества за нарастващата нова дървесина и за образуването на новите листа по нея, с което се дава възможност синтезираните от развилите се напълно листа вещества да се насочат в по-голяма степен към по-ниско разположените по пензираните леторасти пъпки, които се развиват по-добре, и се стимулира получаването на повече плодни пъпки. И двете летни резитби увеличават и натрупването на запасни хранителни вещества, когато са извършени добре и в благоприятни срокове.
