Сваляне на 10 кг излишно тегло нормализират кръвното налягане с 5 мм, повечето пациенти търсят лекарска помощ при тежка симптоматика
Долната възрастова граница на хората с високо кръвно налягане пада. Все повече деца и млади хора се диагностицират с хипертония у нас. Това съобщи д-р Васил Василев от Втора кардиология в УМБАЛ-Пловдив в Световния ден за борба с това заболяване, който се отбелязва днес.
„Това налага обществото все по-ясно да осъзнае ролята на рисковите фактори като наднормено тегло, прекомерната употреба на сол, системна употреба на алкохол и намалена двигателна активност”, посочи д-р Василев. Кардиологът припомни, че високото артериално налягане е водещият глобален фактор, допринасящ за преждевременна смърт. Той е отговорен за почти 10 милиона смъртни случая и над 200 милиона човеко-години живот в инвалидност. „Въпреки напредъка в диагностиката и лечението през последните 30 години, инвалидизацията в резултат на хипертонията е нараснала с 40% от 1990 г. насам. Отговорна за част от смъртността и инвалидността (~70%), а най-голям брой свързани с нея смъртни случаи годишно се дължат на исхемична болест на сърцето (4.9 млн.), хеморагичен инсулт (2.0 млн.) и исхемичен инсулт (1.5 млн.)”, цитира световните данни д-р Васил Василев и припомни, че България е сред първенците в негативната статистика.
„За хипертония говорим когато артериалното налягане е над 140 на 90, измерено в базисни условия и в поне три прегледа по различно време.
Има хора, които през годините боледуват, но не знаят.” Това пък каза проф. Федя Николов от Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив. Наблюденията му показват, че голяма част от пациентите търсят лекарска помощ чак, когато са настъпили някои от тежките усложнения – инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност или излизане от ритъм. Обичайният ход на хипертонията е да протича дълги години безсимптомно. Най-честото оплакване е тилно главоболие, популярен симптом при високо артериално налягане.
„Тревожно е, че процентът на хипертониците при младите хора се увеличава”, посочи проф. Николов. По думите му обяснението е в социалния статус. Увеличаване на стреса и други заболявания, които зачестяват в нашето съвремие. Става дума за наднормено тегло, диабет, разпространението на някои вредни навици, като пушене, алкохол, употреба на стимулиращи субстанции. Специалистът уточни, че има нови методики за лечение на тежките форми – като, ренална денервация, барорецепторна стимулация, но те са инициирани за малка група от хора.
той припомни, че хипертонията се лекува успешно, но лечението продължава цял живот. Лекарствата трябва да се да се приемат ежедневно, и при нормално артериално налягане. Това не означава, че разчитаме само на лекарствата. „Началната форма на хипертонията е едно предизвикателство и за лекар, и за пациент, защото лечението може да бъде повлияно от немедикаментозни средства. Ако един пациент свали теглото си с около 10 кг, може да понижи с 5 мм налягането на кръвното. Така че регулирането на теглото е важно. Вторият момент е солта – категорично трябва да се контролира, да се яде безсолно, което се оказва трудно. Трето – ежедневната физическа активност, 30 мин на ден поне бягане или някакъв еквивалент на усилия. Четвъртият фактор е алкохолът – прекомерната му употреба. Това са методите извън лекарствата, на които можем да разчитаме, за да се справим с ранните стадии”, увери проф. Федя Николов.
