Почвите съдържат над три пъти повече количество въглерод от този, се съхранява в атмосферата на земята
От: Роман Рачков, Климатека
За автора: Роман Рачков е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.
Въглеродното градинарство е практическо решение, което цели да увеличи улавянето (или съхранението) на въглерод в почвата и градинската растителност. Подобно на по-мащабните усилия за улавяне на въглерод – като много обсъждания метод за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, въглеродното градинарство може да намали количеството CO2 в атмосферата чрез увеличаване на количеството CO2, съхранявано в земята. Това от своя страна помага за смекчаване на ефектите от изменението на климата. Практикувайки го в домашната си градина, ние доказваме как чрез силата на индивидуалните действия, работещи за постигане на колективна цел, всеки от нас може да допринесе за намаляване на ефекта от промените в климата.: част от CO2 от въздуха да се “улови” и премести в почвата, където е полезен и желан. Много добър начин всеки един, индивидуално чрез своята дейност и производство да допринесе за намаляване на въглеродния отпечатък и да се включи в борбата с климатичните промени.
Улавянето на въглерод (Carbon sequestration) е процес на хващане, задържане и дълготрайно съхранение на въглероден диоксид (CO2) от атмосферата в почвата. Идеята зад процеса е да се стабилизира въглерода в твърди и разтворени форми, така че да не причинява затопляне на атмосферата. Целенасочено контролиран, той спомага за намаляване на човешкия въглероден отпечатък.
Има 2 основни начина за улавяне на въглерод: биологичен и геоложки.
1. Геоложкото улавяне на въглерод е процесът на съхранение на CO2 в подземни геоложки образувания или скали. Обикновено CO2 се улавя от промишлен източник, като производство на стомана или цимент, или свързан с него енергоизточник, като електроцентрала или съоръжение за преработка на природен газ и се инжектира в порести скали за дългосрочно съхранение.
2. Биологичното улавяне на въглерод е съхранението на CO2 в растителност, пасища или гори, но също така и в почвите, и в океана. В опростен вариант този начин на улавяне и съхранение на въглерода може да се практикува от всеки от нас в домашната или крайблокова градина, а с това наше действие- можем и да допринесем реално за ограничаване на ефекта от климатичните промени. Именно това ще наричаме въглеродно градинарство в тази статия.
Подобряването на почвеното здраве върви ръка за ръка с увеличаване на количеството въглерод, съхраняван в нея. Като се фокусираме върху начините за улавяне на повече въглерод в почвата, можем да създадем подобен на вълна ефект от ползи, които започват от собствената ни градина и се простират до там, че могат да помогнат на цялата биосфера.
Основната цел на въглеродното градинарство е да улавя и съхранява въглерода свързвайки го в почвата и покривната и растителност. По този начин с прости действия прилагани от нас, можем да намалим количеството СО2 в атмосферата. Това от своя страна помага за смекчаване ефектите от изменението на климата. Разбира се, една домашна градина не би могла да реши проблем от такъв глобален мащаб. Въпреки това силата на индивидуалните действия, работещи за постигане на колективна цел, е важна и тъй като във въглеродното градинарство има толкова много ползи, защо да не подобрим състоянието на цялата планета, като същевременно подобряваме своя собствена част от нея?
Как работи въглеродното градинарство?
Въглеродното градинарство има за цел да увеличи улавянето на въглерод, чрез процес на улавяне и съхранение на CO2 в атмосферата в градината ни, помагайки на почвата да съхранява повече въглерод за по-дълго време от това, което би се случило при други условия. Съхранението на въглерода е естествен процес, характерен за здравите почви. Основните участници в процеса са растенията и почвата. Растенията поемат CO2 от въздуха, преработват го като чрез своя метаболизъм отлагат въглерод в почвата и кислород във въздуха. След това почвата съхранява този въглерод.
Съхранението на въглерода е естествен процес, характерен за здравите почви. Източник снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз).
Въглеродът може да се задържи в почвата по 3 различни начина, в зависимост от това колко дълго продължава съхранението на въглерода.
1. “Бърз начин” в различните по вид растителни остатъци, при него въглеродът се съхранява само за няколко дни или няколко години.
2. “Бавен начин” може да съхранява въглерод от години до десетилетия и включва въглерод, съхраняван в преработен растителен материал, микробните остатъци от първия начин и почвени агрегати.
3. Най-важният и най-ефективен за улавянето на въглерода в почвата е “стабилният начин”, при него въглерода се съхранява от векове до хилядолетия. Стабилно съхраняваният въглерод се намира най-малко на метър под повърхността и съдържа хумус — разложен органичен материал, получен в процеса на хумификация. Хумусът е сложен агрегат от пясък, глина и тиня, свързани заедно от лепкав протеин, наречен гломалин. Или най-просто казано — почва, която е с високо съдържание на хумус, е почва, която е отличник в улавянето на въглерода, тъй като въглеродът в нея е в изключително стабилна форма. Дългосрочното, дълбоко съхранение на въглерод в почвата, осъществено чрез създаването на хумус, е резултат от взаимоотношенията между активно растящи растения, гъбички, почвени микроби и други живи организми, в матрица, която включва почвата и органичните вещества. Този процес, известен като хумификация, изгражда горния почвен слой, като същевременно съхранява въглерода в стабилна форма, която може да остане свързана в продължение на стотици години.
8 съвета за поддържане на здрава почва
Не са нужни сложни действия за имаме здрава почва в градината, способна да съхранява за по-кратко или дълго време въглерод в нея. Ето няколко прости за изпълнение съвета.
1. Оставете окосената трева и падналите листа да се натрупват под дървета и храсти,
2. Не използвайте синтетични NPK торове,
3. Засадете поне 80% местна растителност,
4. Разнообразие. Имитирайте природата, доколкото можете,
5. Не орете, обработвайте или копайте интензивно,
6. Не оставяйте почвата си гола за продължителни периоди от време,
7. Изберете многогодишни растения пред едногодишните,
8. Засаждайте много бързорастящи видове
Здравите и добре поддържани почви съхраняват въглерода естествено. Въглеродното градинарство помага на природата следвайки нейните принципи.
Синтетичните NPK торове блокират естествения кръговрат на азота (елемент от решаващо значение за растежа и фотосинтезата на растенията) и на практика забавят или могат напълно да спрат образуването на хумус и дълбокото съхранение на въглерода. Въпреки това, тоталното спирането на използването на синтетични торове ще остави растенията неподготвени, за да се развиват сами. Експертите, въглеродни градинари предлагат да се използва режим “20 — 30 — 30” – намаляване на прилагането на торове с 20% през първата година, 30% през следващите 2 г. и след това до година 4 – напълно.
Въпреки че може да изглежда ненужно, бавното намаляване на торовата норма е инвестиция в дългосрочното здраве на градината, а това носи много предимства. Първо, ще спестите пари. Също така ще намалите вложените в производството на изкуствени торове енергийни източници и въглеродните емисии, необходими за производството им с всички ефекти надолу по веригата, като запасяване с хранителни вещества и еутрофикация на водните пътища. И накрая, много торове съдържат вредни химикали и могат да бъдат токсични за хората и дивата природа. Така намаляването на тяхното използване помага за пречистването на водите и насърчава поддържането на една по-здравословна екосистема.
Вместо това можете да използвате окосена трева и паднали листа, които съдържат достатъчно азот. Оставянето на мъртвата органична материя да се натрупва ще помогне за естественото увеличаване на азота в почвата. Дори и в най-пасивната си форма, въглеродното градинарство се опитва да сведе до минимум дисбаланса в почвата и да задържи въглерода, вместо да го изпуска във въздуха. Трайните насаждения ще съхраняват въглерод по-дълго от едногодишните, защото не е необходимо да се засаждат всяка година. По същия начин отказа от плуга и преминаването към no-till техники или т. нар. безорно земеделие, без обработка на почвата, задържат въглерода в нея за максимално дълъг период.
Какви растения трябва да засаждаме?
Местни видове растения
Вероятно всеки градинар знае колко е важно в градината му да растат местни видове растения. Въглеродните градинари не са изключение. Няма някакъв магичен списък с най-добрите растения за съхраняване на въглерод в градината, въпреки че определено някои са по-добри от други, но местните видове растения винаги ще бъдат най-доброто решение за всяко конкретно място. Проучване от Нова Зеландия установи, че дори засаждането на „най-добрите“ неместни дървета все още отделя повече от 2,5 пъти повече CO2 от местните дървета. Това е свързано с бавния темп на растеж на местната растителност, в сравнение с бързорастящите екзотични видове. Бонус към всичко това е и фактът, че местните растения са по-приспособени да оцеляват при местните условия на средата и да поддържат местната екосистема със създаване на местообитание и източник на храна за местните диви животни.
• Треви: Счита се, че дърветата са най-доброто решение за улавяне на въглерода. Въпреки това, пасищата всъщност са дори по-ефективни в това отношение от дърветата. Тревите са идеално решение за райони, предразположени към пожари и суша, тъй като могат да се възстановят много по-бързо от дърветата и отново да започнат да секвестират въглерод.
• Храсти: Те имат подобни предимства като тревите. Те са много адаптивни, защото могат лесно да растат отново след катаклизми, растат много по-бързо от дърветата и са активни елементи в здрава, биоразнообразна, секвестираща въглерод почвена система. Храстите са от решаващо значение за установяване на здрави съобщества в градината и в насърчаването на екологичните взаимоотношения между множество видове.
• Дървета: Те също не са лоши “уловители” на въглерод, но кой вид дърво е “най-добро” отново ще зависи от местоположението и от конкретните нужди. Например, изборът на дърво, устойчиво на замърсяване и прах, може да бъде най-добрият вариант за градски и крайградски райони. Боровете също са чудесен вариант, тъй като се разлагат по-бавно от другите дървета и по този начин съхраняват въглерод за по-дълго, след като дървото умре.
Почвите съдържат над 3 пъти повече количество въглерод от този, съхраняван в атмосферата, и 4 пъти повече от въглерода в живите същества. Те са огромен ресурс за поемане на излишък от CO2 в атмосферата и борба с изменението на климата. Възприемането на техниките на въглеродното градинарство може да допринесе за тази важна функция на почвите, като същевременно носи много ползи за местната екосистема. Каквито и да са разбиранията и жизнените ни нагласи, вероятно много малко от нас искат да изпитат по-горещи вегетационни сезони, а в много региони и перспективата за по-чести и продължителни засушавания. Въглеродното градинарство решава тези проблеми, като насърчава растенията да абсорбират CO2 от атмосферата и да го отлагат в почвата, където се съхранява като органична материя – хумус.
Фото: Adobe Stock Images
