Факт е, че децата израстват бързо и дрехите им твърде бързо омаляват. Добра социално-обществена практика е те да се предоставят за обмен в мреж@та, да се подаряват на малчуганите и бебетата на познати или на бедни семейства от църковната енория, или пък да се пазят за следващото, по-малкото дете в семейството.
Така се практикува и с обувките, пантофите, сандалите и ботушите. Докато за облеклата това е допустимо, до известна степен, то по отношение на обувките, ботушите, сандалите и пантофите, това е твърде вредно. Причината е една единствена: децата, които са проходили, макар и неукрепнали в походката, изкривяват и износват обувчиците по определен начин. Дори те да не са носени продължително време и да са напълно запазени, вече съществува деформация, която крачето на следващия малък стопанин усеща и започва да се съобразява с нея. Така, могат да възникнат изкривени походки, усилено стъпване върху външната страна на ходилото и редица други, които на практика, са предпоставка за бъдещ ортопедичен проблем.
Колкото до дрехите от голямото на по-малкото, там въпросът изцяло опира до личния вкус на малчугана, както и до естетичното чувство на родителите. Психолозите са единодушни: Ако на детето ви е комфортно да носи дрехи от друго, то да носи. Проблем няма. Разбира се, това се отнася до рокли, блузи, панталони, поли, анцузи, якета и т.н., но не и до бельото.
До 8-10- годишна възраст децата нямат претенции към това, че доизносват чужди дрешки. По-нататък обаче, родителите трябва да се съобразят с техните вкусове. Например, не можеш да накараш по-малкия син, който си пада по рапърството, да облече омалялото яке на батко му, който е заклет рокер. Това се отнася и до фланелките със съответните надписи. Неутралните тениски, шорти и дънки обаче не създават такъв проблем.
Ако детето ви се оплаче, че в училище му се присмиват и го наричат „парцалан”, то не го принуждавайте да доизносва дрехите на баткото или каката в семейството. По-добре му купете евтино яке, отколкото да го унижавате да излезе с чуждото. Така, то ще знае, че дрехата му, макар и евтина и не маркова, е неговата дреха. Впрочем, в училище много деца сами си разменят вещите. Някои родители се дразнят, защото се случва скъп панталон да бъде заменен с евтини дънки. Колкото и да ви е неприятно, не го показвайте пред децата. В подходящ момент и с подходящ тон поговорете за цената на вещите, но не го навиквайте веднага. Така, от една страна, ще можете да му обясните на спокойствие неразумната „далаверка”, от друга, няма да си отворите фронт с пубера. Защото, размените на дрехи стават точно във възрастта 13 – 16 години.
Могат ли момичетата да доизносят дрехите на баткото и обратно? Този въпрос обърква немалко родители. Ако децата са по-малки, проблем няма. При момичета и момчета над 6-7-годишна възраст обаче, трябва да се спазват известни норми. Първата: ако връхната дреха е с мъжко закопчаване, не я давайте на момиче, както и обратното. Това би унижило детето, което я доизносва.
Втората: върху анцугът от каката, който на цвят е напълно неутрален, има бродирано малко розово цветче, не го предоставяйте на момчето. Ето това цветче може да му отрови живота в час по физическо. Спестете му го. Анцугът може спокойно да бъде износен от него, но на вилата, където негови съученици няма.
Трето: дори детето да е малко, когато му давате дреха от друго дете, го питайте харесва ли я, иска ли да я вземе и ще я носи ли? Ако то не я желае, не го насилвайте.
Действително, две еднакви деца няма така, както няма и два еднакви характера. Затова, основно се съобразете с техните лични предпочитания, а едва след това с всичко останало.
Следвай ме – У дома
