17.1 C
София
неделя, юни 26, 2022
spot_img

Да си спомним за Гена Димитрова (ВИДЕО)

Преди 17 години, на 11 юни 2005 г., в Милано, на 64 години, умира оперната прима, великата Гена Димитрова.
Гена Димитрова тръгва от малкото селце Беглеж, Плевенско, за да покори световните сцени. Но преди да чуе нескончаемите овации на публиката в Ла Скала, тя е миячка на съдове, за да може да се издържа в Консерваторията.

Завършва Държавната музикална академия през 1964 година при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров. Постъпва като стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 година е изпратена на специализация в Оперното музикално училище към Миланския театър „Ла Скала“.

Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди.

През 1970 година Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на 2-годишна специализация в Театралното училище към „Ла Скала“ при именитите Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио. Става победител в конкурса за оперни певци в Тревизо, в ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди.

През 1971 година пее в „Силата на съдбата“ от Вреди във Франция. Светът вече започва да чува името й. Последното й изпълнение като стажантка в „Ла Скала“ е като Амелия, която роля изпълнява на една сцена с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в едноименната опера на Джакомо Пучини, в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в „Арена ди Верона“ през 1980 година, като Абигайл в „Набуко“ на Верди – пак там, през 1981 година, и в „Турандот“ на Пучини.

Най-успешният период в кариерата й започва след 7 декември 1983 година, когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Тоска“ в „Ла Скала“, в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. През 1987 година става победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.

В личния си живот преживява огромна загуба на близък човек – в автомобилна катастрофа загива съпругът й Георги Стойков, който не може да прежали до смъртта си. Когато научава, че е болна от рак, скрива това от близките си. С Георги нямат деца, нейна наследничка е племенничката й. През 2005 г. се сбогува със софийските си колеги и приятели с думите „Ще се върна!“, и заминава на лечение в Италия.

„Направени сме от звезден прах и на прах ставаме, когато душата си отиде“, казва приживе Гена Димитрова.

„Господ ни взима, колкото ни е дал.“

Related Articles

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close