18.5 C
София
сряда, септември 28, 2022
spot_img

Дискусия: Национализмът и единството на Църквата

Интернет портал ПРАВОСЛАВИЕ БЪЛГАРИЯ

Ви кани на майската среща от поредицата беседи и дискусии под надслов „Православие и съвремие“, която ще се проведе в ателие-книжарница „Къща за птици” (София, ул. Проф. Асен Златаров 22) на 8 май (вторник) от 18.30 часа. Темата е „Национализмът и единството на Църквата“.

Няма вече иудеин, ни елин… защото всички вие едно сте в Христа Иисуса – тези думи от Посланието на апостол Павел до галатяни винаги изникват в съзнанието ни, когато говорим за универсалността на Христовото учение. Защото в Христос всяко разделение, свързано с етнос, националност, социален статут или пол, от само себе си отпада. Когато пък говорим за единството на Църквата, в ума ни неизбежно се появява образът на апостолите, събрали се на Петдесетница в Сионската горница. За жалост обаче, съвременната ситуация по въпроса за единството на Православната църква често пъти се оказва далеч от новозаветните образи и повели. Тревогите около провеждането на Всеправославния събор в Крит през 2016 г. ясно го показа…

Ето какво казва по темата протопр. Александър Шмеман в своята книга „Историческият път на Православието“, визирайки времето след края на османското иго: „В новия период Православната църква встъпва дълбоко разединена по национален принцип, изгубила съзнанието си за своята вселенска мисия, разбита на отделни малки светове, които се отнасят един към друг подозрително и с враждебност…

Но тук трябва да подчертаем, че коренът на злото не е в самия национализъм като такъв. Универсалната Империя отдавна се е превърнала във фикция и тези национални дихания се раждат на нейно място не без участието на Църквата, тъй като намират своята хранителна среда и източника си на вдъхновение, възрастване и утвърждаване в самото християнство, в националното служение на християнската Истина. Нацията, т.е. народът, е същият пророден факт, както и обществото, така че положителният образ на неговото християнско битие би трябвало да се разкрие именно в Църквата. И нима същият този образ не се разкрива посвоему тъкмо в османската епоха, когато понятието за Църквата е изцяло приравнено с понятието за народа и когато Църквата се превръща в носителка на най-добрите национални идеали! Но трагедията на този период е в това, че той отравя и националното съзнание на православните народи с техните взаимни вражди и точно в тези вражди изчезва, предадено е завинаги, жизненото единство на Църквата, заменено от едно – вече само теоретично – единство.

Защо национализмът се оказва едно от най-големите изпитания на Православната църква в съвременния свят и по-важното – какви са изгледите той да се „преболедува“?! Какъв е изходът от лабиринта на канонични тълкувания и исторически интерпретации, свързани със съдбата на Православието в Македония и Украйна? На тези и още въпроси по темата ще търсим отговор заедно със събеседниците ни: доц. д-р Мариян Стоядинов, зам.-декан и преподавател по догматическо богословие във Великотърновския университет, и доц. д-р Павел Павлов – преподавател по църковна история в Богословския факултет на Софийския университет, и модератора доц. д-р Костадин Нушев – преподавател по нравствено богословие в Богословския факултет на Софийския университет.

 

Следвай ме – Вяра

Related Articles

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close