Buy now

„Дневна светлина” на Дейвид Балдачи и на български (ОТКЪС)

Романът е издаден от „Обсидиан”, преводът е на Милко Стоименов

Невероятният роман на с крими нишка и съспенс от първата до последната страница „Дневна светлина” на Дейвид Балдачи вече е и на българския книжен пазар. 

Книгата е издадена от „Обсидиан”, иззключителният превод е на Милко Стоименов. Четиристотинте й страници ще оставят без  дъх и няма да позволят на читателя да я пусне от ръцете си докато не стигне до развръзката, в която е намесено и ФБР.

Специалният агент Атли Пайн е готова да напусне ФБР, но не и да се откаже да търси своята сестра Мърси, отвлечена преди трийсет години. Не и когато е на крачка от разкриването на самоличността на похитителя. Цялата събрана информация води към Ито Винченцо, член на мафиотска фамилия, последно забелязан в Трентън, Ню Джърси.

Атли се насочва незабавно натам, но действията ѝ неволно осуетяват операция на военната полиция, ръководена от стар приятел. Джон Пулър разследва същата тази фамилия за разпространение на наркотици във военна база. Скоро двамата попадат на следа, която свързва семейство Винченцо с мощна престъпна мрежа, стигаща до най-високите етажи на властта. Основаната на изнудване и насилие схема има за цел да манипулира политици и известни личности. И докато Атли и Джон проникват все по-навътре в нея през пластове лъжи, измами и предателство, истината за изчезването на Мърси най-неочаква – но излиза наяве.

И тя се оказва по-шокираща, отколкото Атли Пайн някога си е представяла.

С любезното съдействие на ИК „ОБСИДИАН” ви представяме откъс от романа „Дневна светлина” на Дейвид Балдачи.

1

Всичко ще се реши сега.

Специален агент Атли Пайн седеше във взетата под наем кола в покрайнините на Андерсънвил, Джорджия, в компанията на асистентката си Каръл Блум.

Тя намери името в списъка с контакти в телефона си, избра номера и се заслуша в сигнала „свободно“.

–        Пайн, колко мило, че се обаждаш! – заяви пропит със сарказъм глас.

Той принадлежеше на Клинт Добс, шефа на подразделението на ФБР във Финикс, Аризона. Именно Добс бе разрешил на Пайн да си вземе „отпуск“, за да открие какво се е случило с близначката ѝ Мърси, отвлечена от дома им в Андерсънвил преди трийсет години. Атли Пайн, тогава на шест, едва не бе изгубила живота си онази нощ.

–        Съжалявам, сър, бях малко заета.

–        Доколкото разбрах, си била много заета. Разкрила си серия убийства и си предотвратила няколко други, като междувременно едва не си хвръкнала във въздуха, а накрая си научила удивителни неща за собственото си минало. Бюрото май трябва да ти даде бонус към заплатата.

–        Явно сте получили информация по други канали.

–        Да, може и така да се каже, тъй като ти не си направи труда да се свържеш с мен.

–        Въпросният източник на информация да не би да е Еди Ларедо?

Ларедо, също специален агент на ФБР, бе изпратен в Джорджия, за да помогне на Пайн в разследването на серия убийства. Двамата се познаваха отпреди и отношенията им можеха да се определят като сложни, но тя бе убедена, че проблемите помежду им са останали в миналото.

–        Разполагам с достатъчно източници на информация. Какво ново откри около изчезването на сестра ти?

–        Като тийнейджърка майка ми помогнала на полицията в операция срещу мафията. Било през осемдесетте. Тя била къртицата. Един от арестуваните, Бруно Винченцо, бил осъден и попаднал в затвора, където бил убит. Бруно имал брат, Ито, който живеел в Джърси. Очевидно Ито разбрал какво се е случило и обвинил майка ми за смъртта на брат си. Открил къде живеем, дошъл в Джорджия и отвлякъл сестра ми.

–        Знаеш ли нещо повече за този Ито? Жив ли е още?

–        Проверих официалната онлайн база данни на щата. В нея няма смъртен акт, но е възможно Ито да не е починал в Ню Джърси. Открих още, че е живял в Трентън. Имам адреса му там. Къщата е собственост на сина му, Теди Винченцо.

–        Възможно е Теди да е наследил къщата, което означава, че не е изключено баща му наистина да е мъртъв. Да не е обичал студените зими в Джърси, да се е преместил във Флорида и там да е приключил земният му път. При това положение ще ти бъде трудно да го откриеш, Пайн.

–        Но мога да говоря с негови роднини. Да науча нещо полезно.

–        Стига те да пожелаят да говорят с теб. Къде е този Теди Винченцо?

Пайн въздъхна.

–        В затвора във Форт Дикс.

–        Да… крушата не пада по-далече от дървото. Но поне е в Джърси. В Трентън ли искаш да отидеш сега? Затова ли ми се обади най-после? – В гласа на Добс про­звуча остра нотка, но Пайн не се впечатли особено.

–        Не виждам друг вариант.

–        Така ли? Май не сме на едно мнение по този въпрос, Пайн.

–        Трябва ми още малко време. Забавих се заради убийствата, които разследвах. Ако не бяха те, щях да постигна по-голям напредък.

–        Искаш да кажеш, че макар да си била в отпуск, си продължила да работиш като федерален агент?

–        Точно така.

–        Съгласен съм с теб, Пайн – заяви Добс, за нейна изненада. – Свърши страхотна работа, както вече споменах. Ако зависеше от мен, щях да ти отпусна толкова време, колкото ти е необходимо, но въпреки че съм шеф на ФБР в Аризона, аз също си имам началници, и то до­ста. Някои хора в Бюрото вече недоволстват.

–        Не подозирах, че съм толкова популярна – отвърна рязко Пайн. – И кой се оплаква?

–        Ще започна с двамата агенти, които пратих в Шетърд Рок да те заместват, макар че си имат достатъчно работа. Те не са никак доволни от ситуацията, защото ти може да си свикнала да действаш без партньор и без подкрепата на Бюрото, но те не са. Освен това трябваше да изпратя и секретарка, понеже Каръл е с теб. И макар че живеем в двайсет и първи век, фактът, че си… нали се сещаш…

–        Фактът, че съм жена, кара онези двамата да си мислят, че не ставам за агент?

–        По-скоро, че се радваш на специално отношение… което си е така, в интерес на истината. Още куп хора подхвърлят, че и те имат проблеми, но това не им пречи да стават рано и да ходят на работа всяка сутрин. Защо тогава това да не важи и за теб?

–        Вие ми казахте да приключа с тази история, ако искам да остана в Бюрото – сопна се Пайн. – Единственият начин да го направя е, като открия сестра си!

Блум постави ръка на рамото на Пайн, за да я успокои.

–        Разбирам, че си ядосана, Пайн, но не забравяй с кого, по дяволите, разговаряш!

Атли си пое дълбоко дъх.

–        Трябва ми още малко време, сър. Само още няколко дни.

Добс мълча толкова дълго, че тя започна да се опасява да не е затворил.

–        Трентън, Ню Джърси, а?

–        Да – отвърна тихо тя.

–        Странна работа… Започнах в Трентън преди повече години, отколкото мога да си спомня. Тогава градът преживяваше трудни времена. И сега е същото. – Добс замълча и после добави: – Добре, още няколко дни. Ако се нуждаеш от помощ или информация, звънни на колегите там и кажи, че се обаждаш от името на Клинт Добс. Няма да ти повярват, но ще повярват на мен, когато им кажа, че това е самата истина.

Пайн се обърна към асистентката си с широко отворени очи.

–        Не го очаквах…

–        Нито пък аз, Пайн. Току-що ми хрумна. Но искам да бъда пределно ясен: трябва да приключиш този случай и да се върнеш на работа. Разбра ли ме? Бюрото ти плаща заплата, за да работиш за него. Знам, че ти казах да разследваш отвличането на сестра си, за да се пребориш с демоните от миналото, но в крайна сметка проб­лемът си е твой, а не мой. И не мога да се занимавам само с теб. Отговарям за няколкостотин агенти и всеки има някакъв проблем. Ясно ти е, нали?

–        Да, сър. Напълно. И съм ви много благодарна. Благодаря ви за…

Но Добс вече беше затворил.

Пайн бавно свали телефона си.

–        Дръж се, Ню Джърси, идваме!

2

След два дни Пайн шофираше взетата под наем кола в едно от работническите предградия на Трентън. И си мислеше какво ли ще каже на Антъни Винченцо, Тони, който понякога отсядаше в къщата на баща си Теди, който пък очевидно я бе наследил от своя баща Ито Винченцо. Пайн не искаше да си губи времето с неизбежните бюрократични процедури, съпътстващи намерението да посети Теди Винченцо в затвора. Тя бе готова да го направи, но само в краен случай. Тони бе далеч по-удобен вариант. Но пък нервите ѝ бяха така опънати, че ако Тони откажеше да ѝ помогне, тя като нищо можеше да го застреля.

Като внук на Ито Винченцо, Тони може би знаеше нещо за дядо си – например къде да го намери, ако още е жив.

А така Пайн можеше да открие сестра си. Нали тъкмо това бе причината да дойде в Трентън? Пътят към разкриването на истината за случилото се с Мърси се оказа прекалено дълъг и мъчителен и в някои дни крайната цел ѝ се струваше толкова недостижима, колкото и изкачването на Еверест. Но сега Пайн най-после бе постигнала пробив в разследването и нямаше да се откаже. И ако трябваше да отдели още няколко дни, добре, щеше да го направи. Желанието да открие сестра си бе пламнало с нова сила след онази среща с педофила, отвлякъл момиче в Колорадо. Заради гнева, подхранван от спомена за отвличането на собствената ѝ сестра, Пайн наруши всички правила на Бюрото и едва не преби мъжа до смърт. Тогава Клинт Добс ѝ даде ултиматум: да реши личните си проблеми, свързани с изчезването на Мърси, или да си търси друга работа. Сега обаче Атли Пайн не се нуждаеше някой да я мотивира – нито Добс, нито който и да било друг. Беше готова да размени кариерата си във ФБР срещу издирването на сестра си.

Това означава, че ако не науча какво се е случило с Мърси, ще трябва да се откажа не само от работата си. Ще трябва да се откажа от целия си живот до момента.

След като направи това признание пред самата себе си, Пайн изпита едновременно чувство на страх и усещане за свобода. Паркира на улицата, на която се намираше скромното жилище на Винченцо, но не пред него, а през три къщи, които по нищо не се отличаваха една от друга. Носеше си глока като основно оръжие и по-малката берета нано в кобур на глезена като резервно, в случай че нещо се обърка, както често се случваше в работата ѝ.

Related Articles

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close