Днес православните почитат иконата „Достойно есть”

В Православната Църква съществува практика да се почитат някои иконописни образи на Божията Майка, за които се счита, че при определени неблагоприятни събития за отделния човек или за цели държави са допринесли за благоприятното разрешаване на един или друг проблема или беда  с молитвеното си застъпничество. Това е по-скоро въпрос на традиция и съвсем не означава, че отделните иконописни образи на Пресвета Богородица са тези, които вършат „чудеса”. Чудото, всъщност, е в резултата на Нейното молитвено застъпничество пред Бога, според силата на вярата, молитвата и благочестивия живот на християнина.

На 11 юни Православната Църква почита иконописния образ на Богородичната икона „Достойно есть”. Наименованието не е руско, а църковно-славянско.

Този образ на Божията Майка съществува от Х век, като различните иконописни школи му внасят малки, несъществени изменения. Едно предание, записано през ХVI век от светогорския йеромонах Серафим съобщава следното:

“Близо до столицата на Света гора Карея, се намира долина, по-късно наречена “Долината на пеенето”, в която отдалечени една от друга се намират монашески килии, населявани от подвизаващи се аскети. В една от тях живеели двама монаси ­ старец на име Гавриил и послушник със същото име. Веднъж старецът, отивайки на бдение в Карея, казал на своя ученик: “Чедо, аз отивам на бдението, а ти остани тук и направи сам утринното последование в нашата килийна църква”.

През нощта се потропало на вратата на килията. Когато отворил, послушникът видял пред себе си непознат калугер. Той го поканил да влезе, за да извършат заедно утринното последование. Стигайки до песнопението “Честнейшую херувим…”, непознатият с ангелски глас благоговейно запял към Пресвета Богородица: “Достойно е (Достойно ест – на църк.-слав.ез.), наистина, да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог”. След тези думи иконата на Божията Майка, която се намирала в килията и пред която те възнасяли своята молитва, внезапно засияла с необикновена светлина, а послушникът, изпълнен с духовна радост и плачещ от умиление, се обърнал към монаха със следните думи: “Отче, ние никога не сме слушали тази песен от древните. Моля те, напиши ми я за спомен!”

Оказало се обаче, че в килията няма мастило и хартия, затова се монахът – странник поискал каменна плоча. Когато послушникът донесъл каменна плоча, той го накарал да запише думите на песента с пръст върху нея. Оказало се, че това било напълно възможно. После пришълецът изрекъл :  “От сега нататък така пейте всички православни!”, след което станал невидим.

Когато монахът Гавриил се върнал от бдението и разбрал за случилото се, веднага разбрал, че в килията под прикритието на странник е бил архангел Гавриил.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close