Патладжан – с какво е полезен
Само 100 грама от този чудесен зеленчук съдържат над 80 полезни хранителни вещества. Макар и в ниски концентрации, те компенсират с огромно разнообразие. В тези 100 грама, спрямо Ориентировъчния дневен прием (ОДП) на Световната здравна организация се намират: фибри – 11% от ОДП; манган – 10%; молибден – 5%; калий – 5%; фолиати – 5%; витамин К – 3%; триптофан – 3%; витамин С – 3%; магнезий – 3%; мед – 4%; калории – 1%;
Като добавка към богата палитра от витамини и минерали, патладжанът съдържа и важни фитонутриенти, които имат доказани антиоксидантни свойства. Част от тях са фенолни съединения, като кафеева и хлорогенна киселини, а друга част са флавоноиди – предимно насунин.
Именно насунинът е обект на най-задълбочени изследвания. Той е антоцианен фитонутриент и се намира най-вече в обвивката му, а в по-малки концентрации – в подлежащия тъканен слой. Като активен антиоксидант, той предпазва клетъчните мембрани от множество увреждания. В лабораторни изследвания, е показал силно изразена способност за защита на клетъчните стени на мозъчната тъкан, които имат разнообразни функции, свързани с регулираното приемане и отделяне на вещества – хранителни и сигнални.
Освен за мозъка, насунинът е полезен и за кръвоносната система. Той доказано понижава кръвния холестерол и неговите плаки в ключови места като аортата. Освен това действа релаксиращо на стените на кръвоносните съдове, подобрявайки кръвообращението чрез осезаемо снижаване на кръвното налягане.
Насунинът има още функции в регулирането на железния метаболизъм в тялото, нормализиране на имунната функция при алергични реакции и синтеза на колаген.
Като цяло, патладжаните принадлежат към група храни, съдържащи завишени количества оксалати. Тези съединения са с природен произход и почти всички форми на живот ги притежават, но повишаването на тяхната концентрация в телесните течности може да предизвика кристализиране на веществото и последващи здравословни проблеми. Поради тази причина, хора страдащи от временни или хронични заболявания на бъбреците, черния дроб или жлъчния мехур трябва да избягват този иначе полезен зеленчук.
Когато се избира патладжан, той трябва да е плътен, твърд и да не изглежда лек за размерите си. Кожата му трябва да бъде гладка и лъскава, а цветът – зелен, бял или лилав – трябва да бъде в един определен или в преливащи се нюанси. Резкият контраст в цвета може да бъде индикация за развала или употреба на твърде много пестициди.
Важен момент за оптималната му полезност е неговата зрялост. Незрелите патладжани не са така богати на полезни витамини и минерали. Проверката обаче е много лесна: при леко натискане с палец по повърхността на зеленчука, тъканта му трябва бързо да възвърне своята изходна позиция. Ако остане вдлъбнатина, той или не е достатъчно узрял или е започнал да гние отвътре.
И една вкусна рецепта:
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
патладжани – 2 – 3 броя
чушки – 4 – 5 пиперки
домати – 2 – 3 броя
чесън – 3 – 4 скилидки
магданоз
оцет
олио
сол
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Изпечете патладжаните и пиперките и ги слагайте в тенджера с капак да се задушат. След това се обелват.
Аз предпочитам да ги настъргвам доматите а патлижаните и пиперките ги нарязвам на ситно, но може да ги счуквате в голямо дървено чукало или кухненски робот.
Прибавете обелените и настъргани домати, счукания със сол чесън и разбъркайте всичко с дървена лъжица.
Овкусете домашното кьопоолу с олио, оцет, сол и добавете магданоз. Объркайте отново.
Домашното кьопоолу е много вкусно.
Снимки:Авторката
