Д-р Хаят: Уважавам всички хора, важно е да са добри

От: Наташа Войкина, Враца

Д-р Набил  Хаят e роден през 1988 г. в Сирия, в град Алепо. Пристига в България да учи медицина през 2005 г., едва седемнадесетгодишен. Завършва Медицинския университет – София през 2012 година. Придобива специалност “Хирургия” след обучение  в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Александровска“ ( 2014  -2019 г).  От 2013 г.е докторант по медицина, а от 2017 – асистент и преподавател по хирургия на студенти в пети и шести курс.

Д-р Хаят в операционната

Той е  потомствен лекар от семейство на медици,които  са завършили в България. Единият от братята му е неврохирург, а другият е ортопед. Бащата, който е вече покойник, е бил коремен хирург – един от най-успешните и заможни  лекари в Сирия, който е имал собствена клиника, помагал е на много хора, каузи и специалисти. Доживял е да  сбъдне мечтата си – да види синовете си  лекари, но и зловещото лице на войната, избухнала преди години в неговата страна.

Д-р Хаят е женен  за българка, имат дъщеричка на 5 години и син на 3 месеца. Спомня си с тъга и носталгия за миналото на верска търпимост и сплотеност в многомилионния Алепо и родината, когато честването  на Коледа, Курбан Байрям и  други празници са събирали  хората и са ги карали да се чувстват  единни като народ. Вече десет години не се е връщал в Отечеството  си, когато това е било и само за   дни.Няма и  представа кога ще стъпи отново на родна земя, макар,че по всичко личи, че в България е удовлетворен  от попрището си, благодарността нa  студенти и пациенти и щастлив  в личния си живот.

Интересите му са в областта на лапароскопската хирургия, която се налага в последните години в целия свят. Двамата с  доц.  Константин Гроздев – негов колега от Медицинския университет смятат, че  България върви към изцяло лапароскопски операции. Предимствата са много спрямо отворената хирургия, но най-вече, че лапароскопската е по-щадяща пациента и предоставя по-бърз възстановителен период.Те са лекари, спасил хиляди човиешки животи със своя професионализъм, включително и този на собственичката на  вeригатa магазини “АВАНТИ”  Татяна Попова.

–  Как премина времето на Вашето професионално израстване в България? Прочетох в еднo Ваше интервю, че от малък сте искали да сте част от лекарската  ви фамилия, даже сте бил сигурен в това?

Фамилията лекари Хаят

– Да, нито за миг не съм се съмнявал в това, тези близо 16 години в България преминаха в учен . Шест години студенство, пет години специализация, в момента съм докторант. Минах през много етапи- от едногодишното обучение в Института за чуждестранни студенти, където благодарение на изключителни професионалисти научих добре български език до придобиването на специалност “Коремна хирургия”, учейки се от опита на колегите  от Втора хирургия “Проф.Александър Станишев” на Александровската болница. На много мои всеотдайни преподаватели дължа изграждането си като лекар, за което съм дълбоко признателен!

–  Кой беше научния  Ви ръководител?

Д-р Гроздев

–  Професор Костадин Ангелов, сегашният министър на здравеопазването, с когото първия ми досег беше като студент, когато той беше  асистент  по хирургия.

–  Беше ли консулт на хирурзите проф. Ангелов вече като директор на болницата?

–  Да,той винаги се е отзовавал с ценни напътствия, винаги е бил насреща, каквито и въпроси да сме имали към него. Винаги е готов да помогне. Той е една подвижна енциклопедия, това мога да кажа като цяло – няма друг като него.

– С какво се занимава съпругата  Ви?

– Фармацевт е.

– Студентска любов?

– Да, близо 14 години сме заедно, още от първите ни години студентство.

–  Майка Ви, която в друго Ваше интервю прочетох,че не е искала и Вие да учите медицина (може би, за да останете поне Вие в родината), къде е?

Мама е добре, в Сирия е, но често ни гостува.

– В безопастност  ли е?

– Сега вече, да.

–  На смени ли работите?

– Не, дневна смяна, с няколко нощни дежурства месечно.

– Вие, според думите на г- жа Попова, сте спасили живота й, била е в много тежко състояние. По живо, по здраво сте я изписали, предоставяйки й снимка на увредения апендикс, което е могло да бъде фатално без оперативно лечение. Хирурзите имат навика да снимат атрофиралите органи, които са отстранили, може би като упрек за подценявянето от наша страна на здравния ни статус,улисани в работа и ангажименти.

  По нейно настояване й предоставихме тази снимка. Наистина постъпи в тежко състояние. Предната вечер тя и сина й, д-р Мартин Попов, състудент и приятел, ми се обадиха,че тя има оплаквания. Отидох  с колата до дома й, само по симтоми констатирах, че има сериозна картина и на другия ден се уверихме в това. Благодарностите  и похвалите й не би трябвало да са само към мен, а и към колегата д-р Костадин Гроздев, както и към проф. Костадин  Ангелов. Успях да се отплатя за топлите й грижи към мен, тя ми беше като майка през студентските години. Членовете на лекарските семейства (покойният съпруг на г-жа Татяна Попова е бил уважаван коремен хирург- б.а) не са застраховани  от критични здравословни ситуации. Оперирахме я  лапароскопски с  един разрез  през пъпа и тя се възстанови по-бързо, отколкото с отворена хирургична  интервенция.

  – Коя е най-рисковата Ви операция  в екип досега?

   –  Няма как да Ви кажа, много са. Годишно в нашата клиника се извършват между 1200 и 1300 операции, във всички  има някакви елементи на риск.

 – Спомняте ли си първата самостоятелна операция?

–  Да, първата ми самостоятелна операция беше на рак на дебелото черво. Беше много тежка, но всички колеги ми помагаха, даваха ми съвети. Всичко мина много успешно,пациентът се възстанови.

– Натъквали ли сте се хирурзите по време на планова или спешна операция на различни от първоначално установените находки?

– Разбира се, много често това се случва и никога не ни е заварило неподготвени. Изследванията носят едни очаквания, а се оказва по-сложна и по-тежка  картина – перитонити, перфорации и други.

Младото семейство Хаят

– Успявате да се справите, нали?

– Да, това не е нещо необичайно  и непривично, за това сме учили повече от десетилетие.

–  Знаете ли в такива случаи за искане парична  еквивалентост  за  положените усилия? Аз лично в многото случаи с мен и мои близки не съм се сблъсквала с такива практики.

 Да, така трябва да е, такива трябва да са лекарите. На мен не са ми известни  случаи в нашето лечебно заведение да се изнудва пациента или близките му, да се искат пари.

–  А да сте бил свидетел  на предлагане на пари  и преговори от страна на лекаря  на пациент, за да напише епикриза с COVID 19 или патоанатом на близките- смъртен акт със същата диагноза?

 Чули сме и чели подобни неправдоподобни слухове. Лекарите пишат реалната диагноза, това, което са установили. Колегите, които са лекували пациенти с фатален край, също искат да разберат от какво са починали те.

– Колкото и тежко да е състоянието на пациент, винаги  ли преди хоспитализиране  се прави тест за СОVID- 19?

–  Да, абсолютно задължително е.

–  Бил ли сте някога огорчен от недоволство и гняв  на пациенти или техни близки?

–  Не, никога не съм имал такъв случай до днес, колкото и надменно да изглежд. Четем всички, че някъде се случва,  но на подобни  скандали, описани в медии, не съм бил свидетел сред колегите ни.

–  Имат ли значение за Вас религиозните убеждения на пациента или атеизма му?

–  Уважавам всички хора, независимо от вероизповеданието им. Важното е да са добри – за какво е положена Хипократовата клетва, ако правим такава разлика?!

Следвай ме – Здраве     

Total Page Visits: 1000 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close