Евтимий патриарлх Търновски е автор на житията на четирима български светци – на Иван Рилски, на Иларион Мъгленски, на Филотея Темнишка, известна и като Филотея Търновска, и на Петка Търновска. Самият той е канонициран за светец, неговата памет се почита днес, на 20 януари. Последният патриарх от Второто българско царство, преди падането под османско владичество (в 1393 г.), е роден около 1325, починал е около † 1402/1405 година, по предположения, в Бачковския манастир. Някои изследователи предполагат, че той произхожда от знатния род Цамблаковци.
Св. Евтимий Търновски е виден български средновековен духовник и книжовник – написал е още „Похвално слово за Михаил Войн“, „Похвално слово за Йоан Поливотски“, „Похвално слово за света Неделя“, „Похвално слово за св.св. Константин и Елена“, „Послание до Киприан“, „Послание до митрополит Арсений“ и „Послание до тисменския монах Никодим“. Предполага се, че много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки. Св. Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или от патриарх Теодосий Търновски. Освен това, той извършва правописна и езикова реформа на българския език. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят тя се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо. Трудовете му са в резултат на висока образователна подготовка за времето си. Първоначално той учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира. Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „Студион“ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон. Към 1371 г. той отново е в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново, където поставя основите на Търновската книжовна школа и установява правила за правопис, като поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, св. Евтимий е избран за негов наследник.
През пролетта на 1393 г. султан Баязид I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар…ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада[. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак[2] църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир. Предполага се, че е починал там през 1402 – 1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.
