Еньовден, защо билките са най-целебни днес?

Еньовден е народното наименование на църковния ден на св. Йоан Кръстител. Това, всъщност е денят на неговото раждане  както за Православната, така и за Католическата Църква. По народному руснаците го наричат Йоан Купала, белорусите – Купалле, украинците Купайла, в Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ). При повечето славянски народи съществува обичай за всеобщо къпане в реките и езерата в нощта срещу деня на св. Йоан Кръстител. У нас старите хора го знаят като Еньовден, тъй като по народному едно от глезените имена на Йоан и Иван е Еньо, казват му още Яне. Затова и в Софийско го наричат Яневден, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка, а македонците от Охрид му казват Ивъндън, а в Струга – Иванден.

Този ден, колкото и християнски, е запазил в себе си твърде много езически корени. От там идва и вярването, че в нощта срещу Еньорден самодиви излизат да се къпят в ручеи, извори, реки и езера, после танцуват по тревите, а мокрите им нозе оставят капчици вода – росата, под стъпките им изникват лечебни треви, които запазват целебната си сила цяла година. Затова в миналото знахарите са бързали да напълнят торбите си с билки точно рано призори на Еньовден.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close