Проблеми с паметта, умора и задух са симптомите, проявяват се в продължение на шест месеца дори при изкаралите леко
„Жените по-често страдат от пост-COVID синдром. Около 40% от всички, прекарали COVID-19, независимо дали са били със силно изразени симптоми или асимптоматично, са го развили. Най-малко шест месеца след инфекцията те са страдали от умора, проблеми с паметта и задух. 35% от хората дори не знаят, че са били заразени.“ Това посочи началникът на отделение по кардиология към Клиника по вътрешни болести в Университетската болница „Св. Анна“ – София д-р Рада Прокопова.
Наблюденията на специалиста показват, че 46% от жените и 36% от мъжете развиват пост-COVID синдром. Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват отново, както и да се променят по интензитет. Имам пациенти, които дори след месец – два проявяват нетипични за болестта симптоми. Този синдром се дължи на нарушена имунология. Наблюдава се предимно при по-пълните хора, диабетиците, хората с тежки автоимунни заболявания. Те трябва да спазват добър хранителен режим и да бъдат физически активни“, съветва началникът д-р Рада Прокопова.
Последствията от отключения автоимунен отговор се изразяват във възпаление на малките кръвоносни съдове, автоимунни промени в ендокринните органи, в скелето-мускулната система и в нервната система. Най-големи са пораженията от вирусната инфекция за белия дроб. „Белодробните увреждания намаляват с времето, но не изчезват напълно. Необходим е период от 6 месеца до 1 година, за да може белият дроб да се възстанови почти напълно функционално“, уточни лекарят. Не по-малко сериозни са уврежданията и на сърцето (миокардит, кардиомиопатия, инфаркт, кардиогенен шок, белодробно сърце, тромботични усложнения, аритмии, тахикардия, хипотония или хипертония).
Д-р Прокопова посочи, че последствия от коронавирусната инфекция може да има и върху нервната система. В редки случаи не е изключено да се стигне до инсулт, енцефалит, менингит. Често срещани неврологични остатъчни промени са главоболие, замайване, нарушения на съня, делириуми (при по-възрастни пациенти), синдром на хронична умора, обърканост, паметови и когнитивни нарушения. „
Има опасения, че COVID-19 повишава риска от развитие на болестта на Паркинсон и на Алцхаймер”, каза още тя.
По думите на д-р Прокопова дългосрочните последици от COVID-19 върху тялото могат да бъдат системни (умора), пулмологични (задух, понижено съдържание на кислород в кръвта, неефективен трансфер на газ от белите дробове към кръвта), ендокринни (високи нива на кетонни тела, водещи до твърде висока киселинност на кръвта, възпаление на щитовидната жлеза), стомашно-чревни (диария, загуба на апетит), хематологични (тромби в кръвоносната система), невропсихиатрични (безпокойство, депресия, безсъние, намалена концентрация и памет), уши-нос-гърло (възпалено гърло, сухота в устата), сърдечно-съдова система (неспецифична болка в гърдите, възпаление на сърдечния мускул, повишена сърдечна честота), жлъчни (остро бъбречно увреждане), дерматологични (косопад, обриви), мускулно-скелетни (болки в мускулите, в ставите).
„ACE2 рецепторите, които са широко разпространени в хипоталамуса, хипофиза, надбъбречните жлези, тироидната жлеза, тестисите, панкреаса, са входна врата за SARS-CoV-2 в човешкия организъм, обясни д-р Прокопова. 5% от населението не боледува от коронавирусната инфекция, но вариантът Омикрон навлиза не само през ACE2 рецепторите, а и през страшно много други места и никой не е застрахован, че няма да го преболедува“, посочи тя.
