Няколко практични съвета, с които ще му помогнете да оцелее
Вероятно ви се е случвало в тревата край пътя да попаднете на малки зайчета в нещо като гнездо. Възможно е да се натъкнете на тях и в градината си или на полето. Не си мислете обаче, че те са изоставени, защото историята на отглеждането от тяхната майка е необичайна. Преди да ви разкажем, как да се отнесете към тях, така че те да оцелеят, ще споменем, че размножаването започва от пролетта и завършва през септември. В Европа женските раждат средно до пет котила годишно. Най-плдовити са тези в средна възраст, като бременността 6-7 седмици. Преди да родят, бременните зайки правят прости гнезда от трева или копаят малки дупки в земята. Новородените зайчета тежат средно около 100 грама, тялото им е покрито с пухкава козина и с широко отворени очи са готови да гледат света.
Ако се натъкнете точно на такива зайчета без майката, знайте – те не са изоставени. Те стоят по цял ден самички наоколо. Лежат в лехи, бразди или просто в треволяка в градини, на полето, на открити поляни и пасища. Майките идват при малките си само нощем за кратко, през което време те бързо сучат и после пак остават сами, поясняват от „The Wild Animals“ („Дивите животни“). Малките нямат собствена миризма и хищниците не ги надушват. Ако лежат неподвижни, няма да бъдат забелязани и това е тяхната защита.
Ако намерите само диво зайче, което лежи неподвижно на нормално за диво зайче място, не решавайте моментално с емоциите си, че е изоставено, че майката е умряла, че е опасно да е самичко и други подобни. Това е техния нормален живот и без доказателства, че нещо наистина се е случило, не бива да пипате и взимате. Ако се налага да го преместите на няколко метра встрани, пипайте с еднократни или градински ръкавици, натъркани с пръст. Допустимо е взимането само на малки, които са очевидно пострадали, донесени от котка или куче (дори да нямат видими травми) или вече опипани от хора и по тях е останала чужда миризма, което означава, че най-вероятно майката няма да продължи да се грижи за тях.
Ако трябва да косите на мястото, където е зайчето, похлупете го с кошница за момента докато косите, оставете туфи треви около самата кошница и като приключите отхлупете кошницата, без да пипате зайчето. Разбира се, не доближавайте с моторна косачка или тример, шумът е много силен за малко уплашено същество. Когато то навърши един месец, вече е готово да излезе в големия и непознат свят, за да започнат самостоятелен живот. Продължителността на живота на зайците е кратка и обикновено в дивата природа те рядко живеят повече от седем години. Освен това доста животни умират на по-ранна възраст. Както вече казахме, те обаче се размножават изключително бързо, така че въпреки факта, че са дивеч, популацията им не е застрашена.
