На вас само ви се струва, че котката си играе, когато се крие в кутия, кашон или в книжен плик. В действителност тя тренира своите навици за оцеляване, тъй като криенето е част от нейното инстинктивно поведение, заложено й от природата.
Американецът Джон Сирабси – ветеринарен бихевиорист, президент на Американската асоциация на ветеринарите по изучаване на поведението на животните смята, че това е израз на нейното праисторическо поведение. Тоест, макар и хищник, тя не е забравила как преди хиляди години е била дебната и нападана от много по-големи хищници. Това е и причината вашето пухкаво домашно котенце да се пъха във всяка възможна кутия, дори тя да е отчайващо по-малка спрямо ръста му. Когато котката е в нея, се чувства в безопасност – хищниците тук няма да я докопат. Освен това, от кутията тя има отличен изглед към непредвидени опасности.
Другата й играе е да нападне стопанина от ъгъла, направо да му се нахвърли. Ако вашият домашен любимец постъпва така, не го наказвайте! У него е заговорила кръвта на предците му, т.е. той практикува навика на изтреблението, за да не бъде изтребен самият той.
Руският ветернарен лекар – психоневролог и зоопсихолог Юрий Криволапчук добавя, че всичко това много зависи от възрастта на котката. При подрастващите котенца криенето в кутия и засадата от ъгъла са по-скоро тренировъчни навици, но при възрастни екземпляри такова поведение е неуместно и подсказва за наличието на някаква невроза. Стремежът за криене показва директно, че животното има тревожни очаквания. Те мога да бъдат свързани както с недобри (според мнението на котката) гости, така и с прекалено многото ласки от стопаните или досадното поведение на детето в семейството.
На какво се дължи криенето в кашона или уж нападението от ъгъла зад вратата в кухнята , знае най
-добре стопанинът на животинката, който познава нейния характер.
