От: Д-р Димитрина Стоянова, пулмолог в Медицински център по рехабилитация и спортна медицина в Пловдив
Заразявате се с COVID-19, имате щастието да прескочите трапа, дори оздравявате, но нещо не е както преди. Отново търсите медицинска помощ и лекарите ви изненадват с нова диагноза – пост-COVID синдром или „персистиращ“ COVID. Питате се: „Този ужас няма ли край?“ и се чудите какво ще правите?
Единствената амбулаторна кардио-пулмонарна рехабилитация у нас се провежда в Медицински център по рехабилитация и спортна медицина или по известен като бившия Спортен диспансер в Пловдив. Става въпрос за комплексна пост-COVID рехабилитационна програма, в която участват кардиолози, пулмолози, лекари по физикална медицина и рехабилитация, диетолози, а при необходимост се включват психолози или психиатри. В зависимост от тежестта на състоянието на пациентите програмата е с продължителност 10 и 20 дни, посочи пулмологът д-р Димитрина Стоянова.
Индивидуалната и обществена значимост на пост-COVID синдрома е значителна и се налага навременно откриване на случаите, насочване към съответни специалисти и рехабилитация. Опитът ни до момента показва, че при пациенти с персистиращи оплаквания след преболедуване от COVID-19 инфекция, дори и при леки форми на заболяването, е необходимо да бъдат консултирани с пулмолог и кардиолог, за да бъдат извършени съответните изследвания за оценка на дихателна и сърдечна функция.
При пациентите с пост-COVID синдром често дори елементарни ежедневни дейности създават трудност, което води до непълноценна грижа за тях самите и семействата им, и от друга страна, индиректно натоварва здравната система и обществото, каза д-р Стоянова.
Бившият Спортен диспансер успешно провежда рехабилитация на пациенти, преболедували от коронавирус. Имаме и първите положителни отзиви на преминали стандартната процедура по физиотерапия и кинезитерапия, които са изключително доволни. Сред тях е 45-годишна пловдивчанка, прекарала инфекцията средно тежко през декември 2020 г. След проведената терапия в центъра лекуващият пулмолог останал възхитен от напредъка във възстановяването, както и от бързия процес на нормализиране функцията на белите дробове, каза д-р Стоянова.
За да запишете консултация с д-р Стоянова, обадете се на регистратурата в Медицински център по рехабилитация и спортна медицина: 032/643-902.
Д-р Стоянова е специалист пулмолог – провежда профилактични прегледи, диагностика и лечение на болести на дихателната система. Освен в МЦ по рехабилитация и спортна медицина практикува и в УМБАЛ „Пълмед“.
Основни прояви на „персистиращ“ COVID:
COVID-19 инфекцията е вирусно заболяване, чиито негативни ефекти върху организма не се ограничават само в периода на остро боледуване, който варира като продължителност и изразеност на симптомите, но могат да продължат седмици и месеци след така нареченото „оздравяване“. Бавните темпове на възвръщане на организма към състоянието му преди болестта, наложиха въвеждането на термина пост-COVID синдром или „персистиращ“ коронавирус. Този феномен на продължителни остатъчни симптоми се наблюдава и при епидемията през 2002-2003 г., причинена от родствен на COVID-19 коронавирус.
Пост-COVID синдромът съчетава белези и симптоми, които възникват по време или след инфекция, определена като COVID-19 инфекция, и продължават повече от 12 седмици и не могат да се обяснят с друго алтернативно състояние. Наблюдава се и при преболедувалите с леки симптоми или дори при тези с изначално отрицателни тестове за детекция на вируса в назофаринкса.
– дихателна система – често в кабинета на личния лекар или специалиста преболедувалите пациенти, дори и тези след лека форма съобщават за лесна, понякога екстремна умора при физически усилия, дори задух, нужда често по време на дейности да вдишват дълбоко, за да доставят достатъчно въздух в белите дробове, както и дискомфорт в гърдите, тежест, непълноценно вдишване, дишане не с пълен обем и т.н., често персистира дълго време кашлица, която трудно се повлиява от симптоматици, затруднява ежедневието.
– сърце и кръвоносни съдове – както при пациенти с предшестваща сърдечна патология, така и при липса на такава се наблюдават умора, сърцебиене, гръдна болка, прескачания, високо кръвно налягане, отоци.
– нервна система – главоболие, обърканост, забавено мислене, замаяност, размазано или влошено зрение, невъзможност за съсредоточаване и фокусиране на вниманието, проблеми с паметта, безсъние, стрелкащи болки по хода на междуребрените и нервите на крайниците, слабост и болки в мускулите, липса на вкус и обоняние.
– гастроинтестинална система – гадене, дискомфорт и тежест в корема, липса на апетит, гастритни оплаквания, диария, трудно връщане към нормална диета.
– други – продължаващи спорадични температури, болки в гърлото, чувство за залепнал секрет на гърлото, обриви. Д-р Стоянова изтъкна, че не е за подценяване и психологическото бреме на тази „нова“ и „опасна“ болест. Често при преболедувалите се наблюдава апатия, депресия, нежелание за социални контакти, нервно-психично напрежение, страх от повторно заразяване, чувство за продължаваща болест и нежелание за връщане на работното място, панически атаки, психогенни оплаквания, нефункционалност в ежедневието.
