От: Наташа Войкина, Враца*
Снимки: Авторът
Заради мерките за безопасност поради епидемичната обстановка от COVID19 тази година на 11 март празникът на Враца и епархията в чест на небесния й покровител Св.Софроний Врачански не събра пред паметника му граждани, ученици и гости. Възпитаниците на НУ “Св.Софроний Врачански” не огласиха с възторга от делото на своя патрон площадчето около неговата величествена статуя.
Интелектуалци и родолюбци не сведоха глави пред “Житие и страдание грешного Софрония” на емблематичното за всеки врачанин свято място пред Етнографския комплекс и храма, носещ неговото име. Духовниците не се подредиха в подножието на исполинския мраморен благославящ ангел- пазител и бърз ходатай пред Бога, дело на скулптора Крум Дамянов. Те събраха миряните във Възнесенския храм “Св.Софроний Врачански” на Литургия на преосвещените дарове, оглавена от Врачанския митрополит Григорий.
Но в мислите и сърцата си врачани отдадоха почит на своя закрилник, сам претърпял редом с паството си чумна епидемия , несгоди и преследвания от османския поробител, кърджалии, фанариоти и отцеругатели в едно ужасно “кърджалийско време”.
Величественият момумент не беше отрупан с венци и цветя, а остана самотно благославящ града с един единствен венец, положен лично от кмета Калин Каменов.
Сякаш светецът разбра всичко, сам той станал “всичко за всички“ в едно страшно време, за каквото отправихме молитви да ни отмине:
“Архиерейското служение на епископ Софроний във Врачанска епархия протекло във времето на бурните кърджалийски размирици и бунта на видинския паша Осман Пазвантоглу. Този самозванец се провъзгласил за независим владетел на Видин и на цяла Северозападна България. Враца и околността станали арена на ожесточени стълкновения и кървави войни между вироглавия отцепник-узурпатор и централната власт на султан Селим ІІІ. В жестокото съперничество за власт с наемни войски се биели помежду си и аяните – едри земевладелци и лихвари. Над Румелия настъпил хаос и пълно безвластие. През такова смутно време, при невероятно тежки условия и несгоди, с риск за живота си епископ Софроний обикалял ограбените и опожарени селища на разорената си епархия, ревностно служел и проповядвал. Тези шест най-тежки и тревожни години от живота на Софроний представляват най-големия му дял на съпричастие във всенародните страдания. Сред люта зима Софроний бил непрекъснато в принудителни странствания между Дунав и Балкана: бягане, криене в пещерите на Искърския пролом, приютяване в манастирчета и овчарски колиби, безчет предрешавания и преправяния – една дълга и опасна одисея и безропотно кръстно мъченичество, една тежка човешка Голгота!”.(Църковен вестник“, бр. 10 и 11/1996 г.
Иконом Димитър Йорданов)
Предходната година обаче бе преизпълнена с радостно и ползотворно облажаване на Божия угодник от българския род, просиял с просветно- книжовна, пастирска, архипастирска и общобългарска мисия, събудила народностния дух за борба за възвръщане на църковната независимост и възстановяване на българската държавност. През цялата 2019 година Врачанската митрополия, Областната администрация и Община Враца заедно организираха и осъществиха религиозни, просветни, културни и поклоннически дейности, чрез които се отбелязаха три паметни събития: 280-годишнината от рождението, 225-годишнината от ръкоположението му за епископ и 55-годишнината от канонизацията на небесния покровител на Врачанска епархия, извършена на 31 декември 1964 година.
През месец семтември бе кулминацията на Свети Софрониевите чествания, по време на които във Враца бяха отслужени съборни богослужения, съпътствани с изложба в Регионалния исторически музей от ценни ръкописи, дело на великия народен будител, пастир и дипломат (препис на Паисиевата история и знаменития “Неделник”), научна лектория и поклонение пред честната глава на св. Климент Охридски, съхранявана в манастир “Св.Йоан Предтеча “ във Верийската и на Нусия епархия на Еладската църква. Реликвата бе донесена лично от нейния митрополит Високопреосвещеният Пантелеймон и игумена на обителта.
Лекторията, в която взеха участие проф. Кирил Топалов, проф. Пламен Митев, проф. Румяна Дамянова, проф. Даринка Караджова, доц. Красимира Александрова и доц. Павел Павлов се състоя в Градската концертна зала на общината в града.
Деканът на Историческия факултет на Софийския университет проф. д-р Пламен Митев разкри в своя доклад св. Софроний Врачански, като политик на Новото време. Дръзнал да възроптае открито срещу чуждото иго и да защити идеята, че свободата на българския народ преминава през просвещението му. От писане и проповядване преминава и в конкретни дипломатически и политически действия, отстоявайки ясни политически възгледи по българския въпрос и подпомагайки освободителната руска армия.
Представител на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” бе доц. д-р Павел Павлов, който изнесе емоционално експозе на тема: „На св. Софроний Врачански – за отговорността към паметта на отците ни”. В него той изложи мотивите за канонизацията на светеца, духовния му облик и изтъкна християнските добродетели, на които е носител Врачанският епископ: дълбоко смирение, християнско търпение, дълбоко покаяние, саможертвена любов и пастирска грижа към повереното му от Бога паство. Той допълни още, че като български йерарх св. Софроний представлява достойно Българската църква в освободителното дело и е емблематичен за ролята на българския епископат за запазването на християнската вяра в българския народ. Доц. Павлов инициира идеята за създаване на ежегоден празник в памет на св. Софроний, който да се провежда в трите центъра на неговото служение – Видин, Враца и Котел.
Ученият подчерта, че през студентските години той и негови колеги много се вълнували дали по времето на тоталитарния режим прогласяването за светци на св. Паисий Хилендарски и св. Софроний са извършени канонично, но с течение на времето, с непрекъснатото запознаване с “житието и страданието” на “грешника- светец” и на Хилендарския монах се убедили, че те са в сонма на небесното войнство съвсем заслужено и по канон. Техните чудеса и изцерения са и до днес, и во веки веков записани в българската идентичност и в Божиите чертози – чудесата на всеобщото изцерение от народностната забрава и заличаване подвизите на миналото, „дали нещо на светът” и Божия народ, дал “на вси славяни книги да четат”.
“Не светците имат нужда от нас, а ние- от тях. Без отци няма чеда. С прогласа на св.Софроний за светец ще я има България. Днес стара, славна Враца изпълни дълга си чрез това всенародно поклонение. Няма по-ясно доказателство за всеправославното признание на канонизацията на Врачанския архиерей от факта, че Вселенската , Сръбската и Кипърската Патриаршии първи, и то светкавично са реагирали със съгласие на прогласата на възрожденския просветител и я намерили за канонична” – обяви с патос доц.д- р Павел Павлов, който сподели за “ Следвай ме” ,че като ученик в Духовната семинария в Черепиш често като клиросен певец във Врачанските храмове е отправял своя молитвен зов към покровителя на града и епархията.
На 31 декември, в деня на неговата канонизация преди 55 години, едноименният Врачански храм отново събра миряни на Света литургия, отслужена от митрополит Григорий. Въпреки пред новогодишната суетня във Възнесенската църква дойдоха много богомолци, пред които кириархът на многострадалната епархия, който е поредният стоик, приел я с обич “като едного философа”, завърши проповедта си с емоционални слова: ”Ние като православно вярващи трябва да почитаме и търсим подкрепата на всички светии. Но първо трябва да се обръщаме към родните светии – към св.Йоан Рилски и всички други , просияли в името на нашето православно Отечество и род, защото те първи ще ни чуят.А най- първи ще ни чуе и притече на помощ нашият небесен Врачански Ангел – пазител, светителят Софроний” .
* Авторката е историк.
