Изложба старо злато от колекцията на Антонио Василев в НИМ

Изложбата „Старото злато – магия и символика“ от колекция на Антонио Василев беше открита в Националния исторически музей (НИМ) в София. Сред официалните гости бяха Жозеп Бенц, президент на Кралския артистичен кръг в Барселона и Жоан Абело, директор на Музея на Пикасо в Барселона.

„Античната традиция златото да се приема като един символ на безсмъртието е нещо чисто, стойностно, което ни гарантира един стойностен живот и преминаване в другия свят, по-хубавия, както те са смятали – това е символът на златото,“ заяви по време на откриването директорката на музея доц. Бони Петрунова и благодари на колекционера за предоставените експонати. Те могат да се видят в НИМ до 1 февруари 2020 година.

Сред експонатите са и три сребърни пафти с позлата, с изображения на двуглав орел върху седеф. Във Византия двуглавият орел с корона символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.

Образци на Чипровската златарска школа и нейното наследство от XVII век са също сред акцентите в изложбата. Ще бъдат показани женски накити за глава – надушни висулки, подбрадник, игла за коса, обици наушници, прочелник, изработени от сребро с позлата и инкрустирани с полускъпоценни камъни. Дело на майстори от Чипровци са и уникалната сребърна чаша във формата на кратунка, както и две позлатени сребърни гривни, инкрустирани с полускъпоценни и цветни камъни, както и две гривни кубелии (рогачки). Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да „заключват” жената и по този начин да я предпазват от зли сили. От експонираните накити за глава много рядък е женският надушен накит с формата на нокът, носен като амулет, предпазващ притежателката си от лош поглед и урочасване. С магични функции е и сребърната нагръдна кутийка (амулет) от Света гора с изображения на християнски светци и евангелски сцени. Амулетите, наричани още „хаймалии”, се носели от хората, за да ги предпазват от зловредни и демонични сили.

Един от особено краснивите експонати в изложбата е женски колан от края на XVIII в., носен от булките в Дедеагач, както някога се е наричал Александруполис. Той е изработен от сребърна сплав с позлата, цветни камъни и емайл. Не по-малко красив от него е женският колан от края на XVIII век, изработен от своеобразни прешлени. Материалът му е сребро с позлата, мъниста и цветни камъчета.

Следвай ме – Култура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close