Какво казва един енорийски свещеник?

От: Отец Стоян Илиев Чиликов *

Енорийският свещеник отец Стоян Илиев Чиликов отправи послание до своите енориаши от храма „Свети Георги“ в столичния квартал „Дървеница”. Освен енорийската си работа, отец Стоян е и доцент, преподавател е в Пловдивския университет „Свети Паисий Хилендарски”.

Отец Стоян по време на проповед

Поради актуалността на неговото изявление, „Следвай ме” го публикува без никаква редакторска намеса.

Скъпи братя и сестри,

Господ Иисус Христос ни е оставил една заповед от две части, в която казва, че се състои цялата християнска вяра: „възлюби Господа Бога от цялата си душа и сърце и ближния си като себе си“. Тази заповед е една в същността си, защото любовта към Бога се изразява и свързва с любовта към ближния. За съжаление, не мога да видя стремежа за изпълнението на тези Христови думи, особено в по-младите вярващи в енорията ни. Нашето поведение в храма и извън него отговарят на нашия мироглед и на духовното ни състояние. Струва ми се, че вече много години сме заедно, а нищо не сме изградили в Христос. Напротив – виждам едно нездраво, от духовна гледна точка, състояние на тези, които въпреки решенията и благословението на Св. Синод, продължават да идват в храма на богослужение. Нашият храм е много малък и не може да побере всички ви, не може да има необходимата дистанция от 2 метра и ако вие не се съобразите, заради това наистина има риск да ни затворят, има риск включително да се повтори в по-малък мащаб ситуацията от Франция и Южна Корея, където заразата тръгна от събрание на евангелска общност, или в Израел – събранието на ортодоксалните евреи.

Интериорът на храма

Целият християнски свят, целият религиозен свят, спазва необходимите предпазни мерки, само ние – не. Това се нарича изкушаване на Бога, а не вяра в Бога. Сега не е време да доказваме каква вяра имаме, защото, струва ми се, не познаваме Христос. Каква вяра имаме тогава? Време е за съзнателно и отговорно отношение към себе си, към хората около нас. Време е за саможертва – да жертваме желанието си да бъдем в храма и да останем у дома на молитва. Да, това е по-трудно, както е по–труден животът в уединение и отшелничество от този в манастира. Но в състояние на война: духовна, икономическа, медицинска – това е наложително. Не виждам да искате да победите егоизма и самолюбието си. Дълбоко в нас има страх и не чуваме гласа на архипастирите, който е: останете си по домовете! С това поведение се превръщаме в предатели на Христос, не в защитници и изповедници на вярата, а именно в предатели, защото излагаме на риск този, в когото Христос се намира – нашият ближен. Живеем в някакъв свой измислен духовен свят, без да разбираме азбуката на християнската вяра. Време е да се осъзнаете! Спрете се! В момента не е желателно присъствието ви в храма, не защото не ви обичаме и не искаме да сме заедно, а защото във всеки един момент е възможно някой от нас да бъде преносител на заразата и да стане неволен убиец на тези, които обича, на тези, за които се моли, на тези, които се молят за него и на много други, които дори не познава.

Тези мерки са необходими, за да може да се спасят повече човешки животи, да се разсрочат във времето фаталните последици от заразата и не на последно място: за да не се затворят храмовете!!! Не изкушавайте Бога, не искайте от Него да направи с вас чудо на всяка цена, защото Той не е длъжен да го направи с всички ни. Чудото се случва там и тогава, когато има необходимост и е воля Божия. Разбира се, че трябва да се грижим на първо място за душата и духовния живот, но който казва, че в храма не е възможна зараза, не казва истината. Безразсъдното поведение на изкушаване на Бога е равносилно на това „да се прекръстваме и да скачаме от петия етаж”, както казва руският патриарх. Самият Христос не е приел предизвикателството на дявола да скочи от храмовата стряха, за да не изкуши Бога. Не се превръщайте в сектантите от Франция и Южна Корея, защото не сте такива. Съсредоточете се в молитвата у дома.

Храмът „Св. Георги“ в столичния квартал „Дървеница“

Да се научим да се молим, а това започва от домашната молитва и очевидно, затова ни е по-трудно. Четете Псалтира, Евангелието, тълкуванията на отците на църквата. Четете последованията от часослова и триода, които ги има в Интернет. Останете за малко насаме със себе си, отделете внимание на близките си. Не е необходим страх, който е в основата на смелото безразсъдство, а духовна разсъдителност и поне малко послушание, доверие във вашите пастири и вяра в Бога, основана на любовта, а не на самолюбието, и егоцентризма. Вярата в Христос не се състои в измислени духовни преживявания и наслада от тях, в основата ѝ е саможертвата, така както се е жертвал Христос. Това виждам днес в медиците, които се грижат за болните, но не и у вас, които казвате, че сте вярващи. За подобни случаи Христос казва, че с този си подвиг те ни изпреварват и са по-скъпи в неговите очи от нас „праведниците“. Христос да ви умъдри, вразуми, даде сили да разберете и извършите, да бъдете истински християни, вярващи в Христос. А каквато е Неговата воля, това да бъде! Христос воскресе!

Следвай ме – Вяра

––– * Отец Стоян е доцент, преподавател в Пловдивсикя университет „Св. Паисий Хилендарски“

Total Page Visits: 1307 - Today Page Visits: 3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close