Постенето или въздържането от храна не е единствено християнска практика. То е съществувало и съществува както в други религии, така и извън религията, например в специалната терапевтика.
В наши дни хората постят по най-различни причини, понякога дори и политически. За това е важно да вникнем в специфично християнското значение на поста.
Това е участие в постния опит на Самия Христос, чрез който Той ни е освободил от пълната ни зависимост от храната, материята и света. Но нашето освобождение не може да бъде пълно. Ние все още живеем в греховния свят, в света на Вехтия Адам, и бидейки част от този свят, ние все още сме зависими от храната.
Колко много се отдалечихме от нашето обикновено разбиране на Поста просто като промяна на диетата, от разсъжденията за това, какво е разрешено и какво е забранено от Поста, от цялото това повърхностно лицемерие!
Защото, в крайна сметка Постът се състои в това: да изпиташ глад, да жадуваш, а това означава да достигнеш предела на този живот в нас, който изцяло зависи от храната, и жадувайки да откриеш, че тази зависимост не е последната истина за човека, че гладът е преди всичко духовно състояние и че в своята пределна дълбочина той е копнеж по Бога. Именно разбираме, че Постът като физическо лишаване от храна е съвършено безполезен, без неговата втора духовна страна. „С пост и молитва“ означава, че без съответното духовно усилие, без подсилването с Божествената Реалност, без съзнанието за своята съвършена зависимост от Бога и само от Бога, физическият пост би се превърнал в самоубийство.
Ние трябва да постим заради Бога. Трябва да усетим Неговото присъствие в тялото си, което се превръща в Негов храм. Затова и към тялото, и към храната, към целия ни начин на живот трябва да се отнасяме с религиозно уважение. Всичко това трябва да постигнем още до началото на Поста, та в началото на самия Пост да бъдем духовно въоръжени, предчувствайки духовна борба и победа.
И ето настъпва самият Пост. Храната, наистина се приема като Божи дар.
40-дневните пости символизират времето, което Христос прекарва в пустинята в подготовка за саможертвата си. Затова се смята, че лишавайки се от блажна храна, човек пречиства тялото и душата си.
Трябва честно да преценим своите духовни и физически възможности и способности и да действаме според тях, без да забравяме, че постейки не бива да се страхуваме от своите ограничени сили, а да виждаме в своя живот Божествено доказателство за това, че невъзможното за човека е възможно за Бога.
