Как да говорим с децата за смъртта

 

Темата за смъртта се оказва една от най-трудните за обсъждане с децата особено за тези, които все още не ходят на училище и нямат набор от известни знания. От избягването на тези разговори не печели никой.

Малчуганите научават за нея най-напред от приказките и телевизионните програми, когато почине някой роднина или домашният любимец. Независимо от това, много аспекти по този въпрос за тях остават неразбираеми. Например, детето трудно осъзнава, че тя е неизбежна и се случва с всички. То не разбира как така с нея спират да работят всичкти органи и системи в човешжкия организъм. Чести пъти децата дори вярват, че умрелият човек е на небето или под земята, но там върши всичко, което е вършил и на земята.

Различните реакции

Децата в доучилищна възраст реагират на нея по различен начин. Едно може да се привърже още по-силно към родителите си, а неговите навици и реч да се върнат на по-ранно ниво. Друго може да откаже да ходи на детска градина и да промени коренно навиците си.  И двете реакции са израз на стрес от нещо, което се е случило, но е разбрано. Когато малчуганите виждат мъкана на своите родители и близки, започват да възприемат света наоколо като заплаха.

В някои случаи детето може въобще да не реагира или неговите отрицателни емоции да се съчетаят с обичайните игри и весело настроение. Това е нормално. Децата не преживяват мъката изведнъж, а по-късно. Много от тях отлагат подсъзнателно това чувство за момента, когато се почувствает в достатъчно безопаснна среда, за да го изразят. Затова не се изненадвайте, ако детето ви започне да тъжи за баба месеци след нейната смърт. В някои случаи това може да се случи и след година.

Децата могат да имат странно поведение по отношение на смъртта, например да я имитират в игрите си. За родителите това е ненормална проява, за тях – нормална, така те изразяват чувствата си.

Как да разговаряме с тях за нея

Ако те ви попитат, не отклонявайте въпроса. За малчуганите до 6 – 7 – годишна възраст е напълно нормално да задават въпросни, дори да не са се сблъскали със смъртта.  Разговорът на тази тема ще им позволи в бъдеще да се справят по-добре и да преживеят по-леко травмата от загубата на близък човек или на домашния любимец.

Отговаряйте на въэпросите на детето. Не се безпокойте и му четете разкази за деца, в които става дума за починали ронини или домашни животни. Давайте му кратки, простички отговори. Най-вече се постарайте да му обясните, че със смъртта всички органи и системи в човешкото тяло спират. Например: „Чичо Ваньо умря, организмът му вече не работи. Това означава, че той вече не може да ходи, да тича, да яде, да вижда, да спи. Той не чувства болка“.

Изразявайте своите емоции

Когато преживявате мъка, изявете я. Така детето ще се научи от рано също да не задържа това чувство в себе си. Това ще му помогне да се разтоварва емоционално и да не натоварна психиката си. Обяснете му, че възрастните също плачат понякога. Сега вие тъгувате, защото ви е мъчно за баба, например. Имайте предвид, че мъничето силно се притеснява от промяната на настроенията ви, затова трябва да му обяснявате разбираемо какво се случва с вас.

Избягвайте иносказателните обяснения

Възрастните често пъти използмват описателни фрази за обозначаване на смъртта: „упокои се“, „отиде във вечността“ и т.н. Такива фрази зашеметяват детето, то не ги разбира. Затова по-добре е да не казвате, че „баба е заспала“ или „си е отишла“. То може да се обезпокои, че и то може да умре, докато спи или вие няма да се върнете от работа. Говорете му за смъртта максимално простичко: „Дядо беше много стар и организмът му не можеше повече да работи“. Ако дядото е боледувал преди смъртта си, убедете детето, че ако то се разболее от простуда, няма да умре от нея. Обяснете му още, че болестите са различни и от повечето човек може да се излекува. Внимавайте, когато му

Говорите за Бога и небесата

Разговорите за задгробния живот зависят от религиозните възгледи на семейството. Но, ако вие говорите на детето за Бога и небесата, за да го успокоите, внимавайте, за да не го притесните, което е по-честата реакция.  Ако му кажете: „Баба сега е на небето и се чувства добре“, то ще се запита: „А защо мама плаче, щом на баба й е добре?“ или „Значи, щом там е хубаво, ако слушам, Бог може да вземе и мене“. Бъдетге готови за различни реакции. Възможно е да се стигне и до истерия. Детето може да почувства злоба към доктора, дори към умрелия, защото е оставено тук без любимата баба, която не е пожелала да го вземе със себе си.

Рядко детето е готово да понесе едно погребение, затова му го спестете, но не пропускайте  да го заведете на панихидата или, ако не сте вярващи, да почетете заедно с него паметта в домашна обстановка на този, който е починал. Така то ще бъде възпитано в уважение към рода и няма да се плаши.

Нарушаване на съня

Някои деца са интровертни типове, т.е. задържат силните чувства и емоции, не им дават изява. Малчуганът, например, може да тъжи от загубата на близък човек или на домашния любимец, но да не го показва. Наблюдавайте го, ако покаже тотално безразличие и дори само спокойствие от тъжния факт и не задава въпроси. Проблемът може да се изяви в липса на апетит, стряскане на сън или безпричинен страх. В такъв случай потърсете помощта на детски психолог.  Не отлагайте.

 

Следвай ме – У дома

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close