Децата умеят да манипулират не само, когато започнат да навлизат в пуберитета. Те имат тази способност още към 2-годишна възраст. Правят го несъзнателно, но твърде успешно особено, когато са били болни наскоро и все още е пресен споменът, че в такова състояние им е позволявано всичко. Някои дори се научават да имитират боледуване твърде успешно.
Това, че детето използва своя статус за манипулации не означава, че вие трябва да се съгласяване и изпълнявате всички негови искания. Когато то настоява за едно или друго нещо и вие сте преценили, че не може да го получи, може да изпитате моментна слабост да му го дадете само, за да се отървете от хленченето, та дори и истерията. Не правете тази грешка. Тя ще ви струва много плач, тръшкане и ревове впоследствие, когато то пак поиска нещо, което не е за него. На малките деца е необходимо да се налагат известни ограничения, но внимателно при спазване на определени граници. Например, забраната следва да е категорична, но да не е изричана грубо, заплахите са излишни, убеждението е за предпочитане. Така ефектът и привикването към „позволено“ – „забранено“, „за деца“ – „за големи“ е по-сигурен. Всяко избухване, навикване създават подсъзнателно у детето усещането, че то не е обичано и затова е ограничавано.
На повечето родители е много трудно да спазят границата забрането, но без рев.
Например, ако детето се е залисало с кубчетата и не иска да си ляга, можете да кажете: „Хайде, построй още две кули, а после обличаме пижамате и лягаме. Съгласен си, нали?“ За да поиграе още малко то ще се съгласи, но когато завърши кулите, му припомнете нежно, че уговорката е след завършването на строежа да си облече пижамата и да ляга. Една прегръдка и целувка ще ви направят още по-убедителни. Ако обаче се оставите детето да ви убеди да построи още една кула, сте изгубили играта не само за момента, а за много, много моменти занапред, в които то ще знае как да ви манипулира и ще го прави.
Всеки път, когато усетите, че то е готово да упорства, му създайте ситуация, в която то да има усещането, че контролира ситуацията. Например, приготвяте се да отидете в парка, но детето не иска да се облича. в този случай можете да му предложите: „Какво искаш, най-напред да обуем обувките или да облечен якето?“. Така малчуганът ще живее с усещането, че е направил сам избор, че владее нещата.
Всякога ограничавайте избора между два варианта, така няма да го пренатоварите.
Приемете реалността, която не винаги е радостна.
Дори да предупреждавате детето и да му давате възможност за избор, то не винаги ще следва указанията ви. То може да изпитва вашето търпение особено в случай, ако слуша повече баща си. Не губете самообладание. Ако започнете да му се карате в такъв момент, то ще стане още по-непослушно. Вместо да му повишавате глас, когато то се държи лошо, постарайте се тонът ви да е дружелюбен. Дори му създайте илюзия, че му позволявате да прави каквото си иска, но действията му ръководете вие. Например, ако детето не иска да си прибере разхвърляните играчки из стаята, можете да му кажете: „Ти си прав. Аз не мога да те накарам да събираш играчките“ и започнете да ги събирате, но продължете: „Необходима ми е помощта ти“ и го помолете да ви подаде кончето, например, а след това и някоя друга играчка. Можете да го помолите да ви донесе метлата, например, за да почистите нещо в стаята. Така ще му създадете усещането, че се нуждаете от неговата помощ, ще му създадете самочувствие. Следващият път, просто, го помолете заедно да разтребите стаята. Така, стъпка по стъпка, ще го научите на ред, а и да изпълнява вашите искания.
Истината е, че да се удържа лошото поведение на детето, не е лека работа. След време обаче тя ще ви възнагради, защото ще създадете у него полезни навици за цял живот.
