Католическата църква почита днес, на 4 октомври, Свети Франциск от Асизи – богаташът, който в пълнота е изпълнил съвета на Христос към юношата: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“ (Мат. 19: 21).
Свети Франциск е роден на 24 юни 1182 г. в Асизи, Сполето, починал е на 3 октомври 1226 г., на 44-годишна възраст), произхожда от заможна фамилия на търговци. След като се отказва от родовото богатство, той се стреми през целия си кратък живот към бедността и милосърдието към бедните. Основаният от него орден на миноритите (по-малките братя на Христос), известен и като францискански орден, е одобрен устно първо от папа Инокентий ІІІ през 1209 г., а през 1223 г. папа Хонорий го конституира и писмено. Орденът има три клона – мъжки с основател св. Франциск, женски – на кларисите (основателка е Клара (Киара) Оффредуччи) и терциарии, в който влизат светски хора, посветили живота си в помощ на бедните.
От векове Франциск от Асизи е възприеман като покровител на животните. Това дава осннование на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата през 1931 г. да гласува неговият ден – 4 октомври и Световен ден за защита на животните.
В края на живота си свети Франциск написва
Песен за Брата Слънце
Всевишни, всесилни, добри Господи,
Твои са хвала, слава, чест и всяка благословия.
Само на тебе, Всевишни, подобават
и никой човек не е достоен да те спомене.
Хвала Тебе, мой Господи, с всичките ти твари,
особено господин брат Слънце,
който е светъл, и Ти ни осветляваш с него.
И е красив и лъчив с голям блясък:
на Тебе, Всевишни, носи прилика.
Хвала Тебе, мой Господи,
за сестра Месечина и звездите:
в небето Си ги създал бистри и ценни, и красиви.
Хвала Тебе, мой Господи, за брат Вятър
и за въздуха, и облачно, и ясно, и всяко време,
с което крепиш Твоите твари.
Хвала Тебе, мой Господи,
за сестра Вода, която е много полезна
и смирена, и ценна, и чиста.
Хвала Тебе, мой Господи,
за брат Огън, с който осветляваш нощта:
и е хубав, и весел, и як, и силен.
Хвала Тебе, мой Господи,
за сестра, нашата майка земя,
която ни поддържа и управлява,
u ражда различни плодове и пъстри цветя и треви.
Хвала Тебе, мой Господи,
за онези, които прощават от любов към Тебе
и понасят болести и страдания.
Блажени онези, които ги понасят с мир,
понеже от Тебе, Всевишни, ще бъдат увенчани.
Хвала на Тебе, мой Господи,
за сестра нашата Смърт телесна,
от която никой жив човек не може да избегне:
горко на онези, които умират със смъртни грехове;
блажен оня, който ще открие
по Твоята пресвета воля,
че втората смърт няма да му навреди.
Хвалете и благославяйте моя Господ,
и благодарете, и служете Му с голямо смирение.
Пак на свети Франциск е великолепната молитва, с която се е молила всеки ден Майка Тереза преди да започне денят си сред бедните:
Докато съществува светът
и съществата живеят,
нека съм и аз,
за да разпръсна страданията.
Господи, направи ме инструмент
на своя мир –
където има омраза,
нека сея любов,
където има рана – милост,
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина
и където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме:
да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме за вечен живот.
