-0.5 C
Sofia
Tuesday, January 18, 2022
spot_img

Католиците почитат св.Йоаким и Анна днес

Тяхната история, зачеването и раждането на Дева Мария е описано през II век в апокрифното протоевангелие на Яков.Православната Църква ги почита на 9 септември

Днес Католическата църква от западен обред чества днес, 16 юли, паметта на праведните Йоаким и Анна – родителите на Дева Мария. Православната и Католическата от източен обред ги празнуват на 9 септември.

Свети Йоан Дамаскин казва за тях в своите „Слова”: “О, пречисти съпрузи Йоакиме и Анно! Запазвайки чистотата, предписана от естествения закон, вие извършихте по Божия благодат онова, което надвишава естеството: дадохте на света Божията Майка, която мъж не позна. Водейки благочестив и свят живот в човешкото си състояние, вие родихте на бял свят дъщеря, която е по-велика от ангелите и сега е Царица на самите ангели.”

Тяхната история на фигурира в каноничните евангелия. Тя е описана в апокрифното протоевангелие на Яков (II в.), като в православието такива неканонични сведения се причисляват към Светото Предание.

Животът на двамата праведници накратко

Йоаким, мъж заможен и добродетелен, от коляното на Юда и потомък на цар Давид, взема за съпруга Анна, но дълго време нямат деца. Йоаким дори е обиден от служител в Йерусалимския Храм, че не е дал потомство на Израил. Оскърбен, той се оттегля в пустинята, но Ангел Господен се явява на Анна и й съобщава, че ще стане майка. Йоаким получава на сън същото видение. Съпрузите се срещат при Златната Порта в Йерусалим и отново заживяват заедно. В Йерусалим се ражда дъщеря им Мария, след което семейството се установява в Назарет. Свети Йоаким умира на осемдесет годишна възраст няколко дни след като малката Мария (тригодишна) е посветена на Бога в Йерусалимския Храм. Анна остава с дъщеря си при Храма и умира след две години (тогава е 79-годишна).

Йоаким и Анна почитани и от мюсюлманите

Родителите на Пресветата Дева са почитави и от мюсюлманите, макар и да не фигурират в Корана. В исляма тя е наречена Ан (Арабски: حنة‎, романизиран: Nahannah), призната за силно духовна жена и като майка на Мария. Тя не е посочена в Корана поименно, но се казва, че тя е “съпругата на Имран”. Коранът описва оставането й без деца до дълбока старост. Един ден Хана видя птица, която храни малките си, докато седеше на сянка на дърво, което събуди желанието й да има свои деца. Тя се молеше за дете и в крайна сметка зачена; нейният съпруг, Имран, починал преди раждането на детето. Очаквайки детето да е мъжко, Хана се зарекла да го посвети на служба. Вместо това Хана родила дъщеря и я нарекла Мириам. Ето какво пише в Корана: „След това, когато роди, тя каза: Господи! Наистина я родих, жена. И Бог е по-велик в познаването на това, което тя е родила. А мъжкият не е като женския. … Така че нейният Господ я прие с най-доброто приемане. И нейното раждане предизвика най-доброто, което се разви в нея.[Коран 3:36–37 (Преведено от Лале Бахтияр)]

Сходствата и почитания

Историята на Йоаким и Анна носи сходство с тази на раждането на Самуел, чиято майка Хана (Иврит: חַנָּה‎‎ Ḥannāh „благоволение, благодат“; етимологично същото име като Ан) също е било бездетно.

Православната църква изразява почитание към света Анна още от VI век, а Католическата по-късно, през XII век.

В лутерански протестантизъм се смята, че Мартин Лутер е решил да стане августински монах, след като извикал молитвено към света Анна, когато бил застрашен от мълния.

Свети отци и легенди

Светите отци на Църквата не дават по-различни сведения за светите Йоаким и Анна. В проповед на свети Йоан Дамаскин се казва, че тя е била омъжена само веднъж.

Легенда от късното средновековие твърди, че тя е била омъжена три пъти. Първо за Йоаким, после за Клопас и накрая за мъж на име Соломас. Казва се още, че от всеки брак тя раждала по една дъщеря: Мария, майката на Иисус, Мария от Клопас, и Мария Саломе, съответно. Макар да няма сведения за повече от един брак е интересно да се знае, че в юдейстото е съществувала практиката на т. нар. левиратни бракове. Това означава, че при смърт на мъжа вдовицата била омъжвана за негов брат или пряк роднина. Целта е била да не се разпилява придобитото от фамилията имущество – земи, добитък и средства. Така се запазвал и генетичният фонд. Затова тази практика се наричала още „законът за семето”. Освен това, старият юдейски закон повелявал овдовялата жена да бъде омъжена, и за да не остане без препитание. В онези времена, колкото и скандално да ни звучи днес, е било практикувано многоженството. 

Следвай ме – Вяра

Related Articles

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Stay Connected

0FansLike
3,116FollowersFollow
19,000SubscribersSubscribe

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close