Литургическата памет на Дева Мария Кармилска

Почита се от Католическата църква, събитието, дало основание за празника се свързва още с пророк Илия и чудото на планината Кармил в резултат на усърдните му молитви

По радио Ватикан, със съкращения

Католическата Църквата чества литургичната памет на Блажената Дева Мария от Планината Кармил. Празникът е свързан с явяването на Дева Мария на 16 юли 1251 г. на първия генерален настоятел на Кармелитския орден, Симоне Сток. Заобиколена от ангели и с Детенцето Иисус в ръце, Мария дава на монаха един нарамник, обещавайки закрилата и спасението от ада за всеки, който го носи. Но връзката между Света Богородица и Кармилитаните води началото си още от 9 век преди Христа, от видението, което пророк Илия е имал за Света Богородица на планината Кармил, в Светата Земя. Отшелниците, които по-късно се оттеглят на хълма близо до извора на Илия, биват неречени „Братя на Блажената Дева Мария от Планината Кармил”.

Думата Кармил на староарамейски език означава градина. Една естествена градина в Галилея с горите, които я покриват в зелено през по-голямата част от годината на 546 метра надморска височина. Това е „градината” на душата, която пророк Илия избира за себе си като място и символ на извисяването към Бог и на борбата против свещениците на бога Ваал. Корените на планината Кармил се намират в далечната история разказана в Библията във Втората книга Царства. В пещерите, на които е богата още по времето на Илия – т.е. деветстотин години преди Христос – намират прибежище хора привлечени от отшелническия идеал и съзерцанието.

Какво свидетелство искат да дадат на света Кармилитаните?

Днес, както вчера, кармилитаните са призвани към това съзерцателно присъствие сред света. Когато идват в Европа през 1238 г. кармилитаните строят своите манастири и Църкви в периферията, там където са живеели бедните хора, защото след като са съзерцавали Бог е трябвало да занесат този съзерцаван Бог сред хората.

Кармилитаните винаги са желали да бъде разбрано, че принадлежат на Мария, че са в служба на Дева Мария и тя им дава своята специална закрила, както в живота, така и при смъртта. Това е пълното отдаване на сина на майката, сигурни че майката ще им помогне, ще поведе за ръка своите синове.В историята има много свидетелства на светци кармилитани: Тереза Авилска, Свети Йоан Кръстни, Тереза от Лизьо.

Тази духовност за присъствието на Бог, това послание идващо от светците кармилитани е винаги съюзът с Бог.

Кои са кармелитаните и кармелитките?

Кармелити е общото име на два римски католически религиозни ордена и една конгрегация. Отличителното им е строгото придържане към духовността и битието им на монаси отшелници на планината Кармел.  Орденът на братята на Пресветата Дева Мария от планината Кармел (на латински: Ordo Fratrum Beatae Mariae Virginis de Monte Carmelo, OCarm) е главния религиозен орден. През 2010 г. обединява 1914 монаси (включително 1316 свещеници) в 329 манастира, разположени в 29 страни. Оттогава са последните данни за числеността.

Орденът на босите братя на Пресветата Дева Мария от планината Кармел (на латински: Ordo Fratrum Diacalceatorum Beatae Mariae Virginis de Monte Carmelo, OCD) е орден отделил се от основния през 16 век. Произходът му е свързан със светците Тереза Авилска и Йоан Кръстни по повод желанието на някои от кармелитите да живеят придържайки се строго към първоначалния устав на ордена. През 2010 г. обединява 3972 монаси (от които 2737 свещеници) в 602 манастира.

Конгрегацията на братята кармелити на Непорочната Дева Мария (на латински: Congreagatio Fratrum Carmelitarum Beatae Mariae Immaculatae, CMI) е конгрегация на сиро-малабарския обред на кармелитската духовност, развиваща дейност в Индия. Към 2004 г. обединява 2243 монаси (включително 1397 свещеници) в 320 манастира.

За кармелитите най-характерна е тъмнокафявата роба с качулка като скапуларий (вид расо). Женската деноминация на ордена е известна като кармелитките.

Как се създава орденът и каква е неговата история?

Орденът е основан в средата на XII век по време на кръстоносните походи от монаси, които се заселват в Светите земи от Западна Европа, и по-точно се установяват на мястото където е живял пророк Илия – планината Кармел. Оттук и името им. За основател на ордена се сочи кръстоносецът Бертолд Калабрийски, което станало по настояване на Патриарх Алберт Йерусалимски, който през 1214 г. въвежда строги религиозни правила като монашески устав, особено наблягащ на строгите правила – уединен живот, молитви, строги пости без консумация на местни продукти, както прекарване на повечето време в мълчание.

След разгрома на кръстоносците в Леванта, кармелитите се виждат принудени да емигрират в Европа, като техни манастири са основани в Кипър, Сицилия и Италия, Великобритания, Франция и Испания. Първият генерален настоятел (игумен) на Ордена на Св. Симон Сток въвежда специалния отличителен култ към Дева Мария.

През 1247 г. от папа Инокентий IV Орденът на кармелитите получава още по-строг устав и се присъединява към просешките ордени.

Разцветът на кармелитите е в края XIII – началото на ХIV век. За това способстват редица исторически събития – Стогодишната война, Черната смърт, Великата схизма, породили дискусии за връщане към първоначалния ред на строгите правила за монашески живот. Усилията за реформи в манастирите на Мантуа (XV век) и Алби (началото на XVI век) са неуспешни и не успяват да предотвратят дълбоката криза, в която изпада ордена по време на Реформацията. Контрареформацията способства за издигането на друг католически орден – Обществото на Иисус.

През втората половина на XVI век се наблюдава тенденция за дълбоко обновление сред кармелитите. Дейността Тереза Авилска и Йоан Кръстни довежда до изникването на клона на босите братя кармелити, които приветстват възвръщането към първоначалния аскетичен кармелитски идеал. Орденът на босите братя кармелити е утвърден през 1593 г.

В края на XVIII век орденът на кармелитите, както и повечето други католически ордени по времето на т.нар. Велика френска революция, е на практика унищожен във Франция.

През XIX – XX век, Орденът на кармелитите постепенно започва да се възстановява. Кармелитски манастири се намират в повечето страни от Европа и Америка. В България също има представители на одена и мъже, и жени.

Следвай ме – Вяра

Total Page Visits: 64 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close