Книжката за момичета „В като вагина“: не всеки с матка се определя като жена

60% от жените не знаят къде се намира вулвата им, какво точно е това или изобщо не могат да назоват правилно половите си органи. Така пише в илюстрованата книжка „В като вагина“. Тя е насочена към сексуалното образование на момичетата, както и към жените от различни възрасти, съобщава „24 часа“. “В като Вагина” съдържа образователна информация и практически съвети за тялото, менструацията, секса, и здравето – теми “табу” в България.  „В книгата говорим за всичко, което си искала да знаеш за своето тяло и женското здраве, но ти е било неудобно да попиташ“, ангажират се създателите й. Те призовават „Обичай вулвата си“ и „Обичай гърдите си“,  за това имат и специален раздел в книжката.

„Има нещо желеподобно в гащите ми“ – гласи пък друг раздел.

Важни моменти от книгата са: половата идентичност се базира на тяло, идентичност и изразяване. Като интересен факт е споменато хомосексуалното поведение при лъвовете, някои маймуни, черни лебеди и други.

„Не всеки с матка и менструация се определя като жена. Това могат да бъдат трансмъже или интерсекс хора, или хора, които използват друг термин, за да се определят“ – пише в книгата по повод ЛГБТИ /всички лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора/. „Маструбацията е един от най-лесните и най-безопасни видове секс“.

„Сексът е разговор“, трябва да има „сексуално съгласие“ независимо от участващите полове.

Според авторите едва в 10% от училищата в България има часове по сексуално образование (според данни, изнесени от омбудсмана на Република България);

България, заедно с Румъния, е на първо място по нежелана бременност в Европа при момичета между 14 и 19 години (WHO, UNPD);

Едва 42% от учениците дават пълен и верен отговор за какво служи презервативът (Loveguide.bg);

50% от запитаните нямат ясна представа какво е „спешно хапче“ (Loveguide.bg);

Средната възраст на първия полов контакт в България е 14 г. (СЗО, УНИЦЕФ, и др.).

Ирини Зикидис поставя в профила си във фейсбук няколко въпроса към авторите на детската книжка, финансирана от Български хелзинкски комитет и Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women:

1) Има ли научни доказателства за твърденията, върху които вие смело стъпвате, представяйки ги за неоспорими факти, че не е задължително биологичният пол да съвпада с идентичностния? Моля за официална медицинска литература по темата, особено във връзка с главата „Кой менструира“, където се твърди, че човек без матка и менструация също може да бъде жена, стига да поиска да бъде такава;

2) В глава „Феминизъм“ вие цитирате данни на ООН, според които „В света по-малко от 60% от момичетата завършват начално учлище“; „Всяка трета жена е преживяла насилие“, и „Над 750 милиона жени са били омъжени преди 18ия си рожден ден“;

Аз също съм чела внимателно доклада на ООН и мога да бъда доста конкретна със статистиката: „В географско отношение, Африка и двете Америки са регионите, в които жените са най-застрашени от убийство от интимен партньор или член на семейство. В Африка съотношението на жертвите на всеки 100 000 жени е 3.1, в Америка 1.6, в Океания 1.3, в Азия 0.9. Най-нисък е процентът в Европа, с 0.7 жертви на всеки 100 000 жени.“

Повтарям – Европа е посочена като най-безопасното място за жените в света. А европейските страни с рязко увеличено насилие спрямо жените през последните години, любопитно съвпадат със страните с най-големи мюсюлмански малцинства.

В тази връзка, каква е вашата позиция за обезправената роля на жената в редица мюсюлмански страни, предвид факта, че на страниците на книгата ви навсякъде е показана забрадена жена, очевидно мюсюлманка? Как бихте коментирали следните изключително тревожни тенденции:

– В консервативните мюсюлмански страни и региони на планетата, където все още се практикува ‘убийство на честта’, и където баща, брат или мъж може да заколи жената в семейството, само за това, че е излязла сама на улицата, са несравнимо по-опасни, а убийствата са в пъти повече от регионите с други култури. Тоест, абсурдно е да се поставят под общ знаменател Афганистан и България, Пакистан и Испания, Судан и Германия, а белият мъж, заклеймен като насилник над жени, не може да стъпи на малкия пръст на насилника, принадлежащ към култура, в която жената официално не се счита за човек;

– Какви ще бъдат последствията от наплива на няколко милиона мъже-мюсюлмани именно от държавите, в които убийствата на жени са неколкократно повече, отколкото в Европа? Има ли връзка между резкия ръст на криминалната хроника в западни държави, приели мигранти-мюсюлмани, чиито общности в по-голямата си част не се интегрират, а продължават да живеят изолирано и в унисон със собствените си традиции?

– Ако представителите на малцинствата наистина са по-активни в практикуването на насилие над жените, какво правим с онези десетки фондацийки и НПО-та, усвоили солидни средства, за да защитават правата и културните особености на същите тези малцинства?

– Не означава ли това, че определени организации безсрамно се възползват от смъртта и страданието на жените по света, обвинявайки „белия мъж християнин“, без никога да коментират кошмарната участ на жените от малцинствата или в някои мюсюлмански държави?

3) В глава „Насилие“, вие твърдите, че всяка трета жена в България е жертва на насилие. Уви, фактите твърдят, че това е световната, а не българската статистика. Нещо повече, българската статистика от 2018 е категорична, че „Българите категорично не оправдават домашно насилие или подчинената роля на жената. 92% са категорични, че мъжът не може да удря жената. 89% не считат, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Сред онези, които подкрепят подчиненост или насилие над жените, личат най-вече представители на малцинствени групи.“

Тоест, ако наистина насилието се практикува най-често сред ромското население, каква е вашата стратегия за преодоляване на този изключително тревожен проблем?

4) В глава „Равенство“ вие твърдите, че българската жена не е равнопоставена на мъжа и затова е жертва на насилие. Уви, това отново е много, много далеч от истината. Да започнем с това, че българското законодателство гарантира пълна равнопоставеност на жените и мъжете, и ги третира напълно еднакво във всички сфери на регулираните от правото обществени отношения. Те се ползват с еднакви граждански, политически, икономически, социални и културни права.

Забраната за дискриминация на основата на полa е обща за целия български правен ред и е провъзгласена във всички области. Нека ви дам и малко статистика – ако в Европейския Съюз мениджърите жени са 36%, спрямо 64% мъже, то в България те са 49% (само Латвия е преди нас). Мога ли да попитам, след като България очевидно се справя чудесно по този критерий, защо давате грешна информация?

Няма да коментирам глава „Мастурбация“ и „Право на аборт“ по простата причина, че не симпатизирам на насърчаването на ранното сексуално узряване сред 5-6 годишни деца.

Тази книга очевидно не цели някаква реална, медицинска и помощна информация в областта на сексуалното образование на подрастващите. Най-малко примитивният език, лексика и послания показват, че е насочена към 4-5-6 годишни деца. Също така от страница 4 става ясно, че тя цели единствено „промяна на нагласите“, а не реална помощ.

Ето защо, ще се спра само на фактологията в тази книга. Ако я сравним с официално публикуваните данни, то тя е най-малкото ПОДВЕЖДАЩА, да не кажа грешна или лъжлива. Интересува ме на какво се дължи това – на умишлена манипулация или обикновено невежество? – заключава Ирини Зикидис. 

Председателят на БХК Красимир Кънев даде кратък коментар по темата. „Това не е задължително четиво и го няма в училищната програма. Ако някой родител се притеснява, да не я показва на детето си. Не виждам какъв е проблемът. Относно твърдението, че няма научни доказателства – такива неща се доказват на научни форуми. А и самите авторки могат да изложат своите позиции“, каза пред „България Днес“ Кънев.

Следвай ме – У дома / Общество

Total Page Visits: 350 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close