Коптски духовници в Църногорския манастир

Те посетиха обителта, игуменът архимандрит Никанор  им разказа неговата история и как се съгражда обител от запустението

Двама коптски духовници посетиха Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян“, известен и като Гигински.

Единият от тях бе епископ Сайедна  Седарус (в превод от коптски Теодор) – настоятел на храма „Успение Богородично“ в Кайро-Египет и викарий на коптския Александрийски папа и патриарх Тавадрос (в превод от арабски Теодор). На владиката е поверена отговорността за десетки храмове, два манастира, както и да коптските християни, които живеят във Франция, Германия, Италия и Великобритания. Спрътникът му беше свещеникът Филопатир е настоятел на храма „Св. Архангел Михаил“, също в Кайро.

В обителта те бяха посрещани от игумена архимандрит Никанор, който им разказа нейната история, как гради след запустението и им показа постигнатото. Братството изненада гостите, като ги почерпи с прочутото биволско мляко, собствено производство.  

Епископ Сайедна и отец Филопатир ще отслужат литургия в петък за общността на коптските християни у нас. По думите им, тя не е многобройна. Хората в нея са не само от Египет, но и от Ливан, Сирия и Палестина. Една част от тях са студенти, а други са се установили в България преди години. Църквата им няма свой храм в нашата страна. Архимандрит Никанор обясни на гостите какъв е редът за регистрация на вероизповедание по реда на българското законодателство, за да могат да обгрижнат духовно египетските християни в нашата страна.  

По-късно през деня египетските гости бяха приети от заместник-областния управител на Перник Владимир Русев, който се осведоми за състоянието на Коптската църква и живота на християнската  общност в Египет.

Духовниците посетиха Регионалния исторически музей, Минният музей и Минната дирекция и поздравиха кмета на Перник Станислав Владимиров.

На излизане от Минната дирекция гостите бяха пресрещнати от млада жена с деца, които с радост извикаха: „Мамо, мамо, виж! Кирил и Методий!“

Коптската църква е нехалкедонска църква. Основана е от египетските копти в Александрия през 536 – 580 г. Според древно предание това е направил свети евангелист Марко. На Четвъртия (Халкедонски) Вселенски събор не приемат решенията му. В резултат тя е обявена за еретическа,  тъй като следва монофизитството. Това довежда до потисничеството на Коптската православна църква от страна на Византия, a по-късно, след арабското нашествие, се провежда принудителна ислямизация, която води до значителен упадък. През 19 век са правени неуспешни опити за присъединяването й към Православната църква. Тя се състои от около 400 общини, подчинени на 32 епархии, от които 28 са в Египет, 2 в Судан и по 1 в Кения и Израел. Богослужението в нея се води на арабски и коптски.

Характерното за Коптската църква е осмогласието и използването на литургийните последования на Василий Велики, Григорий Богослов и Кирил Александрийски. Съхранила е обаче и някои юдейски обреди, като обрязването например. Друга характерна черта за коптите е, че Кръщението включва и татуировка във вид на кръст. Коптската православна църква се възглавява от духовен водач, който се титулова Александрийски папа и патриарх, Негово светейшество Теодор II.

Храмовете са квадратни. Имат собствен църковен календар, летоброенето започва от 284 г.

Exit mobile version