Забраната за тези от първа екогрупа влиза в сила от 1 декември 2023 година, а втора тези от втора ще е от 2027-ма
Старите автомобили със стикер първа екологична група няма да имат право да влизат в идеалния център, наречен „малък ринг” на София от 1 декември 2023 година. Това решиха съветниците от Столичния общински съвет днес. Решението бе гласувано с 43 гласа „За“, 12 – „против“ и един общински съветник се е въздържал.
В първа категория попадат автомобили на дизелово гориво, които са на възраст над 20 години и на бензин над 30 години. Година по-късно същите ограничения ще важат и за колите от втора екологична група. Вносители на доклада са общински съветници от групата на ГЕРБ-СДС в СОС.
Докладът, който бе отлаган няколко пъти за последната половин година, бе подкрепен от групата на „Демократична България“ и независимия общински съветник Борис Бонев. „Патриоти за София“ и „БСП за България“ гласуваха „против“ с аргумента, че промените са дискриминационни и „наказват“ най-бедните, ограничавайки възможностите им да се придвижват до центъра.
От 1 декември догодина до края на февруари в широкия център на София, обособен като малък ринг, се забранява влизането на най-замърсяващите автомобили, каза пред журналисти в СОС председателят на Съвета Георги Георгиев. Той уточни, че забраната не засяга живеещите в зоните, както и хората с увреждания, които имат издадени стикери за преференциално паркиране, които по данни на общината са над 15 хиляди.
За нарушители ще следят камерите в града. Санкциите ще се налагат съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух на собственика на автомобила или на лицето, на което е предоставен за ползване. С решението центърът на София се разделя на две зони в които ограниченията за влизане ще са в сила за зимния сезон.
Зона „Малък ринг“ – между булевардите: „Васил Левски“, „Сливница“ и улица „Опълченска“. От 1-ви декември 2023-а година ще влязат в сила ограниченията за най-замърсяващите автомобили от първа екологична група. Година по-късно същите ограничения ще важат и за колите от втора екологична група.
Зона „Голям ринг“ – оградена от булевардите „Сливница“, „Данаил Николаев“, „Ситняково“, „П. Яворов“, ул. „Атанас Дуков“, бул. „Х. Ибсен“, бул. „П. Ю. Тодоров“, бул. „И. Е. Гешов“ и бул. „Константин Величков“, се предвижда да има от 1-ви декември 2025-а година, когато ще бъде забранено влизането на най-замърсяващите автомобили от първа екологична група, а от декември 2027-а година – и за тези от втора екологична група.
Очаква се от забраната на първо време да бъдат засегнати около 38 000 автомобила.
Той е на бургаска сцена на 16 декември, маестро Иван Кожухаров дирижира спектакъла
От: Теменуга Захариева, Бургас
Трагичната история на Тоска ще бъде разказана на 16 декември от 19.00 часа в залата на Държавна опера – Бургас. В ролята на красивата, горда и отстояваща силата на чувствата си примадона Флория Тоска бургаската публика ще има удоволствието да види отново изключителното драматично сопрано Йоана Железчева, която преди дни направи своя дебют на сцената на Държавна опера – Варна, пресъздавайки образа. Със сигурност Йоана Железчева ще бъде отново неотразима и в новото си артистично амплоа. Нейните почитатели очакват с обяснимо вълнение да вдъхне живот и емоционална сила на емблематичния за оперното творчество женски образ, коронен за световни прими като Мария Калас и Райна Кабаиванска, и на сцената в Бургас.
Първокласен е целият солистичен състав, който ще представи драматичния сюжет на „Тоска“ в петък. Под палката на именития маестро Иван Кожухаров, на сцената на Бургаската опера в петък излизат: в ролята на художника Марио Каварадоси, любимият на Тоска, с когото ги свързва красива любов, белязана с трагичност и обреченост, гостува тенорът Валерий Георгиев, добре познат на публиката в Бургас със запомнящите си превъплъщения. През лятото на 2022 г. той пя като Рикардо в „Бал с маски“ от Джузепе Верди – на откритата сцена в тракийското светилище Бегликтащ, както и като Радамес – в мащабното представление на „Аида“ от Верди – на сцената на Летния театър, по време на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“. Като жестокия Барон Скарпия ще се представи именитият баритон Крум Гълъбов /гост/, който бе внушителен в ролята на Амонасро в спектакъла на „Аида“ това лято, в партньорство с Валерий Георгиев, Йоана Железчева, сръбското мецосопрано Саня Анастасия, баса Делян Славов и др. През идващата 2023 г. предстоят сценични изяви на Крум Гълъбов в ролята на Скарпия в Германия, където е пял с успех култовата баритонова партия, както и артистично представяне в главната роля на Риголето в едноименната опера от Верди – на летен фестивал в Стокхолм, Швеция.
Като избягалия затворник Чезаре Анджелоти и бивш консул на някогашната свободна Римска република на сцената излиза басът Диман Панчев. Чудесен е целият артистичен състав – в образите на Клисаря и Тъмничаря влиза Костадин Мечков, бас, Сполета, полицейски агент, ще бъде тенорът Яни Николов, Шароне – басът Петър Тихолов, Тъмничар – Иван Грозев, Овчарче – Лина Пеева. В спектакъла участват оркестърът и хорът на Държавна опера – Бургас, както и прекрасните певци от Детски хор „Милка Стоева“ с диригент Светла Стоева. Младите хористи през настоящата календарна година участваха успешно в няколко прояви на Бургаската опера – в операта „Кармен“ от Жорж Бизе, също под диригентската палка на Иван Кожухаров, във Великденския концерт с диригент Йордан Дафов, в операта „Турандот“ – на 22‐ри юли на сцената на Летния театър в Бургас, под палката на маестро Григор Паликаров, както и в тържествения концерт по случай 80-годишнината на проф. Александър Текелиев – през м. октомври, под диригентството на маестро Славил Димитров. Предстои тяхно участие в традиционния Коледен концерт на Държавна опера – Бургас – на 22 декември от 19 часа на сцената на Операта, диригент – Йордан Дафов.
На сцената на Операта на 16 декември ще звучи красива музика, чрез която ще бъдат представени драматични страсти, изграждащи трагичния сюжет на „Тоска“ в – с антагонистичните проявления на любовта, със силата на чистите чувства, противостоящи на коварството и подмолните планове. Под палката на маестро Иван Кожухаров ще бъде разказана една тъжна история с фатален край – апотеоз на истинските чувства и непредадено достойнство. Маестро Кожухаров изработва – вещо, с много отдаденост и безкомромисен професионализъм, всеки детайл от изумителната Пучиниева партитура, за да бъде представен завършен музикално‐артистично‐естетичен продукт – с душа и заряд. Режисурата на „Тоска“ е на доц. д-р Александър Текелиев – като постановъчните търсения акцентират върху дълбокото изследване на човешките действия, причините, пораждащи съдбовните решения, както и силата на вътрешните ни избори. Художник на костюмите на солистите е Денис Иванов – млад многостранен творец с оригинални и мащабни авторови идеи. Диригент на чудесния хоров състав е Невена Михайлова, концертмайстор – Христо Белчев. Роматичната сюжетна линия на „Тоска“ е разтърсваща с трагичната си развръзка. Историята е на двама влюбени – красивата, дръзка, горяща от обич и страст Флория Тоска и талантливият художник Марио Каварадоси – със свободен дух, но пленено от любов сърце. Две души, дръзнали да се противопоставят на жестоките правила на един суров свят. Тяхната чиста обич е под жестоката сянка на властния злодей, от когото цял Рим трепери – Барон Скарпия, шеф на Полицията във Вечния град. Синхронично на сценичното действие и сюжетната логика, се редуват и сценичните ефекти – видеомапинг, пресъздаващ различни етапи от драматичните преживявания на героите и символиката на страданието, както и осветлението, подсилващо емоционалния резонанс, породен от трагичните събития.
За диригента:
Иван Кожухаров – главен диригент на Държавна опера – Бургас
Роден през 1950 г. в гр. Трявна. Деветгодишен започва да свири на цигулка. По-късно преминава на виола, понеже иска да сформира квартет, а в града никой не владее този инструмент.
Със специалност „виола“ завършва Средното музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Две години следва в Българската държавна консерватория /днес Нaционална музикална академия – София/ – теоретичен факултет, виола – при проф. Александър Нейнски и хорово дирижиране – при проф. Васил Арнаудов.
От 1971 г. изучава Оперно-симфонично дирижиране, като ученик на професорите: Шерман, Робинович, Арвид и Марис Янсонс, в Държавната консерватория „Н. Римски-Корсаков“, Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1976 г. като първенец на випуска. Дипломният му спектакъл на операта „Сватбата на Фигаро‘ от Моцарт е заснет от Съветската телевизия – Москва.
По време на следването си работи един сезон в Ленинградския театър за музикална комедия – оперетният театър, с който гастролира в градове на Русия и Естония, и преподава в Института за театър, музика и кино.
Военната си служба отбива в ШПЗО – Враца, а след това – като диригент на Представителния ансамбъл на БНА – София. Още като войник, започва работа в Държавна опера – Бургас, където е назначен, след уволнението си от армията, през 1978 г.
Там поставя оперите: „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Риголето“ и „Отело“ от Верди, „Порги и Бес“ от Гершуин, „Селска чест“ от Маскани, и балетите: „Тривърхата шапка“ от Мануел Де Файя и „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев.
През 1985 г. преминава в Държавна филхармония – Бургас, където е, последователно – диригент, главен художествен ръководител и директор. Обогатява репертоара на оркестъра с произведения на: Брукнер, Малер /всички симфонии, включително грандиозната Осма симфония – с два оркестъра, пет хора и осем солисти – над 320 души/, Онегер, Барток, Стравински, Прокофиев и други.
При създаването на ОФД, през 1999 г. е негов музикален директор, а след разтурването и преобразуването му, през 2008 г. – диригент е главен диригент на Операта. За кратко работи в ОФД – Русе.
През 1979 г. е полуфиналист на конкурса на фондация „Херберт фон Караян“ в Западен Берлин, а през 1980 г. лауреат и носител на Grande Prix на името на Бела Барток от Третия международен конкурс за диригенти на Унгарската телевизия в Будапеща. На следващата година участва във филма, посветен на 100-годишния юбилей на композитора, произведен от телевизия на САЩ, Канада и Унгария.
Дирижирал е всички български оперни театри и симфонични оркестри /без Пазарджик/, всички унгарски симфонични оркестри, както и такива в Германия, Чехия, Полша, Румъния, Сърбия.
Работи в Националните оперни театри в София, Прага, Будапеща, Белград и Скопие, а също и с Националните симфоничен оркестри и филхармонии в София, Братислава /Словакия/, Кайро /Египет/, Хавана /Куба/, Никозия /Кипър/, Оркестъра на Чешкото радио в Прага, Президентския оркестър в Анкара /Турция/, Държавния оркестър в Солун /Гърция/.
От 1999 г. до 2001 г. е диригент на Държавната опера в Измир /Турция/, с която участва във фестивала в Аспендос. По същото време дирижира и Операта в Мерсин. През 2005 г. работи в оркестъра Prima La Musica в Гент /Белгия/, с която участва във Фландърския фестивал.
От 1997 г. редовно дирижира двата оркестъра на Държавната филхармония „Д. Д. Шостакович“ в Санкт Петербург, с които гастролира в различни градове в Русия. С Филхармонията на Бургас гостува във Франция и, многократно, в Италия и Испания, а с Операта – в Германия и Швейцария, с оперите „Трубадур“, „Отело“, „Фалстаф“ и Quattro Pezzi Sacri от Верди, и на фестивала на остров Родос – Гърция, с Девета симфония на Бетовен и Реквием на Верди. В Испания гастролира и начело на Пловдивската филхармония, а в Италия – с Пловдивската опера /с „Аида“ от Верди/.
Съвместно с Arts Academy – Рим, провежда диригентски курсове в Бургас и Анцио, Италия. Дирижирал е Нов камерен ансамбъл в Camerata classica, София, с които записва поредица CD за DIVERRIMENTO – Виена. Записва филмова музика за SIF – 309 в Първи студио на БНР – София и за Digital Records – Рим, с Лондонския симфоничен оркестър в прочутото студио Abbey Road в Лондон. Носител на орден „Кирил и Методий“ – II степен, три „Златни лири“ и „Кристална лира“ на CMTДБ за постановката на „Графиня Марица“ в ДМТ „Стефан Македонски“. Почетен гражданин на Бургас.
За солистите:
Йоана Железчева, сопран – в ролята на Флория Тоска /дебют на бургаска сцена/
Йоана Железчева е един от малкото драматични сопрани в България за последните 20 г. Солистка на Държавна опера – Бургас от десет години. Завършва средното си образование в Шумен, след което и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, в класа по оперно пеене на Христина Ангелакова. Завършвайки магистърската си степен през през 2003 г. дебютира като мецосопран на сцената на Софийска Опера в множество заглавия, сред които „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, „Фауст“ на Гуно, „Кармен“ на Бизе и пр. Междувременно специализира в майсторски класове при Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова. Лауреат от международни и национални конкурси – „Христо Бръмбаров“- I-ва награда, „Гена Димитрова“- II-ра награда, „Пълдин“ – специална награда. От 2008г. е постоянен член на солистичния състав на Държавна Опера – Бургас, където прави своите най-добри и значими роли, като първата от тях е Амелия в „Бал с маски“ на Верди, а това е и дебютът й като сопран на оперна сцена. Следват Бътерфлай от едноименната опера на Пучини, Манон от „Манон Леско“ на Пучини, Лиу от „Турандот“ на Пучини, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди, Аида на Верди, Леонора от „Трубадур“ на Верди, „Норма“ на Белини. Нейни партньори на сцената са били Дарина Такова, Орлин Анастасов, Лео Нучи, Салваторе Фисикела и най-добрият мецосопран в световен мащаб към този момент – Анита Рачвелишвили. Непрестанен гост на Софийска и Русенска сцена.
Валерий Георгиев, тенор /гост/ – в ролята на Марио Каварадоси
Валерий Георгиев е роден на 17.06.1976 г., завършва ССВМУ „Маестро Георги Атанасов” в София (1995) и ДМА „Панчо Владигеров” с две специалности: валдхорна при проф. Стефан Кънчев (1999) и оперно пеене при доц. Иванка Нинова (2005). От 1998 до 2009 г. работи като солист оркестрант в НМТ ”Стефан Македонски”.
Oт 2009 започва солистичната му кариера на оперен певец, като до 2012 г. гастролира на оперните сцени в Германия, Швейцария, Австрия, Холандия, Румъния и Русия.
Солист на всички филхармонични оркестри в България, включително на Софийска филхармония. Иявява се на сцените на Софийската, Русенската и Варненската опера.
Работи с диригентите Б. Хинчев, Е. Табаков, М. Ангелов, Б. Иванов, Г. Димитров, Н. Тодоров, В. Вачев, В. Байчев и редица чуждестранни диригенти. От 2012 г. е солист на Държавна опера Варна.
Оперният репертоар на Валерий Георгиев включва партиите на: Ернесто от „Дон Паскуале“ и Тонио от „Дъщерята на полка” на Г. Доницети; Граф Ори от „Граф Ори” (българска премиера във Варна), Дон Рамиро от „Пепеляшка” на Дж. Росини; Фентон от „Фалстаф“ (премиера на Държавна опера Варна), Манрико от „Трубадур”, Габриел от „Симоне Боканегра”, Алфред от „Травиата”, Дукът на Мантуа от „Риголето“ и Рикардо от „Бал с маски“ на Дж. Верди, Неморино в „Любовен еликсир“ и др.; певец от ,,Кавалер на Розата” на Р. Щраус. Валерий Георгиев поддържа и богат репертоар от кантатно-ораториални произведения. Освен на сцената на Държавна опера Варна, Валерий Георгиев често гостува на престижни оперни сцени в Румъния, Италия, Германия и др.
Крум Гълъбов, баритон /гост/ – в ролята на Барон Скарпия
Българският баритон Крум Гълъбов, роден в Пловдив в България. Натрупва първия си сценичен опит още от дете като солист с хора на момчетата в родния си град. От 1994 г. Крум Гълъбов учи оперно пеене в Музикалния университет във Виена с камерзенгерин проф. Маргарита Лилова, както и в Музикалната консерватория в София. Градивните елементи на неговото музикално образование включват също подкрепа от камерзенгерин Красимира Стоянова и артистична подкрепа от Гена Димитрова През 1996 г. той получава договор за сценични изяви като певец и актьор в „Burgtheater“ във Виена. Следват редовни участия като солист на „Wiener Residenzorchester“, както и на салонния оркестър „Alt Wien“ във „Wiener Kursalon“, в „Konzerthaus Wien“ и във „Wiener Musikverein“. През 2009 г. участва в майсторски класове на Фиоренца Косото и Райна Кабаиванска. Крум Гълъбов е печелил няколко международни конкурса и е почетен член на фондация „Борис Христов” в София. През 2011 г. печели трета награда на Втория международен музикален конкурс “Vox Artis” в Сибиу, Румъния, и първа награда на състезанието „Romansiada“ в София. Крум Гълъбов се изявява в прочути оперни театри, концертни зали и на фестивали по целия свят. Кариерата му го отвежда в София, Верона, Бон, Сеул, Санкт Петербург, Сао Паоло, Буенос Айрес, Токио, Каляри, Санкт Маргаретен, Пловдив и Пекин. Неговите роли включват Марсел („Бохеми“), Граф ди Луна („Трубадур“), Жермон („Травиата“), Риголето, Ецио („Атила“), Маркиз Поза („Дон Карлос“), Скарпия („Тоска“ и много други. Крум Гълъбов вече е работил с голям брой прочути режисьори, и диригенти, сред които Франко Дзефирели, Федерико Тиеци, Ото Шенк, Ейнар Шлейф, Андреа Брет, Ренцо Джакиери, Фабио Мастрангело, Георги Димитров и много други. Българският баритон е излизал на сцената с мецосопрана Веселина Кацарова и басиста Паата Бурчуладзе. През последните години Крум Гълъбов пее Риголето в „Pfalztheater Kaiserslautern“,Паоло (“Симон Боканегра“) в Пловдив, Яго („Отело“) в операта в Нордхаузен , Жермон („Травиата“) на „Castle Festival“ в Шверин / Германия. Той е слушан и като Марсел в Малта, Граф ди Луна в Казан, Нелуско / Африканката в НДК,Амонастро в Аида в операта в Линц ,Дон Карлос („Силата на съдбата“) в,Десау и Скарпия („Тоска“) в Фленсбург и в много други оперни театри в Европа и Азия. Крум Гълъбов говори перфектно немски, английски, италиански и руски език. През идващата 2023 г. предстоят сценични изяви на Крум Гълъбов в ролята на Скарпия в Германия, където е пял с успех култовата баритонова партия, както и артистично представяне в главната роля на Риголето в едноименната опера от Верди – на летен фестивал в Стокхолм, Швеция.
Американската космическа агенция НАСА успя дадоведе капсулата „Орион“ обратно у дома.
Капсулата на НАСА „Орион“ се завърна на Земята в неделя и се приземи с парашут в Тихия океан край бреговете на Мексико, съобщи Асошиейтед прес. Тестовият полет трябва да отвори пътя за следващата пилотирана мисия около Луната.
Капсулата навлезе в атмосферата със скорост, 32 пъти по-висока от скоростта на звука, и издържа на температури от 2760 градуса по Целзий, преди да падне в океана близо до остров Гуадалупе край Баха Калифорния. Кораб на американския военноморски флот бързо прибра апарата. Тъй като полетът беше тестов нямаше хора на борда на капсулата, а трима тестови манекени с вибрационни сензори и радиационни монитори.
„Развълнуван съм. Това е необикновен ден (…) Той е исторически, защото сега ние се завръщаме в космоса, дълбокия космос, с ново поколение“, каза администраторът на НАСА Бил Нелсън от контролния център на мисията в Хюстън.
Успехът на мисията позволява на НАСА да продължи по график с подготовката за следващия полет на „Орион“ около Луната, предвиждан за 2024 г. с четирима астронавти, които ще бъдат обявени в началото на следващата година. Този полет ще бъде последван от кацане на Луната на двама астронавти още през 2025 г., а целта е да бъде установена в крайна сметка постоянна лунна база. Дългосрочният план предвижда изпращането на експедиция до Марс в края на 30-те години на века.
За последно астронавти кацнаха на Луната преди 50 години, на 11 декември 1972 г., когато Юджийн Сърнън и Харисън Шмит от екипажа на „Аполо 17“ прекараха три дни на повърхността на спътника на Земята. Та бяха последните от общо 12 астронавти, посетили Луната.
„Орион“ беше изстреляна от космическия център „Кенеди“ на 16 ноември. Това е първият полет от новата лунна програма на НАСА, наречена „Артемис“ (Артемида) на името на митологичната сестра на Аполон („Аполо“).
Скоростта, с която апаратът се завърна на Земята, а именно 40 000 км/ч, е значително по-висока от скоростите при завръщане от ниска земна орбита, поради което капсулата беше снабдена с нов, усъвършенстват топлинен щит, който беше тестван за първи път в космически полет. За да бъдат намалени гравитационните натоварвания, „Орион“ за кратко навлезе в атмосферата и отскочи обратно, което позволи да бъде определена по-точно и точката на приводняване.
Живял е в IV век, упражнявал е занаяти, за да не е в тежест на околните докато е проповядвал
Свети Спиридон, епископ Тримитунтски – Чудотворец е един от великите светии и чудотворци от IV век. Роден е около 270 г. в Аския, Кипър.
Починал е в 348 година, на 78-годишна възраст. Главно светилище на този светец се намира в манастира „Свети Спиридон“ в Корфу. Почита се на 12 декември от Православната и на 14 декември от католическата църква. Смята се за покровител на обущари, тухлари, грънчари, бакърджии и други занаятчии, както и на всички, които търсят работа или имат за разрешаване трудови проблеми. Свети Спиридон е забележителен с това, че винаги, когато е проповядвал, а той е проповядвал през целия си живот, се у трудил. Той или поправял нещо на ближни, или е задълбочен над някакв решение на занаятчийски проблем или самият той не се втурва да решава проблемите на хора, които дори не познава,защото целта му е те да живеят в мир.
Сети Спиридон станал епископ в кипърския град Тримитунт, участвал в първия вселенски събор в Никея през 325 година. По-късно през 343 година, взема участие в Сердикийския събор. Според житието му, изхранвал сиромаси и бедняци и приемал много странници в дома си. Излекувал император Констанций II от тежка болест. В живота си е сторил много добри дела за християнската вяра, да разберат хората нейната доброта и човечност, да повярват в силата на Христовата вяра, която помага и закриля. Точно колкото добър и човечен бил Спиридон и помагал на бедните и попадналите в беда, точно толкова смайващи били и чудесата, с които се прославил. Разказват, че на прочутия Никейски събор, в разгара на люти дебати, Спиридон, за да убеди опонентите си, стиснал керемида в ръка. От единия ѝ край излязъл огън, от другия потекла вода.
В иконографията свети Спиридон Чудотворец е изобразяван , като старец с дълга брада в епископски одежди. Народът разказва, че той бил кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му. Празнуват също и други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него особена почит му оказват керемидарите и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите.
Ястията по тези рецепти се приготвят лесно, в тях няма рискове за грешки, изключително вкусни са
Карфиолът, наричат го още цветно зеле, като храна в България навлиза късно, след Освобождението, макар и за негова родина да се смята Средиземноморието.
Скоро обаче добива популярност. В различни краища на страната той носи различни наименования. Например, в Добруджа го наричат конопида, а във Варна е известен като карнабит. С тази вкусотия можете да поднесете чаша хубаво бяло или червено вино. Магазани АВАНТИ (ТУК) ви предоставят най-доброто.
Предлагаме ви две рецепти с карфиол, които са с неповторим вкус. Едната от тях е подходяща за постещи (вегани), другата е с яйца, което не я прави подходяща за тях.
Постен карфиол
Карфиол на фурна за вегани: Главата карфиол се разделя на „розички”. Накисват се за 15-20 минути във вода с 3-4 лъжици оцет. Водата трябва да ги покрие. Така зеленчукът се дезинфекцира, но и придобива по-пикантен вкус. Измиват се, отцеждат се и се попиват кухненска хартия. Полагат се в тава, покрита с кухненска хартия. Върху всяка „розичка” се сипва малко зехтин, шарлан или олио, според вкуса. Посоляват се, слага се черен пипер и кимион на вкус. Пекат се докато омекнат. По желание след изпичане може да се добави някакъв сос, според вкуса.
Карфиол паниран с яйца: Главата карфиол се разделя на „розички”. Варят се в подсолена вода. Когато поомекнат, но не са съвсем сварени и омекнали, се изваждат от водата.
Паниран карфиол
В купа се разбиват 3-4-5 яйца (според големината на главата карфиол) със сол на вкус и 1-2 супени лъжици брашно (пак според големината на карфиола). Всяко „розичка” се потапя в сместа от брашно и яйца и се пържи в нагорещено олио. При консумация може да се сервира с кисело мляко, сметана или сос на вкус.
По време на преминаването на студения фронт ще има гръмотевици, на места ще остане сравнително топло
Времето ще бъде сравнително облачно в следващото денонощие, както е сега, в събота. На места ще има валежи, като в Горнотракийската низина ще бъдат по-интензивни и значителни, показва прогнозата на НИМХ.
Силен и бурен ще е вятърът в районите на север от планините и в Източна България.
Ще е все още сравнително топло, сутрешните температури ще са около и над 10°, в София – около 9°, а максималните ще са от 9°-10° градуса в северозападните райони до 18°-19° в местата, чувствителни на южен вятър, в София – около 15°. След обяд вятърът ще започне да се ориентира от северозапад и с него ще започне да прониква студен въздух. По преминаването на студения фронт ще има гръмотевици.
Жълт и оранжев код за значителни валежи и силен вятър е обявен в почти цялата страна. В областите Благоевград, Смолян и Кърджали е обявен оранжев код за опасно време. Жълт код за потенциално опасно време е обявен в областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Варна, Бургас, Ямбол, Хасково, Сливен, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София област, Перник и Кюстендил.
Времето през декември: От минус 10 до плюс 15 градуса
По Черноморието ще е предимно облачно, ветровито, с валежи от дъжд, по-интензивни вечерта. Вятърът ще е силен, преди обяд временно бурен, от югозапад. Максималните температури ще са 17°- 19°. Температурата на морската вода е 10°-12°. Вълнението на морето ще бъде от 3-4 бала.
В планините ще е предимно облачно с валежи, на много места – значителни по количество. Ще е все още сравнително топло с максимална температура на 1200 метра – около 11°, на 2000 метра – около 5°. В повечето места валежите ще са от дъжд, само по най-високите части – от сняг, но с преминаването на студен атмосферен фронт температурите ще се понижават и отначало в северозападните планински райони, над около 1500-1600 метра, дъждът ще преминава в сняг. С нахлуването на студения въздух от северозапад на югоизток ще има и гръмотевици.
През нощта срещу понеделник и в понеделник от северозапад ще продължи да нахлува студен въздух; температурите бързо и значително ще се понижат. Ще се задържи със значителна облачност, но валежите ще отслабнат, временно и ще спират. Със застудяването на места в Северна България и високите полета в Западна в следобедните часове дъждът ще премине в сняг, ще се образува и тънка снежна покривка. В южните и източните райони ще продължи да превалява дъжд. Ще бъде ветровито, с умерен, в Дунавската равнина и Горнотракийската низина – силен северозападен вятър. Във вторник ще има променлива, често значителна облачност, почти без валежи. Вятърът ще отслабне.
Със синдром на скованата личност е, отменя европейското си турне
Селин Дион – емблемата на световната поп музика е засегната от страшно неврологично заболяване. Наричат го болестта на статуите, тъй като сковава човека до такава степен, че не може да помръдне без болка, съобщиха световните медии.
За диагнозата си не скри и самата Селин Дион, която разказа за нея в Истаграм.
„От дълго време се боря с този здравословен проблем. Трудно ми е да говоря за всичко, което преживявам. Постоянните спазми пречат на нормалния ми живот – понякога не мога да се движа, нито да пея”, разказва 54-годишната звезда. И добавя, че за нея се грижи екип от професионалисти, който прави всичко възможно да ѝ помогне да възвърне добрата си форма”, написа тя в социалната мрежа.
Редкият синдром, от който страда един на 1 млн. души, блокира движенията и говора на болния.
В пост в Instagram, през сълзи, певицата споделя, че именно състоянието ѝ е причината да отмени европейското си турне. То трябваше да започне през февруари.
Синдромът на скованата личност (SPS) е прогресиращо неврологично заболяване. Причината за възникването му не е установена от науката. Засега е ясно само, че е резултат от грешен автоимунен отговор в мозъка и гръбначния стълб. Понякога то е бъркано с Паркинсон и множествена склероза.
Те ще се предоставят в аптеките на тези, които са между 18 и 25 години, целта е да се намалят нежеланите бременности
Презервативите ще бъдат предоставени безплатно в аптеките за хората между 18 и 25 години. Това съобщи френският президент Еманюел Макрон, съобщи france24, позовавайки се на AFP.
Целта е да се намалят нежеланите бременности.
„Това е малка революция за контрацепцията“, каза Макрон по време на здравен дебат с млади хора във Фонтен льо Конт, предградие на Поатие в Западна Франция.
Този ход идва, след като тази година правителството започна да предлага безплатен контрол на раждаемостта за всички жени под 25 години, като разшири схема, насочена към лица под 18 години. Така бе гарантирано, че жените няма да спрат да приемат контрацептиви само, защото не могат да си ги позволят заради цената.
Презервативите се заплащат на доставчиците вече от националната здравна система, ако са предписани от лекар или акушерка- мярка, предназначена за борба с разпространението на СПИН и други болести, предавани по полов път.
„Що се отнася до сексуалното образование като цяло, не сме много добри по тази тема. Реалността е много, много различна от теорията. Това е област, в която трябва много по-добре да образоваме нашите учители“, каза Макрон.
По време на дебата президентът на Франция носеше маска, което не е задължително. Той поясни, че го прави, тъй като спазва препоръките на здравните власти. „Изправени пред новото разпространение на епидемията… Мисля, че е добре да дадем пример, защото не искаме непременно да се връщаме към задължителното“, каза той.
Здравните власти във Франция препоръчват да се носят маски там, където има струпване на хора, както и да се направи бустерна доза ваксина срещу COVID-19.
Днес Православната църква чества празника Зачатие на Св. Анна. Този празник е тясно свързан с празника на Рождество на Пресвета Богородица. Това е денят, в който св. Анна е заченала Пресвета Богородица, дала на човечеството Иисус Христос. Затова този ден се чества като празник на майчинството. Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца и много тъгували. Макар и вече престарели, желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени, горещи и всеотдайни, че той изпълнил молбата им. Един ден при Анна се явил Архангел Гавраил и й открил, че ще роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и целият свят ще получи спасение. След девет месеца – на 8 септември, семейството било ощастливено с момиченце, което нарекли Мария, бъдещата майка на Иисус.
Имен ден празнуват Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка.
С тази разлика, че децата към тях могат да получат чаша топъл шоколад, но майките и татковците могат да си позволят чаша бяло вино, коняк, ликьор или друга маркова напитка. Най-доброто за вашата трапеза в магазини АВАНТИ (ТУК).
Предлагаме ви една относително лесна и бърза рецепта на вкусен немски сладкиш за празниците.
Продукти за тестото: пшеничено брашно – 400 г, краве масло – 200 г, захар – 180 г, яйца – 2 броя, течен мед – 1 супена лъжица, набухвател /бакпулвер/ – 7 г, сол – малка щипка, какао на прах – 30 г, канела- 5 г, кардамон на прах – 1/4 чаена лъжичка, смлян карамфил – 1/4 чаена лъжичка.
Продукти за захарната глазура: пудра захар – 100 г, пълномаслено прясно мляко или каймак – 2 -3 супени лъжици.
Приготвяне: В дълбок съд слагаме размекнатото масло, добавяме захарта. Бием с миксера на неголяма скорост до смесване. Добавяме яйцата, бъркаме с миксера до еднородност. Прибавяме кардамона, солта, карамфила, течният мед и канелата. Разбъркваме добре. Слагаме пресятото брашно, какаото на прах и набухвателя. Разбъркваме тестото. То се получава меко, но не бива да лепи по ръцете. Разделяме го на три части. Всяка част оформяме като салам с дължина 30 см. Слагаме заготовката за печена в съд, застран с хартия за печене и оставяме в камерата на хладилника за 30 минути.
След половин час изваждане заготовката заедно с хартияна за печене и прехвърляме в тавичка. Слагаме в предварително загрятата фурна. Печем при температура 180 градуса около 25 минути (ориентирайте се по своята фурна).
Докато се пече, заемете се със захарната глазура. В дълбок съд пресяваме пудрата захар, и с бъркане добавяме една по една супени лъжици мляко. Не спираме да бъркаме до еднородност.
Изваждаме тавата от фурната. Прехвърляме сладкиша в друга тава или на решетка. Това трябва да стане внимателно, тъй като печивото е много нежно и може да се разчупи. Оставяме го да поизстине и нанасяме отгоре захарната глазура. Тя изстива бързо. Докато сладкишът е още топличък, го нарязваме с остър нож на късчета. Сервираме в подходяща чиния за гостите или за семейството.
Може да се съхранява в закрит стъклен или пластмасов съд.
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
Strictly Necessary Cookies
Strictly Necessary Cookie should be enabled at all times so that we can save your preferences for cookie settings.
If you disable this cookie, we will not be able to save your preferences. This means that every time you visit this website you will need to enable or disable cookies again.
