Открива се на 27 май, със специалното участие е на Мария Силвестър

Неслучайно присъствие. Така е озаглавена изложбата на Мариела Гемишева, която се открива на 27 май в Казанлък, от 18.00 часа и ще бъде изложена до 10 септември. Куратор е Мария Василева. Събитието е част от програмата на „Празник на розата 2022 година”, организиран от община Казанлък.

Мариела Гемишева е художничка, която не остава в определени граници. Известна като модна дизайнерка, неколкократна носителка на приза „Златна игла“ на Академията за българска мода (1997 и 1998 за авангардна мода, 2017– дизайнер на годината), тя далеч не се задоволява с това амплоа и от много години атакува разбиранията ни за жанрове и стилове.

През последните десетина година голяма част от изявите й са свързани с родния Казанлък. Гемишева създава редица творби и организира акции, изложби и пърформанси, които се занимават с важни за града индустрии: маслодайната роза и оръжейното производство. Напоследък прибавя към тях и историческото наследство – гробниците в Долината на тракийските царе. Този всеобхватен поглед й позволява да разсъждава за миналото и настоящето на града, както и да примирява на пръв поглед напълно противоположни парадигми.

През 2011 г. за представянето си в галерия в чекмедже „Ogms“ тя пълни гилзи със смес от розово масло и барут, създавайки най-убийствено страстния парфюм на всички времена в работата “Guns and Roses Oil”. Свързването на една от основните съставки на бюти индустрията с фабрикуването на артикули за смърт ражда тази динамитна комбинация.

Художничката развива идеята си в едноименния пърформанс от 2015-та година, осъществен в „Шипковата къща“ в Казанлък. Специално преработените за проекта гилзи, капсули и куршуми са превърнати в „мускали“. Проектът e посветен на границата между красотата и насилието, между живота и смъртта, между старото и новото.

През 2018 г. Мариела Гемишева представя инсталацията „Модни обекти в цветовете на розата“ – художествено-концептуална намеса в тематичните пространствата на музея на маслодайната розата в Казанлък, където меки  розови скулптури активно „оживяват” и дават нов пулс на „застиналата” музейна експозиция.

„Secret Performance“ е реализиран през 2019 г. в могилната гробница „Грифони“ от 3-ти – 4-ти в. пр. Хр. в  долината на тракийските владетели край Казанлък. Това е своеобразен автопортрет на авторката като музеен експонат в специално състояние на сън само и единствено пред камерата на Калин Серапионов.

С изложбата „Неслучайно присъствие“ Мариела Гемишева решава да се включи за пореден път в живота на Казанлък, като покаже ретроспекция на творчеството си сред постоянната експозиция на Художествената галерия. Художничката се чувства дълбоко свързана с това място, където е започнало оформянето й като творец. Тя е част от него и то е част от нея.

Ще бъде излъчен по HBO и CNN в HBO, режисьор е Даниел Роер

Документалният филм на режисьора Даниел Роер „Навални, продукция на HBO Max и CNN Films, съвместно с Fishbowl Films, Raefilm Studios и Cottage M, ще бъде достъпен за гледане у нас в стрийминг платформата HBO Max от четвъртък, 26 май. Документалният филм е дело на режисьора Даниел Роер.

Алексей Навални оцелява при опит за покушение чрез отравяне със смъртоносен нервнопаралитичен агент през август 2020 година. По време на няколкомесечното му възстановяване излизат шокиращи разкрития за опит за убийство и въпреки това той решава да се върне у дома. Осъзнавайки рисковете за безопасността си, той доброволно се завръща в Русия на 17 януари 2021 г. и е арестуван веднага след кацането си в Москва. На 17 януари 2022 г. се навърши една година, откакто Навални е в затвор, като претекст е предишна условна присъда и нарушаване на ограничение за напускане на Русия.

Режисьорът Даниел Роер, споделя: „Да имаш място на първи ред, докато снимаш този филм, беше преживяване, променящо живота. Благодарен съм на HBO Max и CNN Films за тяхната непоколебима подкрепа и техния ангажимент да дадат огромна платформа на невероятната история на един човек и неговата борба срещу авторитарния режим.”

Роер изследва живота и работата на руския опозиционен лидер Алексей Навални, който след години на активни действия срещу корупционни практики, печели мощни врагове, включително президента Владимир Путин.

През август 2020 г. самолет, пътуващ от Сибир за Москва, каца аварийно. Един от пътниците, руският опозиционер Алексей Навални, е изключително зле. Той е откаран в местна сибирска болница и евакуиран в Берлин, където германското правителство в последствие оповестява, че е бил отровен с вещество от химичната група „новичок“ – смъртоносна нервнопаралитична отрова, свързвана със случаи на атаки срещу други противници на руското правителство.

В Германия, възстановяващият се Алексей Навални започва да работи в тясно сътрудничество с международните организации Bellingcat и CNN за разследването на покушението срещу него.  Открива се връзка между отровното вещество и руските служби за сигурност, която бива отречена от Кремъл.  Разкриващ и отварящ очите, документалният филм „Навални“ показва смелостта и безкрайна борба за демокрация на политическия активист, дръзнал да застане срещу правителството, което се опита да заглуши гласа му.

Президентът Владимир Путин отрича каквото и да е участие в покушението и обвинява медиите, които разпространяват новини за случая за замесени в „информационна война“, подпомагана от враждебни към Русия чуждестранни специални служби. В „Навални“ режисьорът Даниел Роер разкрива смел и противоречив кандидат за президент, който е на ръба да жертва всичко в живота си, за да направи реформи в родината си.

Продуценти на „Навални“ са Одеса Рей от Raefilm Studios, Даян Бекер и Мелани Милър от Fishbowl Films и Шейн Борис от Cottage M.

Ейми Ентелис и Кортни Секстън от CNN Films и Мария Певчих са изпълнителни продуценти.

HBO Max притежава права за стрийминг на териториите, в които присъства официално, включително в България.

Те са от XVIII – XX век, експозицията ще бъде открита на 1 юни

От: Анелия Казакова, Бургас

Колекцията старинни гравюри от фонда на Градска художествена галерия – Пловдив оправдано буди интерес и възхищение всеки път, когато се показва пред публика. Най-представителната част от нея ще гостува в Бургас. Интересното е, че тези гравюри са създадени в ателиетата на Лувъра в периода XVIII – XX век, съобщиха от галерията.

Гостуването на изложбата се осъществява по линия на подписаното Споразумение за сътрудничество между общините Пловдив и  Бургас през юли 2021 година.

Експозицията ще бъде официално открита на 1 юни от 18.00 часа в Културен център „Морско казино”, зала „Ал.Г.Коджакафалията”. Специални гости на събитието са Пламен Панов – зам.-кмет „Култура, археология и туризъм” в Община Пловдив, г-жа Моника Роменска – ст.уредник и график в Градска художествена галерия –Пловдив, г-жа Йоана Атанасова – уредник на фондовете „Графика и фотография“, „Приложно изкуство“ и „Скулптура“ в Градска художествена галерия – Пловдив, и гл.ас. д-р Стефан Шивачев – директор на Регионален исторически музей – Пловдив.

Цялата колекция съдържа 100 оригинални френски, немски и италиански творби, създавани в ателиетата на Лувъра („ChalcografiedeLouvre“) в един почти 200-годишен период – от XVIII до началото на XX век.

По – голямата част от ценните произведения, до които бургазлии и гости ще имат удоволствието да се докоснат, са гравюри върху мед. Друга част от произведенията е печатана при братята Кюнцли от Дардоаз – Париж, Кадарт и Шевалие – Холандия и Франция, Сгрилли – Италия. Сюжетите са разнообразни: с митологичен или библейски характер, дворцови и парадни сцени, но също – битови и пасторални, портрети, пейзажи.

Изложбата се съпътства и от каталог „100 гравюри – съхранената художествена памет на един френски колеж в България“ с азбучен показалец на всички творби, художници и гравьори.

Произведенията са наследство от музея на някогашния Френски колеж „Свети Августин“, съществувал в Пловдив до 1948 година. Подготвянето на колекцията за експониране и създаването на каталога бяха реализирани с помощта на Министерството на културата и в партньорство с Общински институт „Старинен Пловдив“.

Гостуването на старинни гравюри се осъществява по линия на подписаното Споразумение за сътрудничество между Община Пловдив и Община Бургас.

Припомняме, че в контекста на добрите взаимоотношения между двете общини, както и поради желанието им за задълбочаване на връзките и партньорствата в областта на културата и туризма, двете страни се обединиха около решението за подписване на споразумение през юли 2021 година. Основните негови цели са задълбочаване на партньорствата в областта на културата и туризма и разширяване на възможностите за представяне на културни събития от културните календари на двете общини, както и такива при участие в програми, финансирани от Европейския съюз, включително и по проекти от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Взаимното партньорство ще спомогне за създаването на качествено културно съдържание и атрактивен туристически продукт – спектакли, концерти, изложби и други, които ще се включват в културните афиши на общините.

Из „Пространно житие на Константин-Кирил“, авторът не е потвърден със сигурност, но се предполага, че то е дело на свети Климент Охридски

„Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха: „Кажи ни, човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш?

Досега никой друг не е изнамирал [такива книги] – нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин. Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави Бог с книги: еврейски, гръцки, латински.“ А философът им отговори: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска [да го даде]? Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя език. Известно е, че такива са арменците, персите, абазгите, иверите, сугдите, готите, аварите, тирсите, хазарите, арабите, египтяните, сирийците и много други. Ако не искате да разберете от тези [примери], то поне от Писанието познайте божията воля. Давид се провиква и казва: „Възпейте Бога, цяла земьо, възпейте Господу песен нова.“