Първи случай на мистериозния хепатит в България

С. Николова
-
0
Първи случай на мистериозния хепатит в България

„Пациентът е дете на 4 годинки, няма данни за маймунска шарка към момента у нас, тя се предава трудно”, казва проф. Ива Христова

От: Силвия Николова

Проф. Ива Христова е вирусолог, директор е на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ)

– Проф. Христова, установен ли е вече случай на новия, мистериозен хепатит у нас?

– Първи вероятен случай на новия хепатит вече е установен у нас. Сигурни сме, защото в пробата на пациента не се открива вирус на познатите видове хепатити или друга причина.

– Защо казвате „вероятен”? Пробите не могат ли да дадат категоричен отговор?

– В случай се използва терминът „вероятен случай”, тъй като новият хепатит не е от никой от познатите ни видове. Той не е проучен, в момента се проучва. По света все още нямаме конкретни данни за причинителя,  все още няма определение  и затова учените навсякъде учените говорят за него, като за„вероятен”. Пробите на българския пациент са готови, но те не показват вирус, типичен за хепатита. Така е и с пробите на всички открити досега в Европа. Както вече казах, причината е, че той все още не е класифициран, но има всички прояви и симптоматика на познатите ни досега типове хепатити.

– На колко години е пациентът, какво е състоянието му?

– Пациентът е дете, момченце на 4 години и 8 месеца. То е било хоспитализирано в софийска болница, но вече е излекувано и е изписано. В самото лечебното заведение, където беше прието и лекувано детето е направена обстойна проверка за други причинители, но такива не се установени. Затова смятаме, че има вероятен случай на остър хепатит от новия вид, който не показва причинител, в което е и голямата загадка.

– С каква симптоматика е прието момченцето?

– То не е развило жълтеница, но е било с всички останали симптоми – респираторна симптоматика, изразяваща се в кашлица, хрема и висока температура. Тези състояния са овладени.

– След като този хепатит е от нов, непроучен вид, как се лекува?

– Лечението е, както при останалите. Етиологично е, лекува още симптоматиката, поддържа се и организмът.

– Има ли съмнителен случай за маймунска шарка у нас?

– Няма засега. В НЦЗПБ не са постъпвали проби за изследване.

В неделя, на 22 май, в Гърция бяха установени два случая на двойка британски туристи, които са изолирани. Впоследствие се оказа, че не е маймунска шарка. Хората могат да пътуват спокойно без притеснения, защото тази инфекция се предава изключително трудно, от много близък контакт – с телесни течности, кърпа за лице или бельо.

Слънчево и променлива облачност над планините в понеделник

С. Николова
-
0

Максималните температури ще са между 23° и 28°, в София около 24°

В понеделник ще преобладава слънчево време, в следобедните часове с купеста облачност. На места главно в Североизточна България и югозападните райони ще превали дъжд, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология

Ще продължи да духа северозападен вятър и ще е до умерен; привечер ще отслабне, а в Източна България ще се ориентира от изток-югоизток. Максималните температури ще са между 23° и 28°, в София около 24°.

Над Черноморието облачността ще е променлива, по-значителна в следобедните часове и на места главно по северното крайбрежие ще превали дъжд. Вятърът ще е до умерен, преди обяд от север, след пладне ще се ориентира от изток-югоизток. Максималните температури на въздуха ще са между 20° и 25°. Температурата на морската вода е между 14° и 18°. Вълнението на морето ще е 1-2 бала.

Над планините облачността ще е променлива, по значителна в следобедните часове и на места в масивите от Югозападна България, както и в източните райони на Стара планина ще превали дъжд. Ще духа умерен, по високите и открити части и временно силен северозападен вятър. Максималната температура на 1200 метра ще е около 18°, на 2000 метра около 10°.

Св. преподобни Михаил Синадски Изповедник

Драгана Я.
-
0

Чества се на 23 май заедно със Св. Мария Клеопова, мироносица

Свети Михаил, епископ Синадски, чиято памет се чества днес, носещ едно и също име с архангела на небесните сили, водел и ангелски живот, украсен с девствена чистота и всякакви добродетели. Още от най-ранна възраст бил посветен на Бога, а в юношеските си години приел монашество и се показал достоен служител на Бога, подвизавайки се заедно със свети Теофилакт, епископ Никомидийски, при патриаршеството на свети Тарасий, от когото двамата били изпратени в манастир, намиращ се на брега на Черно море. Подвизавайки се тук в монашески трудове, двамата светци твърде много преуспели в добродетелите, и молитвите им имали голяма сила пред Бога.

Веднъж по време на жътва, когато жегата била непоносима, и от недостиг на вода на това място мнозина изнемогнали от жажда, светците се помолили на Бога и по молитвите им станало така, че празният меден съд се напълнил с вода в достатъчно количество. Така Господ изпълнява волята и молитвите на почитащите Го и приклонява ухото Си към молитвите им. Това чудо напомняло станалото някога чудо в пустинята, когато за изнемогващия от жажда Израил Бог извел вода от камък, и другото – когато заради Самсон (израилски съдия), умиращ от жажда, Бог направил от изсъхналата кост от магарешка челюст да потече извор с жива вода.

След това светейшият патриарх Тарасий, виждайки добродетелния живот на тези преподобни отци, сияещи като звезди на небето, ги признал за достойни за високия архиерейски сан. Блажения Теофилакт посветил в сан митрополит на Никомидия, а свети Михаил посветил за епископ на град Синад, и те двамата пасели Христовото стадо, давайки с живота си добър пример на паството си.

***************

Когато светейшият патриарх Тарасий отишъл от земния живот при Господа, а след него приел престола на Константинополската църква свети Никифор, отново се надигнала бурята на икoноборческата ерес, която вече била осъдена на Седмия  вселенски събор на светите отци. Нечестивият император Лъв Арменец, заразил се с тази ерес, предприел гонение срещу Христовата Църква, отричайки почитането на светите икони и наричайки ги идоли, а покланящите им се предавал на мъчения и смърт. Преди всичко той изгонил светейшия патриарх Никифор, а също и другите православни архиереи от престолите им, а вместо тях назначил свои единомишленици – еретици – и на светите места се въдворила мерзостта на запустението.

По това време свети Михаил се показал ревностен защитник на православието и изобличител на еретическото нечестие. Укрепяван и умъдряван от благодатта на Светия Дух, той се противопоставял на еретиците и затварял устата им, порицаващи светите икони. Нечестивият цар Лъв, не понасяйки изобличенията на светеца, дръзновено порицаващ еретическото му заблуждение, предал Христовия светител на мъчения. Светецът, без да се страхува от мъките, мъжествено отстоявал своите убеждения и казал на императора:

– Аз почитам светите икони на моя Спасител Иисуса Христа и на Пречистата Дева, Неговата Майка, както и на другите светии, и им се покланям; а твоето разпореждане смятам за невъзможно да изпълня.

Посраменият Лъв, изпълнил се с гняв, осъдил Христовия изповедник на изгнание.

Гонен от едно място на друго, светецът понесъл много горчиви скърби и неприятности, докато не достигнал небесната обител и не получил вечния покой. Така завършил праведния си живот, украсен с двоен венец – причислен към архиереите като архиерей, и към мъчениците като мъченик, за слава на Христа, нашия Бог.

Кондак, глас 8, подобен: Яко начатки

Като архиерей всечестен и в благочестието свещенострадалец не си се побоял от злоименития;
еретическото му противление си победил, като си извикал велегласно свободно:
покланям се на Христовата икона и на пречистата Му Майка;
ето защо те почитаме, Михаиле.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител

Драгана Я.
-
0

Чества се на 25 май

След известно време на това място се събрали братя и бил основан манастир. Но никой не знаел, че в тази пещера се намира честната глава на Предтеча. Чак след много време архимандритът на тази Емеска обител Маркел, мъж, изпълнен с добродетел, я открил, за което той разказва така:

„Благословен е Бог Иисус Христос! Той сподоби мен, Своя раб Маркел, да видя видение по време на нощен сън. Това стана на 18 февруари в средопостната* седмица на светата Четиридесетница. Видях всички врати на нашата обител отворени и как през вратите нахлува река. Удивих се и си помислих откъде ли идва толкова много вода. Размисляйки за това, изведнъж чух глас от много ликове, които с шум идваха по водата от изток.

Средопостна седмица – така се нарича средната (четвъртата) седмица на Великия пост. Неделята на тази седмица се нарича Кръстопоклонна. Бел.ред.

Всички те всеки на свой собствен език възгласяха:

– Явява се свети Иоан, Кръстителят Христов!

С такива възгласи те влязоха в манастира. А аз, обзет от страх, вече забравих за водата; като се отдалечих от вратата, се изкачих на върха на стълбата. Като стоях на нея, ми се стори, че в обителта виждам два двора: единият беше на запад, а другият на юг; по средата им стоеше голямата църква. Всеки лик, като влизаше в западния двор, се насочваше към църквата; след като се покланяше тук, той излизаше през южната врата. Когато шествието на ликовете престана, отново чух гласовете на другите, които казваха:

– Това е светият и велик Иоан Кръстител.

Като погледнах, го видях в църквата. С него имаше двама мъже, които стояха от двете му страни. В това време чиновете започнаха да пристъпват към свети Иоан и да приемат благословение. И аз реших да пристъпя към Кръстителя и да получа благословение от него. Със страх и трепет влязох последен, извърших земен поклон пред Кръстителя и се допрях до нозете му. А той ми нареди да се изправя, прегърна ме с любов, като докосваше лицето ми, взе съд, пълен с мед и ми го подаде с думите:

– Приеми благословение!

Като каза това, се отдалечи. Когато се готвех да тръгна след него, забелязах огнен стълб, който вървеше пред светеца. Ужасен от това видение, се събудих. Когато настъпи следващата вечер, наредих на братята да пеят стиховете на псалмите, влизащи в обичайното правило. По време на това пение един брат на име Исаакий, като погледна нагоре, видя през прозореца, че в пещерната църква, където беше скрита честната глава на свети Иоан, гори огън. Като видя това, той възкликнал:

– Отче, погледни! В светата пещера гори огън!

– Не бой се, брате казах му аз, но като се осениш с кръстното знамение, пази мълчание за това.

След това изминаха пет дни. През нощта на шестия ден, щом заспах, някаква ръка ме побутна три пъти по десния хълбок и се чу глас:

– Ето, аз съм даруван на вас; стани, последвай звездата, която ще върви пред теб, разкопай мястото, на което ще те заведе, и ще ме намериш.

С трепет и страх станах от сън, седнах на одъра си и виждам: пред вратата на килията ми сияе звезда. Ужасих се, но като се осених с кръстното знамение, излязох; звездата вървеше пред мен; следвайки я, влязох в пещерата; когато стигнах до мястото, където се намираше честната глава на Предтечата, звездата изведнъж стана невидима.

Паднах на земята и въздадох хвала на Господа. След дълга молитва запалих свещ, прикадих с тамян и започнах да копая, призовавайки името Господне. Докато копаех, се чуваше голям шум, а земята беше твърда като мед. Дълго се трудих; накрая намерих тухли; като ги отместих, видях каменна плоча; с голям труд я извадих от ямата и там намерих свещен съсъд, в който почиваше честната глава на Предтечата: радвайки се и в същото време ужасявайки се, взех свещ и тамян, дръзнах да взема съсъда, поклоних се и като го закрих отново, излязох от пещерата. При вратите ме срещна архимандрит Генадий, който беше дошъл в нашата обител. Той ме въведе в пещерата и като се помоли, започна да ми разказва своето видение.

Видях, започна той разказа си, като че ли ние двамата стоим на същото място, където се намираме и сега. Тук имаше много ечемичен хляб, който беше по-чист и по-светъл от слънцето. В пещерата влизаше множество народ, който приемаше този хляб от ръцете ни. Въпреки това хлябът не намаляваше, напротив, все повече се увеличаваше.

Това ми разказа Генадий. Тогава разбрах, че това негово видение е било от Бога, и че то означаваше неоскъдяващата благодат на Кръстителя Христов, която изобилно щеше да се подава на всички на това място. Затова и аз му разказах за моето видение и му показах безценното съкровище, което бях намерил.

Щом го видя, той се възрадва и започнахме да се съвещаваме как да постъпим най-добре. Посъветвах го отначало да не казваме никому за това, дори и на главния пастир на църквата Емеския епископ Ураний, но най-напред да известим за това блажения старец Стефан, който, пребивавайки в Даромийския манастир, се подвизаваше с постнически подвиг. А той трябваше да съобщи за това на епископа, с когото го свързваше голяма дружба. Но, като отидохме в Даромийския манастир, не заварихме стареца, защото беше отишъл да навести другите си манастири. Тогава изпратихме да повикат дякон Кириак, който заемаше първо място в съборния храм на този град.

Като дойде при нас, Кириак ни поздрави в Христа и ни разказа за своето видение. То във всичко беше подобно на това, което беше видял Генадий. Тогава му разкрихме нашата тайна. И двамата започнаха да говорят, че това трябва да се каже на епископа, но аз реших да чакам завръщането на преподобния Стефан.

Изминаха пет дни. На шестия, беше събота, седяхме заедно и беседвахме. Изведнъж паднах на колене: някаква болка внезапно ме порази. Не можех нито да се изправя, нито да помръдна. Спътниците ми, чудейки се, започнаха да се молят на Господа за мен. Като завършиха молитвата, те ми казаха:

– Не ти ли казахме, че трябваше да разкажем на епископа за тайната?

Тогава и самият аз осъзнах, че не постъпих добре, като не разказах на епископа за тази тайна, за която трябваше да съобщя за слава Божия; а междувременно болката не ми минаваше. Вечерта, след извършването на обичайното молитвено пение, при мен дойдоха Генадий и Кириак и ми казаха:

Дадохме си дума да разкажем на архиерея за тайната ти по време на утренята до изгрев слънце.

А аз им отговорих:

– Решението ви е добро; нека бъде така, както казахте.

И в момента, в който се съгласих с тях, се почувствах съвършено здрав: болестта ми премина.

На сутринта се отправихме към града и срещнахме епископа, когато излизаше от църквата след утренята и му разказахме всичко за намирането на честната глава на Христовия Кръстител Иоан. Епископът силно се зарадва на тази новина. Но ни забрани засега да разказваме на други и ни нареди да се върнем в обителта си. А на сутринта самият той дойде при нас с презвитери и дякони. Като отслужи съборно Божествена литургия, той приближи към мястото, където се намираше съсъдът с честната глава. Когато дяконът възгласи: „Като преклоним колене, на Господа да се помолим“, всички паднахме ничком. В това време епископ Ураний възнасяше молитва; щом я завърши, той взе съсъда с честната глава. Един от презвитерите, които бяха с епископа, на име Малх, не повярва на това и каза:

– Откъде би могла да се появи тук главата на Предтечата?

Като каза така, той дръзко постави ръката си върху съда и се допря до косата на честната глава на Кръстителя. Изведнъж, заради неверието му, ръката му изсъхна и се залепи за съсъда. Като видяхме това, всички се ужасихме. Епископът с всички присъстващи започна прилежно да възнася молитва към Бога. Чак тогава Малх, и то с голям труд, успя да отмести ръката си от съда, но си остана болен. Ураний заедно с целия църковен клир взе свещения съсъд с лежащото в него съкровище, пренесе го в светата църква и го положи в дяконника* в олтара. Тази светиня се съхраняваше там дотогава, докато в Емеса не беше изграден специален, благолепно украсен храм в чест на Христовия Предтеча.

Малко време преди пренасянето на светата глава в този храм, Иоан Кръстител се яви във видение на невярващия презвитер Малх и му нареди при пренасянето на главата да докосне с ръка свещения съсъд. Като постъпи така, презвитерът получи изцеление.“

С това завършва повествованието на блажения Маркел.

След известно време светата глава на Иоан Кръстител била пренесена от Емеса в Константинопол. Тук на едно място, наречено Евд, по царска заповед бил изграден прекрасен храм, в който положили честната глава.

По време на ереста на иконоборците, когато много свети икони били изгорени, а други били хвърлени в морето и реките, били тъпкани с нозе и безчестени по различни начини, неколцина благочестиви християни, бягайки от изпълнения с еретици Константинопол, тайно взели със себе си главата на Кръстителя и я занесли в Комана (град в провинция Понт, в североизточната част на Мала Азия, бел.ред.), където някога се преставил свети Иоан Златоуст. Тук те отново я скрили в земните недра, като я положили в сребърен съсъд.

Тази драгоценна светиня се съхранявала тук в неизвестност до времената на цар Михаил, син на Теофил и на майка му царица Теодора*, която отново утвърдила Православието. През царуването на Михаил тази светиня отново била намерена** по Божествено изволение и била пренесена в Цариград от патриарх Игнатий, в чест и слава на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

130 години от написването на химна „Върви, народе, възродени!”

С. Николова
-
0

На 24 май София отбелязва годишнината с най-масовото му изпълнение пред Народната библиотека „Свети свети Кирил и Методий”

На 24 май, в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, София ще отбележи тържествено 130 години от написването на „Върви, народе възродени“ от Стоян Михайловски, съобщиха от Столичната община.

На церемонията пред Националната библиотека, която ще започне в 11.00 часа, за първи път химнът ще прозвучи в цялост – изпят от сборен ученически хор от софийските училища с диригент маестро Славил Димитров и рецитиран от актрисата Силвия Лулчева. От Столична община се надяват и всички гости на проявата да запеят.

В празничната програма ще прозвучи стихотворението на Иван Вазов „Аз съм българче“, изпълнено от най-малките участници в тържеството – първолаците Юрий Борисов и Боряна Бояджиева от Частно основно училище „Питагор“. Официално слово ще произнесе поета Иван Ланджев. Ще бъде отслужен църковен водосвет и изпълнен гвардейски ритуал по полагане на венци. Общоградското шествие ще започне от площад „Независимост“ в 10.30 часа и ще завърши пред паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека, където в 11.00 ч. започва церемонията.

Тази година ще честваме 24 май пред реставрирания паметник на светите братя Кирил и Методий. Издигнат през 1972 г. пред Националната библиотека, монументът е дело на скулптора Владимир Гиновски и архитекта Иван Иванчев. Реставрационен екип, воден от скулптора Марин Марков, го реставрира за първи път преди дни. Отстранени са повърхностните отлагания от високите повече от 4 метра фигури, запълнени са пукнатини, бронзовата отливка е третирана и е нанесено защитно покритие. „Сдружение на фамилния бизнес – България“ финансира и осъществи проекта.

От 12.00 ч. до 16.00 ч. пред Народния театър „Иван Вазов“ ще се проведе празничен концерт-спектакъл, организиран от Регионално управление на образованието – София град, в който 500 ученици от столичните училища ще представят на голяма сцена български народни песни и танци.

На 24 май с вход свободен ще работят Софийската градска художествена галерия и филиалите й, Регионален исторически музей – София и филиалите му, Парк-музей „Врана“ и Зоологическа градина – София.

Мултижанрова инсталация с цветни букви и любими български истории в аудио, срещи с автори и разказвачи и други изненади ще посрещнат посетителите на площад „Славейков“ в празничния ден. За втора поредна година Storytel и Столична община съживяват любимия площад на книгите в аудио-визуален празник на книжовността под надслов „Звукът на българската литература“. Мултижанровата аудиоинсталация ще пренесе минувачите на емблематичния площад през емоцията в словото от любими български заглавия с подбрани литературни аудио откъси. Културната програма на събитието стартира на 24 май в 11.00 ч. с литературни четения и истории за малки и големи от съвременни автори и разказвачи като Мария Касимова-Моасе, Рене Карабаш, Катя Антонова, актрисата Силвия Петкова и литературния историк Катя Зографова. Специално за празника на площада идват и известните пейки „Скритите букви“, които представят българската кирилица и съвременна поезия по света.

                                    Историята на химна

На 15 април 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски завършва стихотворението „Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“. Девет години по-късно – през 1901 г. – на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и отлага. На 9 май Пипков забелязва едно от момчетата съсредоточено да чете стихотворение в неговия час, взима книжката му и се зачита. Преди да преполови стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. С тебешир записва нотите върху дъската, за 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната. 

По време на тоталитарната власт в текста на химна са нанесени идеологически корекции. Променени са някои стихове, премахнато е споменаването на Бог и апостолите, цели куплети са напълно изтрити от читанките.

След демократичните промени в страната  през 90-те години на XX век текстът на химна е възстановен напълно в оригинал. На ученическите празници продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението.

                Оригиналният текст „Върви, народе възродени

                                КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Български всеучилищен химн,

Стоян Михайловски

„Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

   В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

    и Бог ще те благослови!

 Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…

    О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

    които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя

    насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

    о, пресвещени старини!

България остана вярна

    на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

    извърши подвизи безчет…

 Да, родината ни години

    пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

    но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

    кога обходи целий мир;

за все световната просвета

    тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…

    Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

    на отоманский властелин…

 Но винаги духът народен;

    подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

    все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

    извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

    заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

    сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

    звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

    о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

    във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

    в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15

Мощи на свети свети Кирил и Методий вече в България

С. Николова
-
0

Ще останат в страната до 12.00 ч. на 25 май, в столицата –  при постоянно отворени врати на храма за поклонение от вярващите

Мощи на светите Братя Кирил и Методий са вече в България. Те се донасят за пръв път в нашата страна. Светините вече са в Гигинския манастир „Св. св. Козма и Дамян“, а на 23 май, в понеделник,  ще бъдат изложени за поклонение в храма „Св. Неделя“ в София.

„Утре те ще бъдат внесени в столичния храм с литийно шествие”, каза игуменът на Гигинския манастир архимандрит Никанор.

В 12.00 часа мощите ще бъдат посрещнати на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Александър Стамболийски“, и с литийно шествие по булеварда ще бъдат пренесени в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“. След това ще бъде отслужен и молебен пред тях.

По информация на Софийската митрополия те ще останат в София до  12.00 часа на 25 май, като „Света Неделя” ще бъде отворена непрекъснато, за да могат хората да се поклонят и помолят пред тях.

Става дума за част от ръката на свети Кирил Български и част от ребрата на свети Методий Моравски, както и на малка частица от Светия Кръст Господен. Те са собственост и се съхраняват Есфигменската света обител, в столицата на монашеската република, Карея. Донесени са в България от Негово Високопреподобие архимандрит Вартоломей – игумен на споменатия манастир.

Българите, посещаващи Рим, обикновено се поклонят в базиликата “Сан Клементе” на мястото, където се пазят част от мощите само на свети Кирил. Те обаче не са в саркофага в криптата, където всяка година на 24 май официалните български делегации поставят цветя, а са зазидани в стената вляво от входа на църквата.

Започнаха ритуалите „розобер“ и „розоварене“ в Казанлък

Драгана Я.
-
0

Започнаха ритуалите „Розобер“ и „Розоварене“ в региона на Казанлък. Събитията са част от програмата на традиционния за града „Фестивал на розата“.

В градините на село Розово ритуалът „Розобер“ беше пресъздаден от самодейци от местното читалище, а в Етнографски комплекс „Кулата“ в Казанлък гостите научиха повече за процеса на розоваренето. 

Розите се берат рано сутрин, преди да е изгряло слънцето. Беритбата трябва да приключи до 9:00 часа, защото концентрацията на етерично масло в розовия цвят е най-голяма от 4:00 до 8:00 сутринта, когато се задържа благодатната роса, разказаха водещите от читалището.

В розовата градина се пеят песни, а момите се надпреварват коя ще набере повече розов цвят. След като розоберът приключи, стопанинът идва да го събере и да им плати. Цветът се тегли, а девойката, която е набрала най-много, се превръща в най-личната розоберачка и повежда кръшно хоро, което се извива още на полето.

Непосредствено след розобера започва розоваренето. Казаните се зареждат с пресния розов цвят и вода. Розата трябва да е хубаво разцъфнала, за да се извлече максималното количество от етеричното масло. За да се добие един килограм розово масло, са необходими от три до три и половина тона розов цвят. Първият розов дестилат е добре познатата розова вода. Тя преминава през втора преварка и едва тогава се отделя гъстото розово масло. 

Програмата на 119-ия Празник на розата в Казанлък предлага още няколко представяния на ритуалите „Розобер“ и „Розоварене“, а кулминацията на празника е на 3, 4 и 5 юни.

Бананов кекс

Драгана Я.
-
0

За днес ви предлагаме един бананов кекс. Идеален за кафе и чай, каквито можете да закупите на изгодни за вас цени и отлично качество в АВАНТИ (Виж ТУК)

Необходими Продукти

  • яйца – 2 бр.
  • банани – 2 бр.
  • захар – 200 г
  • брашно – 200 г
  • сода – 1 ч.л. с връх
  • олио – 65 мл
  • шоколад – 50 г

Начин на приготвяне

Разбийте яйцата със захарта до пухкав крем, след което изсипете олиото и добавете щипка сол.

Намачкайте добре узрелите банани и ги добавете към сместа, продължавайте да разбивате.

Смесете содата с брашното и ги добавете по малко към сместа.

Най-накрая настържете шоколада, като оставите малка част, която да добавите към сместа на кубчета.

Изсипете сместа в правоъгълна форма и изпечете кекса на 170 градуса до готовност.

Най-доброто за отличното настроение на вашата трапеза можете да намерите в магазини АВАНТИ (виж ТУК).

Вероятна маймунска шарка на километри от нас, в Гърция

С. Николова
-
0

Английски гржданин и неговият партньор – туристи са в изолатор,

потвърдени са вече случаи на инфекцията в Израел и Швейцария

Първи предполагаем случай на маймунска шарка е открит в Гърция при английски турист, съобщи АФП. Агенцията се позовава на информация на гръцкия орган за обществено здравеопазване.

Английският гражданин и неговият партньор в пътуването са прехвърлени в болница в изолация, се казва в изявление на гръцкия орган.

Лабораторните анализи трябва да потвърдят този случай до понеделник.

Няколко западни страни, включително Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Испания и Швеция, са идентифицирали вече случаи на маймунска шарка (виж ТУК).

В събота Израел съобщи за първи открит случай на маймунска шарка при човек, след като в няколко страни от Европа и Северна Америка бяха открити случаи на тази болест, която обикновено е ендемична в Западна Африка, предаде Франс прес.

Заболелият е 30-годишен мъж, който неотдавна се е върнал от Западна Европа, според говорител на болницата Ишилов в Тел Авив. Вчера министерството на здравеопазването съобщи, че в чужбина мъжът, който изпитва леки симптоми, е бил в контакт с болен.

Маймунската шарка е рядка болест, чийто патоген може да се предава от животните на човека и обратно. Симптомите напомнят на тези на едрата шарка, но са по-леки: треска, главоболие, болки в мускулите през първите пет дни. След това се появяват обриви, лезии, пустули и накрая струпеи. Няма лекарство за болестта, която обикновено отзвучава сама, а симптомите продължават от 14 до 21 дни.

Предаването от човек на човек може да е резултат от близък контакт със секрети от дихателните пътища на заразени, кожни лезии на заразен или предмети, наскоро замърсени с телесни течности или материал от лезии на пациент.

Повечето случаи са открити при мъже, които правят секс с мъже, съобщи вчера Световната здравна организация (СЗО), която вече посочи, че иска да проучи предаването на вируса в хомосексуалната общност.

Първи случай на маймунска шарка е открит и в Швейцария при човек, живеещ в кантон Берн, но който е бил изложен на вируса в чужбина, съобщи АФП, позовавайки се на информация от здравната дирекция на кантон Берн.

Извършено е проследяване на контактните лица с цел установяване на възможни вериги на предаване, се казва в прессъобщение на местните власти. Заразеният се наблюдава амбулаторно и е изолиран у дома. Всички контактни лица са били информирани.

Този първи предполагаем случай на маймунска шарка стана известен в петък. Извършените лабораторни анализи са потвърдили подозрението в събота следобед.

Няколко западни страни, включително Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Испания и Швеция, са идентифицирали случаи на маймунска шарка.

Св. великомъченик княз Иоан-Владимир

Драгана Я.
-
0

Чества се на 22 май

Свети княз Йоан-Владимир управлявал областите Зета и Далмация. По природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.

След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.

Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.

Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.

След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на св. Княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).

Тропар

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

1...176177178...592Page 177 of 592