На 21 март е родена актрисата Искра Радева (ВИДЕО)

Честит рожден ден!

Искра Димитрова Радева – Станулова е българска актриса, родена на 21 март 1951 г. в София.

Харизматичната актриса дължи влечението си към сцената на своята баба, с която прекарала голяма част от детството си, защото родителите й били почти постоянно ангажирани. Тя била много интересна и артистична жена – една от признатите красавици на София и всяка седмица я водела по две пъти на театър, опера и балет. Майката на Искра също имала певческа дарба и била една от най-обещаващите ученички на известния Христо Бръмбаров.
В началото Искра също взима уроци по оперно пеене, но по-късно избира актьорската професия. Неин преподавател във ВИТИЗ е незабравимият Апостол Карамитев, от който тя си признава, че е научила много. След завършването тя се присъединява към трупата на Младежкия театър. През 1997 г. напуска и две години по-късно основава своя театър – “Искри и сезони”, който бързо печели обичта на публиката. Освен актриса, продуцент и певица, благодарение на изразителният си глас, Искра е много ангажирана и в дублажа.
Радева се занимава с дублаж на сериали за Българската телевизия (Първа програма) през 80-те и 90-те години. Най-известна ѝ роля в озвучаването е Меги Клийри в „Птиците умират сами“. Сред някои от другите сериали с нейно участие са „Богат, беден“ и „Завръщане в Рая“

Екипът на “Следвай ме”и пожелава много здраве, духовни радости и щастието никога да не я напуска!

Св. преподобни Яков Изповедник

0

Чества се на 21 март

Не се знае нито мястото, където се е родил св. Яков, нито мястото на неговото епископствуване. Знае се само, че той изпълнил закона Христов, като се подвизавал много в пост и молитва и че във времето на император Константин Копроним претърпял много беди и мъки от иконоборците.

Иаков много обичал да чете книгите на Свещеното Писание, преди което винаги очиствал ума си с молитва. Впоследствие той бил възведен в епископски сан.

При царуването на императора иконоборец Константин Копроним свети Иаков бил принуждаван да се отрече от иконопочитанието. Но той не се подчинил на нечестивите иконоборци, за което бил подложен на много мъчения – бил гонен, заточаван, измъчван с глад и жажда и претърпял още много други мъки. Посред страданията той предал светата си душа на Бога, заради Когото се подвизавал. А от Него приел Небесното Царство и се радва вечно на небесата. Живял и пострадал в VІІІ век.

Пролетта настъпи

Тази година пролетното равноденствие настъпи днес в 17:33 българско време. Точно тогава Слънцето беше в северното полукълбо, вместо в южното. Денят днес ще е равен на нощта, а от 21 март неговата продължителност ще бъде по-дълга. Смята се, че от този момент идва краят на сланите и започва затоплянето на Земята.

Предците ни са вярвали, че от деня на пролетното равноденствие дните стават по-дълги от нощите, тъй като светлината побеждава тъмнината. Затова е важно да прекараме този ден в добро настроение и в добра физическа кондиция. Славянските народи са посрещали пролетното равноденствие с празненства и песни. По този начин са приветствали настъпването на пролетта.

Как да отглеждаме сциндапсус

0

Отглежда се много лесно. Подходящ е както за дома, така и за офиса. Не изисква специални грижи.

Сциндапсус е прекрасно зеленолистно цвете, което обича да се катери нагоре или да се спуска каскадно надолу от висяща саксия. Листата му са обагрени в чудесни шарки, които правят това растение така интересно. Стъблата му са крехки и увивни. С тяхна помощ сциндапсусът успява да се катери или се спуска, а разклоненията му образуват интересни форми.

Сциндапсусът има нужда от обилна светлина. Добре е тя да не е пряка, въпреки че и пряката не би му се отразила толкова зле. Важно е да се постави на място, добре защитено от течение.

През пролетта, лятото и есента се полива обилно. През зимата поливането намалява до оскъдно. Почвата се оставя да поизсъхне леко и чак тогава се полива. Важно е да не се оставяаа вода в чинийката.

Предпочита умерената температура и през лятото и зимата. Градусите през зимата не трябва да падат под 10-13, а през лятото понася жегите, но предпочита температури от порядъка на 22-25 градуса. Не го поставяйте в близост до отоплителни уреди или климатици!

Не е претенциозен откъм почвата. Може да го засадите в почвени смеси подходящи за зеленолистни растения и храсти. Добре е почвата да бъде дренирана. Не се налага специално подхранване.

Няма нужда от задължително пресаждане при отглеждането на сциндапсус. Ако се разлисти прекалено или стане твърде висок, пресадете го в по-голяма саксия със същата почвена смес.

Размножаването става лесно чрез резници, засадени през пролетта и лятото. Добре е почвата да се поддържа сравнително суха, докато резниците се захванат. Не излагайте на слънчева светлина. В този период растението е добре да стои на сянка или полусянка.

Scindapsus – сортове

Scindapsus ‘Aureus’ – това е най-често отглежданият и най-непретенциозен сорт scindapsus. Листата са тъмнозелени, покрити с лимонено жълти или кремави ивици, а стъблата са тъмнозелени или лимоненожълти. Това е най-бързо растящият сорт.

Scindapsus ‘Marble Queen’ – вторият най-популярен сорт сциндапсус е по-труден за отглеждане. Листата му са тъмнозелени, покрити с бял кремав мраморен модел, а при силна слънчева светлина изглеждат почти напълно бели. Този сорт е бавно растящ.

Scindapsus ‘Enjoy’ – листа с големи бели петна на зелен фон, които са леко набръчкани и по-малки от другите сортове.

Scindapsus ‘Neon’ – листата и стъблата са равномерно липовозелени , много ярки на цвят. Сциндапсусите от този сорт също често се срещат под името „Devil’s Ivy“.

Scindapsus ‘Jade’ – листата и стъблата са еднакво тъмнозелени на цвят.

Rammstein с нов албум през април (ВИДЕО)

Групата „Рамщайн“ – е знакова фигура в музикалната индустрия, членовете на бандата вече не са млади, но все още изненадват феновете си с нови песни. Tехните песни от преди 20 години, все още са хитове в рок и метъл културата.

Преди повече от година стана ясно, че са записали нов албум, който не е бил планиран. Германските индъстриъл метъл машини Rammstein ще издадат своя нов албум “Zeit” (Време) на 29 април. Новият албум ще ни донесе 11 парчета.

Албумът е записан във френското студио “ La Fabrique“ заедно с продуцента Olsen Involtini. Снимката, която е използвана за обложка, е направена от канадския музикант Bryan Adams.Канадецът е направил специална фотосесия на Rammstein в аеродинамичния парк в район Adlershof в Берлин. Там се намира новият Град на науката, технологиите и медиите. Музикантите са снимани и пред известния паметник Trudelturm, посветен на въздушните технологии.

Заедно с тази новина получаваме и брутален клип към водещия сингъл от албума. Едноименната песен е покъртителна балада с дължина над 6 минути. Може да видите и чуете парчето тук:

Групата е основана през 1994. Членовете на групата от самото формиране са в състояние да достигнат върхове, световно признание и милиони фенове по целия свят.

Групата „Рамщайн“ – се състои от великите музиканти и изпълнители:

Рихард Круспе-Бернщайн (китара);

Till Lindemann (вокал);

Oliver Riedel (бас);

Christoph Schneider (барабани);

„Флаке“ Лоренц (клавири);

Paul Landers (китара).

Изпълняват музика от специална класа: остър, буен, мощен и екстравагантен рок и метъл.

Новият аллбум ще бъде наличен във всевъзможни формати – дигитално и на CD с 20 страници книжка към него, специално CD издание, двоен винил и други. Още веднъж – очакваме албума на 29 април. Rammstein се отправят на голямо турне тази година. Европейската му част стартира на 15 май от Прага, Чехия.

Постна баница с праз – 2 вида

0

Баницата, това ориенталско тестено печиво се радва на заслужено присъствие на бългаската трапеза. То е толкова залегнало в нашия бит и традиции, че мнозина дори не се замислят за близкоизточния му произход.

Който разбира, АВАНТИ избира

В периода на поста православните християни не могат да си позволят традиционната баница с яйца и сирене. Не я консумират и веганите. И за едните, и за другите „Следвай ме” ви предлага рецептите на два варинта поста баница с праз. Тя е идеална за закуска, но и за лека вечеря. С нея можете да предложите чаша бяло, червено или розе вино. Всичко необходимо за доброто настроение на вашата трапеза и с отлично качество можете да намерите във веригата магазини АВАНТИ. Те се намират ТУК

Баница с праз и картофи

Продукти: 1 пакет фини кори за баница, 600гр. картофи (около 5 средно големи), 1 стрък праз лук,  сол и черен пипер на вкус, 1/3 ч.ч. олио или мазнина за готвене по избор.

Приготвяне: Лукът се почиства и нарязва на колелца. Обелените картофи се настъргват на ситно ренде. В загрят тиган на среден огън се загряват 3 супени лъжици мазнина за готвене. В нея се задушават картофите и празия лука за 10-15 минути. Добавят се сол и черен пипер на вкус. Оставя се да  изстине. От корите за баница вземайте по две, ако са много тънки. Разстилат се и в единия край се сипва от плънката. Завиват се и се слага в намазнена тава или застлана с хартия за печене. Така се процедира с всички кори докато свърши плънката. Суровата баницата се намазва с мазнина. Може да се посипе сусам, пече се на загрята на 180°C фурна. Готова е след около 30 минути или до получаване на златист загар.

Баница с праз и чушки

Постна паница с праз и чушки

Продукти: 1 пакет фини кори за баница, 3 големи стръка праз лук или 4 малки, 4 големи червени чушки (5 по-малки), 0,5 кафена чашка ориз,  сол и черен пипер на вкус, олио или зехтин.

Приготвяне: Лукът се изчиства и нарязва на колелца. Чушките се нарязват. Зеленчукът се задушава в мазнината, добавят се оризът и се налива малко вода, колкото набъбне. Прибавят се подправките. В единия край на всеки две кори се слага от плънката по дължина. Навиват се. Нареждат се в тава. Намазват се с мазнина и по желание се посипват със сусам. Пече се.

Слово от Архимандрит доц. Павел Стефанов за – Св. Григорий Палама

0

Втора неделя на Великия пост

В днешната неделя на Великия пост, посветена на св. Григорий Палама, Православната църква ни призовава да се вгледаме дълбоко в собствената си душа и живот и да решим какво трябва да променим и за какво да се покаем. За съжаление, по думите на Лев Толстой, „всеки мисли как да промени света, а никой не мисли как да промени първо себе си“. Тази желана от всички промяна не може да настъпи автоматично, магически, с махване на пръчката на фокусника, а само с решението на нашата воля и с помощта на божествената благодат. Прекрасни примери за това какво може да извърши благодатта с хората дават житията на светците.

Честваният днес светител Григорий Палама живее и действа през преломния за Балканите ХІV век. Той е архиепископ на Солун и благодарение на неговия авторитет мистичното и аскетично учение на исихазма е възприето от Източната църква. Мощите на св. Григорий след смъртта му са останали напълно нетленни и аз имах щастието да се поклоня пред тях. Докато редица други мощи са втвърдени, потъмнели или представляват само кости, неговото тяло е запазено толкова свежо, сякаш той е починал преди минути. Впечатлението е поразяващо.

Исихазмът се основава на Свещеното Писание и Свещеното Предание и учи, че същността на Бога е неизразима и непознаваема. Бог създава и промислява за света чрез Своите благодатни енергии. Благодатта не е някакъв тварен (материален) дар, който Бог споделя с нас, като същевременно Той остава чужд и друг по отношение на този дар. Св. Григорий учи, че благодатта е самият Бог, Който чрез енергиите ни свързва със Своята божествена природа, прави ни богове по приобщение.

Западните богослови смятат, че благодатта е само Божи дар, но не и Самия Бог. По този начин те изкопават пропаст между Бога и човека, между творението и Твореца. Колкото и да са скъпоценни божествените дарове, те остават тварни и хората могат да бъдат съединени с Бога само чрез любов и благодарност. Това мнение обаче е дълбоко погрешно. Опитът на Църквата ни учи, че благодатта е Самият Бог, Който Сам Себе Си отдава на хората.

„Който се съединява с Господа, един дух е с Него“ (1Кор. 6:17). Метафизичното единение между Бога и човека, жадуваният от душата теозис не може да се сравни с нищо. Затова Новият Завет си служи с множество примери, за да го илюстрира – дом и обитател, лоза и пръчки, тяло и членове. Рано или късно домът се изпразва, лозата изсъхва, тялото умира. Тези сравнения са непълни и ограничени. На хората, които живеят в Христос и за Христос, Той покрива всяка тяхна потребност и става всичко за тях. По думите на видния представител на исихастката традиция св. Николай Кавасила:“Господ Иисус Христос обновява спасително душите. Чрез Него те възрастват. Той ги храни. Той е светлината и диханието за тях… Той ги просветлява и накрая се явява пред тях, за да могат да Го съзерцават“.

Според разбирането на исихастите целта на християнина не е само победата над съблазните, за да може той да застане чист на Страшния Съд пред всевишния Съдия и да получи за това заслужена отплата. Той не трябва да се стреми само към морално самоусъвършенстване, към нравствено уподобяване на Христос. Те са само степени към висшата цел – преображението, обожението на цялото човешко естество, на душата и плътта. Това трябва да стане не метафорично, а действително; не в задгробния живот, а още на този свят; не по пътя на пантеистично разтваряне в Божеството като йогите и суфиите, а чрез запазването на човешката личност с нейната същност и самостоятелна воля. „Който изчисти своя ум чрез сълзи – пише преп. Григорий Синаит – и своята душа още тук, на земята, възкреси чрез Духа, и направи плътта си посредством разума сияйно и огнено отражение на Божествената красота, той почти се превръща в съжител на ангелите…, понеже земното тяло става нетленно тяло, без влага и плътност, преобразило се по начин, който не може да се предаде със слова, от душевно тяло в духовно тяло, така че, оставайки материално, то ще бъде заедно с това и небесно, но с богоподобна изящност. По този начин каквото е създадено в началото, такова ще и възкръсне, за да може с цялостното приобщаване на Божеството към него да бъде съобразно на образа на Сина Човешки“.

Аскетиката е най-висшето художествено творчество, чийто материал е самият човек. В учението и практиката на исихастите може би за първи път в цялата история на човешката мисъл е преодолян мъчителният разкол между духа и материята. Те разглеждат душата и тялото като един общ психосоматичен организъм. Както се вижда от цитираното по-горе изказване на св. Григорий Синаит, исихастите по най-смел начин поставят въпроса за Божественото преображение не само на душата, но и на тялото.

Характерно е, че аскетичният метод на исихастите не поставя човека в крайни условия. На един ученик, който се обръща към Григорий с въпрос как трябва да се храни, той дава следния отговор: „Ти поиска правило, но то обикновено е тежко, особено за тебе, стария. Дори по-младите не могат винаги да запазят теглото и мярката, а ти как ще ги запазиш? За теб е нужно свободно да подхождаш при приемането на храната“. Синаит благославя своя ученик и бъдещ патриарх Исидор да живее по монашески, но да остане в света. Св. Григорий Палама на свой ред осъжда онези, които в стремежа си да се прославят се уединяват и се мъчат да извършат необикновени подвизи. „Би трябвало да се стремим – пише той – към промяна на начина на живот според благодатта Христова, а не към смяна на одеждите“. Промяната на начина на живот, за която говори св. Григорий Палама, започва с отказ от злите дела, а след това с нравствен катарзис, с прогонването от ума на греховните мисли и травматичните спомени.

Когато през Великия пост пред нас преминават образите на великите светци от миналото, трябва да помним, че те са не само хора, които са озарени и очистени от Бога, а хора, които са приели Бога в себе си. Те могат да се сравнят с нажеженото желязо в огнището на ковача, което възприема огъня, без да променя същността си. Светците са предобраз на призванието на цялото човечество, на цялата земя, на всички твари, когато по думите на ап. Павел Бог ще стане всичко във всички . Както Бог, Който е любов, обича всички без разлика, така и сърцата на истинските боголюбци са отворени за вселената.

Св. Григорий Палама е пленен от турци в Мала Азия, води дискусии с техните улеми и се отзовава положително за силната вяра и молитва на иноверците.

Преди да излязат на арените на римските амфитеатри, за да бъдат разкъсани от лъвовете, древните християни се поздравяват с думите: “Дай кръв и приеми дух!“ Щом имаме вяра, желание и сили, Бог ще увенчае с успех нашите великопостни дела за Негова слава.

Архимандрит доц. Павел Стефанов, 2007 година

Св.  Григорий Палама

0

Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски, е роден през 1296 година в Мала Aзия.По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и било приютено  от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал високопоставен сановник в двореца, но починал скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия  Григорий се заел сам имп. Андроник. Вместо да постъпи на служба в двореца, двадесетгодишният Григорий, заминал през 1316 г. за Света Гора и постъпил като послушник в манастира Ватопед, а след време приел монашески подстриг под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майка му и сестрите на св. Григорий приели също монашество.

След смъртта на духовника си св. Григорий се заселил в обителта Глосия. Там настоятелят го научил на молитвеното умно дело.

През 1326 г., за да се предпазят от нападенията на турците, братята се прибрали в Солун. Там св. Григорий бил ръкоположен в свещеннически сан. 

През 1344 година патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам (еретик, с когото св. Григорий водил усилена борба), отлъчил св. Григорий от Църквата и го заключил в тъмница. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, св. Григорий бил освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Ръководил Църквата тринадесет години, до 1359 година.

През 1354 г. св. Григорий бил извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Византийската галера, с която плавали, попаднала в ръцете на турците, светителят и свитата му били пленени и като роб продавани в различни градове в Азия.

Изпитвайки теготите на плена, св. Григорий продължавал да проповядва и да беседва с висши турски управници Чак след година светителят бил купен от сърби и благополучно се завърнал в Солун, където се и споминал в мир на 14 ноември 1359 година.

Мощите на св. Григорий почиват в Солун в прекрасна църква, посветена на него. Прославил се и като подвижник, и като богослов, и като йерарх и като чудотворец. Явявали му се Пресвета Богородица, св. Иоан Богослов, св. Димитри, св. Антоний Велики, св. Иоан Златоуст и Божиите ангели.

АББА пусна нов видеоклип (ВИДЕО)

Шведската група АББА пусна нов музикален видеоклип към хитовия си сингъл „Chiquitita“.

Песента е водещият сингъл от албума „Voulez-Vous“ от 1979 г. и e един от най-успешните в историята на групата. 

„Chiquitita“ е един от малкото сингли на АББА, издадени без специален видеоклип. В компилациите на клипа е използвана телевизионна версия на песента, записана от Би Би Си за шоуто на АББА в Швейцария през 1979 г., което е излъчено в цяла Европа на Великден. В нея групата изпълнява сингъла на планински склон със снежен човек на заден план.

Шведската група АББА се събра отново, вижте (тук). Това е деветият студиен албум на групата и първият й от 40 години насам.

Първият концерт ще се състои на 27 май. 

179 години от рождението на българската революционерка и общественичка Йорданка Филаретова

Йорданка Филаретова (1843 – † 1915). Спътничката в живота на големия български възрожденски просветен деец и общественик Сава Филаретов. Участва в революционтото освободително движение. След Освобождението Йорданка Филаретова организира големи благотворителни каузи. Щедростта й е причина за построяването на първото в София девическо стопанско училище, както и на приют за бедни и самотни възрастни хора.

Родена на 19.03.1843г. в София, тя е третото от четирите деца на преуспяващия търговец Никола Иванов, известен повече като хаджи Коце. Страстта на бащата към знания и просвета го карат да не жали средства за доброто образование на своите деца. Неговият дом е един от най- богатите с литература, а Йорданка е сред най- добрите ученички на Първото девическо училище, открито през 1858г. в София от видния възрожденец и будител Сава Филаретов. Първо неин учител, а по- късно и съпруг той оказва огромно влияние върху оформянето на нейната духовност и интелект.  Бракът им обаче е твърде кратък, само 3 години. През 1863г., Сава Филаретов умира в Кайро, покосен от „жълтата гостенка” – туберкулозата.

Останала сама с две годишен син, само на 20 години, младата вдовица не се колебае да продължи просветителската дейност на своя съпруг. По нейна инициатива през 1869г. е основано Благотворително женско дружество „Майка”, което има за цел да насърчава  и подпомага желаещите да се учат жени. Дружеството съществува дълги години след Освобождението и стои в основата на много образователни начинания.

Нейна подкрепа в родолюбивите  дела е по- малкият й брат, Димитър Хаджикоцев, известен член на Софийския революционен комитет. Чрез него Филаретова става съпричастна на националноосвободителната борбата. Когато Левски създава в София таен революционен комитет, тя е определена да съхранява комитетската архива. Сведенията за нея от онова време сочат, че два пъти е арестувана по подозрение и само случайността и удивителното й хладнокръвие я спасяват от бесилото. След гибелта на Апостола и трагичните събития през Априлското въстание, започва кореспонденция с руския консул в Пловдив – Найден Геров. Донесенията й  за жестокостите на турските власти в София и Софийско влизат в официалните консулски доклади до Петербург и до голяма степен определят отношението на Русия към българските страдания и вземането на решение за война . По време на Руско – турската война домът й е превърнат в болница, а през Сръбско – българската, е сред първите доброволки – милосърдни сестри. Тя е  първата жена у нас, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „Голям червен кръст”, учреден от княз Ал. Батемберг.

Тя е и първата жена в София към която се обръщат с “госпожа”. Това обръщение дотолкова и приляга, че мнозина го мислят за малкото й име.

Дочакала Освобождението – „Госпожата”, както всички вече я наричат почтително, заминава за Русия, за да изучи сина си. Едничката й мечта е той да съживи бащиното си име. Съдбата се оказва жестока. През 1885г., ненавършил 20г. синът й умира, също от туберкулоза. От този момент, до смъртта си тя не се разделя с черните дрехи. Завръща се в бащината си къща в София и се отдава изцяло на обществена дейност и благотворителност.

Връхна изява на нейното човеколюбие е учреденото в дома й на 20 Август 1909г. благодетелно дружество „Всех скорбящих Радост”. То има  за цел изграждането на приют за болни и немощни хора. Не достигат средства, затова върху дарен от Филаретова имот в двора на църквата „Св.Крал” (дн.”Св.Неделя”), започва строежа на така нареченото –  Доходно здание, предназначено за отдаване под наем и събиране на приходи за построяване и издръжка на приюта. Сградата е внушителна, четириетажна, с 16 магазина, 13 галерии, 9 зимника и 86 хотелски стаи. Успоредно с това, срещу тогавашната болница „Червен кръст” започва и изграждането на приюта. Той е на два етажа, с 18 стаи и малък параклис и официално е открит на църковния празник Кръстов ден – 14 Септември 1914. В него намират подслон първите 15 нуждаещи се. Самата благодетелка, заедно с три бедни жени, на които изцяло е поела издръжката също заживява в него. През 1925. е завършено преустройството и разширението на сградата и тя добива сегашния си вид.

Само след 1 година, на 25 Април 1915г. Йорданка Филаретова напуска този свят, оставяйки всичко свое за благотворителност. За отмъщение никой от нейните роднини не присъства на погребението й. Заветната й мечта, да построи църква, осъществяват последователите на нейното делото. През 1928г. е построен и осветен храмът „Покров пресвета Богородица”. В дворът му е гроба на дарителката и пренесените кости на съпруга й.