Той ще се проведе днес, 15 юни, в София, Варна и Пловдив, подкрепен е от Св. синода на БПЦ, Епископската конференция на Католическата църква и националният алианс „Български обединени църкви“

Националният „Поход за Семейството“ ще се проведе в три града днес, на 15 юни, съобщиха от едноименната асоциация. Инициативата вече е традиционна.

В София той ще тръгне в 16.00 ч. от Народния театър „Иван Вазов“, във Варна началото е също от 16.00 ч. от сцена „Раковина“ в Морската градина, а в Пловдив е от 18.00 ч. на площад „Аптека Марица“.

Събитието е в подкрепа на брака между мъж и жена. Освен традиционните шествия, организаторите са подготвили и концертни програми, казаха от асоциацията. То е подкрепено е от Св. Синод на БПЦ, Епископската конференция на Католическата църква и националният алианс „Български обединени църкви“.

„Походът за семейството е най-позитивното събитие през годината, защото от една страна е радостен празник и забавление за участниците, а от друга – чрез него се отправя силно и ясно послание в подкрепа на брака, семейството, родителите и децата – цялата основа на обществото ни“, заяви Ивайло Тинчев, национален координатор на инициативата и председател на Управителния съвет на Национална асоциация „Поход за Семейството“. Днес в България всяко пето дете живее само с един родител. Младите сключват брак все по-рядко и често губят най-ценните и най-прекрасните години от живота си във взаимоотношения без дългосрочно обвързване. Личният и семейният морал са паднали до изключително ниско ниво. Това е разрушително за обществото ни. Затова се събираме – за да изразим недвусмислено, че не само искаме промяна, а и самите ние можем да бъдем чаканата промяна, която е нужна на родината ни, за да се запази, умножи и просъществува народа ни в бъдеще въобще.“, допълни той.

Националният „Поход за Семейството“ започва като събитие през 2018 година, едновременно в петте най-големи български града – София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе – и от тогава насам, по възможност, се провежда веднъж годишно, през месец юни, отново във всеки един от тези градове.

Празнува се винаги в четвъртък, като един от великите празници на 40-тия ден от първия ден на Пасха

Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети – третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).

Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: „… не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт“ (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали „мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.

По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.

Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.

Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.

Елате, да станем и да вдигнем нагоре очи и мисли, да съберем чувствата си…, да застанем мислено на Елеонската планина и да гледаме към Избавителя, Който се носи на облаците.

Званието му се присъжда по предложение на кмета на града Пенчо Милков, съобщиха от общинския съвет

Русенският митрополит Наум ще бъде удостоен със званието почетен гражданин. Това съобщиха от общинския съвет, който е взел решението за отличието. Предложението е направено от кмета Пенчо Милков, като мотивът е заради неоценимата му роля на духовен водач и обединител.

То ще му бъде присъдено по време на тържествена церемония на 14 юни от 13.00 часа в общината. По традиция, тя ще бъде водена от предесдателя на общинскиясъвет акад. Христо Белоев.

Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум е роден на 19 октомври във Варна. Завършва основно и средно образование в родния си град. След отбиване на военната си служба през 1989 г. постъпва в паралелния курс на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ при гара Черепиш. През 1994 г. завършва Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

На 22 декември 1990 г.1 като студент, е постриган за монах от Браницкия епископ Герасим, под духовното старчество на Варненския и Преславски митрополит Кирил. На Неделя Православна, през 1991 г., той е ръкоположен за йеродякон от митрополит Кирил в катедралния храм „Св. Успение Богородично“ във Варна. На 26 юли 1992 г. вече е йеромонах също от Варненския митрополит в старинния храм „Св. Параскева“ снъко в родния си град. От 10 септември 1992-ра до 15 юли 1996-та е ефимерий и учител в Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“, като летните месеци е и ефимерий в Бачковския манастир. През 1997 г. специализира в Гърция. От 1 юни 1997 г. служи като енорийски свещеник във Велики Преслав, където на 20 декември 1998 г. е възведен в архимандритско достойнство. По решение на Св. Синод на БПЦ от 1 април 2004 г. е назначен за Главен секретар на Св. Синод на БПЦ и за председател на църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. На 17 март 2007 г. в в нея той е хиротонисан за епископ с титлата „Стобийски“ от патриарх Максим и членовете на Св. Синод в пълен състав и като такъв продължава да изпълнява задълженията си на Главен секретар на Св. Синод. На 16 март 2014 г. е избран от русенските епархийски избиратели с 22 гласа за кандидат-митрополит на Русенска епархия. На 23 март 2014 г. в Синодалния параклис „Св. цар Борис“ след провеждането на синодалния канонически избор вече е избран с пълно единодушие за Русенски митрополит.