Кървави спринцовки, човека тъкан, превръзка, все инфекциозни неща се изхвърлят в контейнерите край болниците

Кървави спринцовки, остатъци от оперирана човека тъкан, превръзки и всякакви други инфекциозни отпадъци от болниците попадат в общия битов боклук на София. Затова Столичната община ще сезира ДАНС и СДВР за продължаващото изхвърляне на опасни медицински остатъци от  болнични заведения, съобщиха оттам.

И днес в инсталацията за механично-биологично третиране днес, 12 ноември, са постъпили пликове, които са ясно обозначени като опасни, инфекциозни болнични отпадъци, както и немаркирани или смесени с битовия отпадък. През последните дни такива отпадъци са пристигнали от големи лечебни заведения, казаха още общинат,а, която показа и снимки.  По-голямата част от тях няма да публикуваме, тъй като не са подходящи за деца и хора с лабилна психика.

Изхвърлянето им е нарушение закона. Болниците би следвало да имат договор с инсинератор и да изпращат отпадъка за горене. Болничният отпадък представлява сериозна опасност за здравето не само за работещите на СПТО, но и е  потенциална заплаха за разпространението на заразни болести в града.

Кметът на Столичната община Васил Терзиев  е издал нареждане да не бъдат приемани битови отпадъци, които са смесени с болнични. Столичната община е сигнализирала многократно компетентните отговорни  институции – СРЗИ и РИОСВ за извършените нарушения. Въпреки това и днес в СПТО са получени болнични отпадъци.

През последните седмици екипите на Столичния инспекторат към Столичната община са  извършили проверки в болничните заведения и са съставени актове за установяване на нарушение на управител на клиника като физическо лице, който е на стойност 4000 лв. и пет акта на юридическите лица на стойност 50 000 лв. всеки (всички на максимална стойност). Общината изпрати  инструкции до всички общински лечебни заведения за спазване на наредбата и упражняване на строг контрол по нейното изпълнение.

В кината са го гледали над 1 млн. души, това го прави най-предпочитаната лента след 10 ноември 1989 г. у нас

„Гунди – Легенда за любовта“ стана първият филм с над половин милиона души в кината. Със своите 507 759 продадени билета, лентата за Георги Аспарухов се утвърждава не само като най-гледаното българско заглавие, но и като най-гледания филм изобщо след 10 ноември 1989 година. Това го поставя на първо място в класацията, изпреварвайки световни киноикони като “Аватар 2: Природата на водата” (475 823 зрители), “Аватар” (474 403 зрители) и “Титаник” (458 729 зрители).

Интересът към него продължава да е осезаем, като за четвърти пореден уикенд той оглавява родния боксофис, този път с резултат от 51 890 зрители за периода 8-10 ноември.

Той обединява в себе си редица изкуства – от гастрономическото до медицинското заради здравословните му ползи, но безспорно № 1 остават кулинарните тънкости в приготвянето му

Да приготвиш кисело зеле по нашите географски ширини не е само въпрос на национална традиция, но и на гордост. Защото то, налагането на киселото зеле и последващите действия си е нещо като пърформанс – обединява в себе си тънкостите на гастрономическото изкуство, а и редица други. За да усетите ефекта от тях обаче се започва с едно – кулинарните тънкости при направата му. „Следвай ме“ ви дава няколко практични урока, за да бъде то хрупкаво за зъбките, резливо на небцето, да отваря глътка пивка и направи пържолките още по-вкусни.

Изборът на време – най-подходящо е началото на падането на температурите през есента, тоест точно сега, до края на ноември, при не много студен време и до средата, ако е по-хладно. Не чакайте да захванат големите студове, защото то трябва да има период за впасване.

Тънкостите на саламурата – ще са ви потребни едра морска сол без йод (той може да попречи на ферментацията), вода – филтрирана или изворна (избягвате хлора) и подправки – стръкове копър, дафинов лист, корен от хрян за аромат и допълнителна хрупкавост, зърна черен пипер. Изборът е ваш. Съотношението сол – вода е 40 -50 г сол на един литър вода. Така ще имате добра ферментация и запазване на продукта продължително време.

Зелките – важно е да са здрави, външните листа премахнати, кочанът разрязан (саламурата прониква по-добре), подреждат се плътно в бидон .

Как се прави саламура – Солта се слага във водата и се изчаква до пълно разтваряне. При нужда се разбърква. Заливат се зелките, като трябва да бъдат покрити напълно. Притискат се с камък или преса, за да не изплуват. Бидонът се държи на хладно място. В първите дни може да се появи пяла на повърхността, отстранявайте я.

Саламурата – поддържанетго и е от знамение №1. За да остане зелето свежо и хлупкаво, добавяйте в бидона периодично саламура, ако нивото спадне. Озточвайте от нея периодично и я попрехвърляйте, за да освежите ферментацията. Така, сле четири-шест седмици то не само ще е готово за консумация, но и ще задоволи вкуса дори на най-претенциозния свекър. Ще е свежо и хрупкаво, и такова ще остане през цялата зима.

За разлика от белия, не води до запек, тъй като не е обработен допълнително и е естествен, подходящ е за хора с автоимунни заболявания

Кафявият ориз не е достатъчно застъпен в българската, а и като цяло във всекидневната европейска кухня. Това пренебрежение към него не е заради дефекти и липса на качества, а защото се приготвя по-трудно. За разлика от белия, той трябва да стои накиснат във вода няколко часа, а най-добре една нощ преди готвене. За белият това не е нужно. По-вкусно с АВАНТИ (Виж ТУК).

Докато обаче белият създава проблем – запек при много хора, кафявият точно обратното. Той съдейства по-доброто храносмилане и изхвърляне на непотребните вещества от червата. Обяснението е, че не е преминал допълнителна обработка предвид по-добър търговски вид, както е при белия. Така той запазва редица полезни свои природни качества от голямо значение за човешкото здраве и организъм, като цяло. Точно кафявият ориз може да бъде консумират от хора с някои възпалителни автоимунни заболявания, като псориазис, при който белият е противопоказен. Той е три пъти по-богат на витамин Е, РР, магнезии, фосфор, цинк, сяра, калций, калий, желязо, ванадий, силиции и селен. Съдържа и голямо количество  различни мастни киселини, в частност от групата на омега-6 и омега-3 – също препоръчителни при псориазис. Кафявият ориз не съдържа глутен, заради което е подходящ за хора, засегнати от автоимунното заболяване цьолиакрия.

Преди да го сготвите не забравяйте да го накиснете няколко часа във вода. Най-добре една нощ. Ако не се сещате фгате какво да приготвите с него, „Следвай ме“ ви предлага една простичка, но много вкусна рецепта – ориз с гъби и моркови.

Продукти: кафяв ориз – 4 кафени чаши, гъби – 250 г-300 г, моркови – 3 броя големи, олио – ½ кафена чаша, кромид лук – 1 голяма глава, магданоз или друга зеленина – 1 връзка, сол и други подправки – на вкус.

Приготвяне: След като оризът е престоял продължително време във вода се измива и слага в тенджера с олиото и вода, която да го покрива два пръста. Периодично се разбърква и долива вода. Процедурата продължава около 10-15 минути, като постепенно се прибавят нарязаните моркови, гъби, лук. След къкрене още 10-ина минути се прехвъля в тава. Долива се вода. Слагат се зелените подправки и солта. Разбърква се и се пече до готовност. Можете да го поднесете със салата и чашае вино или бира.

Да ви е сладко!  

Серийната убийца от миналото Леонарда Чианчули го хранела с курабии, завесени с кръв от жертвите, за да го предпази от войната

Светът познава безброй историина серийни убийци, маниаци и всякакви перверзници, някои от които са влези в учебниците по криминалистика, а погубените от тях животи в тези по съдебна медицина и деонтология.

Един такъв случай от 30-те години на XIX век е на Леонарда Чианчули, убила три жени и употребила телата им в бита със сатанинска практичност.

Това същество, което трудно може да бъде наречено човешко върши пъклените си дела между 1939 и 1940 година, когато отнема живота на три невинни и нищо неподозиращи дами. Изглежда тъмната й сила се отключва от страха, че любимият й син ще бъде взет в армията и ще загине. Тя решила, че може да го откупи чрез човешка жертва, разбира се не собствената, не една, а три. Вероятно те са щели да бъдат повече, ако не е била разкрита и арестувана. Чудовището в пола канело своите жертви вкъщи на раздумка – все нейни съседки и познати. Черпела ги с вино с опиат, а после ги посичала с брадва. Телата им разчленявала и разтваряла в сода каустик, варяла ги на сапун. Кръвта им изсушавала и замесвала тарталети – дребни сладки, подобни на курабии, които раздавала като подарък на съседите и роднините си.

Ако  от позицията на днешното време психолог се взре в живота й, ще открие много дефицити, от които изглежда тя е страдала.

Родена е 1894 година. Появата й на бял свят не бил щастлив момент в живота на самата майка, която заченала бебето в резултат на изнасилване. Тя мразела дъщеря си от цялото си сърце. Това става ясно от свидетелства на самата Леонарда в съда след арестуването й. Като девойка тя се чувствата отхвърлена и правила два опита за самоубийство. По-късно тя обяснява всичките си провали в живота от факта, че майка й я била прокълнала. През 1914 г., на 20-годишна възраст, тя се омъжила за все още непълнолетния Рафаеле Пансарди, когото родителите й не одобрявали, защото заемал по-ниска позиция в обществото от самите тях. Според Леонарда Чианчули точно тогава майка й я проклела и осъдила живота й на страдание. Доказателства за прокляние няма, но бракът й протича точно като на прокълната. Няколко години след сватбата е затворена за измама, а къщата им разрушена от земетресение. Двойката се премества Кораджио, където мъжът открива малък магазин. Семейството си спечелва отлична репутация на работлив съпруг, добра и привързана съпруга, грижовна майки и отзивчива съседка. По време на брака Леонарда забременяла седемнадесет пъти, от които три бременности завършвали с аборти, а десет от децата починали рано. Затова тя решила да защити четирите оцелели по всички възможни начини, станала много суеверна, ходела на баячки, магове и гледачки.

През 1939 г. жената разбира, че първородният й Джузепе ще бъде взет в армията. Решена да го защитава на всяка цена, майката замислила пъклен план. Започнала да кани с вино с опиат в него дами, дошли при нея за съвет. Леонарда посъветвала едната от тях Фаустина Сети, от стара фамилия, да отиде в град Паула, където ще си намери подходящ съпруг. За услугата й взема 30 000 лири – всичките спестявания на дамата, но и препоръчала да замине сама, като каже на близките си за предстоящото отсъствие. В деня на отпътуването тя посетила Леонарда, за да се сбогува и изпила с нея чаша вино. По-нататък историята е твърде кървава. Убийцата обаче започнала да си води нещокато дневник, по-ткъсно оформен като мемоари. Ето как описва тя своята първа сатанинска постъпка. „….. Аз хвърлих парчетата в голяма тенджера, добавих седем килограма сода каустик, която си купих, за да направя сапун, (на фото: като млада) това смесих сместа, докато всичко се превърна в плътна тъмна маса, която излях в няколко кофи. Излезе добър сапун. В банята чаках кръвта да се сгъсти, после я  изсушавах във фурната Забърквах я с брашно, захар, шоколад, мляко и яйца, както и малко количество маргарин. Омесвах тесто и приготвях тарталети или малки кифлички. Всички много ги харесваха. Джузепе също яде от тях и му харесаха.

Втората жертва, Франческа Соави, повярвала на Леонарда Чианчули, че й е намерила работа в училище за момичета в Пиаченца. И тя пила вино с нея на раздяла, а какво се е случило, знаем. Това станало на 5 септември 1940 г. В мемоарите си озаглавени „Изповед на една огорчена душа“ убийцата описва и третата жертва. Това била бившата оперна певица и красив сопран Вирджиния Качиопо. Нея убийцата излъгала, че й е намерила  работа като секретар на импресарио във Флоренция. И тя пила вино. За нея жената – чудовище пише: „И тя влезе в казана, както и предишните две … плътта й беше мазна и бледа. Като я разтопих, добавих шише парфюм и след продължително кипене успях да направя крем сапун с доста приемливо качество. Раздадох от него на съседи и познати. Между другото, сладките се оказаха по-вкусни – тази жена беше много сладка „, пише убийцата в споменте си.

Чианчули е мислила, че е покрила всички следи, тя пропуснала нещо важно, което довело да разкриването на престъпленията й. За разлика от първите си две жертви, които били с ограничени социални контакти, Качиопио имала много любопитна снаха. Тя не повярвала на приказките за бързото заминаване и видяла, че Качиопио влиза в къщата на Чианчули вечер, когато е трябвало да замине. Тя съобщи на полицията за подозренията си и Леонарда скоро беше арестувана. Убийцата била осъдена на 30 години затвор и прекарала три години в психиатрична болница за престъпници Поцуоли. Леонарда Чанчули починала от мозъчен инсулт на 15 октомври 1970 година. Всичко запазено от нея, както и казана и другите съдове, с които е действала, са изложени в музея на криминалистиката в Рим.