Епископ Арсений стана Сливенски митрополит

37-годишният архиерей получи 7 гласа, другият кандидат – Мелнишкият епископ Герасим – 5

Епископ Арсений вече е Сливенски митрополит. 37-годишният протосингел на Пловдивската епархия беше избран със 7 глава. За него гласуваха Григорий Великотърновски, Игнатий Плевенски, Николай Пловдивски, Западно- и Средноевропейски Антоний, Наум Русенски, Киприан Старозагорски и Яков Доростолски. Другият кандидат беше Мелнишкият епископ Герасим, който е главен секретар на Светия синод. За него гласуваха петима архиереи на Светия синод. След обявяване на резултатите от наместник-председателя Врачанския митрополит Григорий поледва церемония, на която присъстваха духовници и миряни.

„Надяваме се и вярваме, че във Ваше лице Светият синод получава още един всеотдаен съработник, решен и готов да даде всичко от себе си за доброто и благопреуспяването както на Сливенската епархия, така и на цялата ни света Православна църква, каза в словото си към новия Сливенски митрополит наместник-председателят на Светия синод. Вашият избор не беше лесен и безпроблемен. Той беше съпътстван от напрежения от различен характер, от изкушения и бушуващи страсти, крайности и противоборства. Всичко това не можеше да не ни смущава, но, от друга страна, то беше и свидетелство, че Православната ни църква е жива, че освещеният клир и Божият народ в богохранимата и скъпа на сърцата ни Сливенска епархия не са безразлични към личността на онзи, който ще води всички по пътя на спасението. Пък и нали още апостолът казва, че митрополит Григорий. След благопожелания на свой ред със слово отговори и новоизбраният Сливенски митрополит Арсений.

 „Подчинявам своето лично желание на Светата Църква. Уповаваме се на Божията сила. Моля да ми бъдете в подкрепа с вашите молитви. Най-малкият сред вас съм, но ще се старая да бъда добър митрополит. Засвидетелствам своята синовна обич към Пловдивския митрополит Николай“, каза той. И допълни, че вратата на Сливенска епархия ще бъде отворена за всеки клирик и мирянин. „Ще се старая да подражавам на покойния митрополит Йоаникий“, каза още нвоизбраният митрополит.

Знеполският епископ Арсений е роден на 18 ноември 1986 г. в Стара Загора със светското име Атанас Димитров Лазаров. Завършва с отличие пълния петгодишен курс на обучение в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ през 2006 г., след което е приет в Богословския факултет на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. Продължава обучението си в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалност „Теология“, която завършва с отличен успех през 2009 г.

Приема монашески постриг с името Арсений от Пловдивския митрополит Николай на 11 август 2007 г. На 2 юли 2014 г. по решение на Светия синод на Българската православна църква е наречен за Знеполски епископ, а на 6 юли 2014 г. в митрополитския храм „Св. Марина“ в Пловдив е хиротонисан и от същата дата е назначен за викарий на Пловдивския митрополит.

Седемте чудни ползи от кафето

Учени установиха, че то осуетява вероятността от развитието на Паркинсон, богато е на антиоксиданти, пази черния дроб

Кафето е доста охулвано, че вдига кръвното, повлиява на сърдечния ритъм, както и заради други неблагоприятни влияния, които докторите ни напомнят постоянно.

Тази ароматна напитка обаче има и седем чудни, малкопознати ползи. Ароматно кафе с високо качество и на изгодни за вас цените можете да намерите във веригата магазини АВАНТИ (Виж ТУК).

Едната от тях бе установена категорично неотдавна от американски учени. Резултатът от проучването им е публикувано в авторитетното научно издание  Science alert.

При хора с Паркинсон били измерени нивата на параксантин и теофилин,в кръвта. Тези вещества имат обратна връзка с риска от развитие точно на болестта на Паркинсон. Установено било, че вероятността от нея е с 40% по-малка при 25% от любителите на кафе в сравнение с тези, които изобщо не го пият.

То е богато на антиоксиданти и витамини. Една чашка съдържа 6% от препоръчителната дневна доза за пантотенова киселина (витамин В5), 11% от препоръчителната дневна доза за рибофлавин (витамин В2), 2% от препоръчителната дневна доза за ниацин (витамин B3) и тиамин (витамин В1) и 3% от препоръчителната дневна доза за калий и манган. Освен това, изследвания показват, че източник номер едно на антиоксиданти в нашата модерна диета е кафето. То подпомага работата на мозъка чрез съдържанието на кофеин, който е известен стимулант. Той, от своя страна, блокира ефекта на задържащ невротрансмитер, наречен аденозин, и увеличава възбудата на невроните в мозъка. В същото време тази основна съставка подобрява настроението, времето за реакция, паметта, бдителността и общата когнитивна функция. Кафето помага за изгарянето на мазнини. Това отново се дължи на кофеина, който играе ролята на стимулант върху централната нервна система на тялото. По този начин се спомага за ускоряване на метаболизма и окислението на мастните киселини. Вкусната напитка е полезна за черния дроб, тъй като намалява риска от цироза и някои други увреждания, сред които и рак. Същевременно, тя намалява и риска от диабет тип 2 и депресия.

Откриха нови тайни помещения под пирамидите в Гиза

Археолозите се натъкнаха на находката с георадар, учени предполагат, че е възможно те да са входове към по-дълбок строеж

В света на археологията малко инструменти са направили такава революция в тази област, както георадарът. Тази геофизична техника използва радарни импулси за изобразяване на земните недра. Подобни техники са открили дълги кораби на викингите в Норвегия, изгубени цивилизации в джунглите на Амазония и дори цели римски градове, без да се налага да се забива лопата в земята. Сега георадарът отново даде резултат в близост до един от най-разкопаните обекти в света – Големите пирамиди в Гиза, съобщи Popular Mechanics.

С помощта на георадар – заедно с метод, известен като електрическа съпротивителна томография (ЕСТ), международен екип от изследователи, ръководен от Мотоюки Сато от университета Тохоку, откри това, което се описва като „Г-образна аномалия“ в западното гробище близо до световноизвестните пирамиди. Според изследователския доклад на екипа, публикуван в списание Archeological Prospection, структурата е на около 6,5 метра от повърхността, има дължина 33 метра и е била засипана след построяването на пирамидите.

„Западното гробище в Гиза е известно като важно място за погребения на членове на кралското семейство и офицери от висока класа. При първоначалното проучване с георадар и ЕСТ открихме аномалия в северната част на мястото на проучването. Площта на аномалията можеше да бъде установена приблизително, но структурата и местоположението ѝ бяха неясни“, се казва в доклада.

Под тази Г-образна структура е имало аномалия, разположена на дълбочина от 16 до 33 фута, която изследователите описват като „силно електросъпротивителна“. Подобна аномалия би могла да има няколко обяснения, но екипът идентифицира две основни възможности – смес от пясък и чакъл или „редки разстояния с въздушни кухини“. Макар да знаем, че околният район е изпълнен с гробници с плосък покрив, известни на арабски като мастаба, пясъчният участък, където е открита аномалията, не е бил толкова интензивно разкопан, до голяма степен защото в района няма впечатляващи структури, които да изискват задълбочено проучване.

И така, какво точно може да представлява тази Г-образна структура и нейната долна аномалия? Сато твърди, че структурата вероятно не е естествена, тъй като формата е твърде остра.

„Възможно е тя да е била вход към по-дълбока структура“, пишат Сато и колегите му в статията. Тази по-дълбока структура подозрително прилича на гробница. „Смятаме, че приемствеността на плитката структура и дълбоката голяма структура е важна. От резултатите от проучването не можем да определим материала, причиняващ аномалията, но е възможно това да е голяма подземна археологическа структура“.

Разбира се, както е при почти всички георадарни проучвания, археолозите ще трябва да започнат да копаят, ако искат да разберат какво точно лежи заровено под пясъка – процес, който изследователският екип се надява да започне скоро.

Честит 24 май, четящи хора!

Да не забравяме делото на светите братя Кирил и Методий, да славим българската писменост, знание, духовност и достойнство

24 май е най-светлата дата в календара за нас, българите. За разлика от останалите празници, свързани с отбелязването на победи, неизбежно придружени с проливането на кръв, този ден носи само светлина и радост. Той отбелязва едно от най-великите достижения на духа – създаването на азбука и основаване на национална култура.

Народите, които помнят създателите на своите букви са по-малко от пръстите на едната ръка. Арменците знаят своя Месроп Мещоц, създал тяхната писменост през 405-406 г. Ние, знаем своя свети Константин-Кирил Философ, който заедно със своя брат-монах Методий съставя глаголицата.

Смята се, че това е станало през 862-863 г. в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия. Вероятно по това време са преведени и най-важните за християнското богослужение книги. Дори гърците, чиято димотики, върху която е основана нашата азбука, не знаят кои са нейните автори. Точно азъ-буки-веди на двамата братя полага основите на писмената култура и в другите  славянски страни чрез просветната мисия на Църквата. Така, същите тези Свети книги осмислят в културно отношение народите на Русия, Украйна и Влашко (днес голяма част от Молдова). На глаголица, а сетне и на кирилица четат Божието слово дълги години във Великоморавия.

Кои са двамата братя

За тях е говорено и писано много, но на 24 май нека си припомним основното от техните жития, защото те могат да послужат на мнозина на осмисляне или преосмисляне на душевните нагласи и битът на делника да се превърне в постоянен празник на духа.

Не е установено със сигурност кога са родени, но са известни датите на техните кончини. Това, до известна степен, е съвсем логично, тъй като Църквата обикновено почита литургично паметта на светиите в дните, когато те са се упокоили.

За свети Методий (на гръцки: Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е известно, че е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ. Канонизиран е от християнската църква за светец и равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis папа Йоан Павел II обявява Методий и брат му Константин-Кирил Философ за едни от покровителите на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че е роден през 815 г. в Солун, Византийска империя. Починал          е на 6 април 885 г. във Великоморавия, където е издигнат негов и на брат му Методий паметник (сега град Требич, Чехия).

За свети Контантин Кирил-Философ се знае, че е роден в 827 г. в Солун, Византия, но датата също не е известна. Починал е на 14 февруари 869 г. в Рим. Баща им е висш сановник, умира и момчетата минават под опекунството на великия логотет Теоктист. Близък приятел е на семейството и е втората личност след владетеля в Империята. През 843 г., запознат с големите качества на Константин, той го кани в Константинопол и го записва в прочутата Императорска школа, наречена по-късно Магнаурска. От това време 17-годишният младеж показва склонност към философията и поезията. Вероятно тогава написва и първото си литературно произведение – „Похвала на св. Григорий Назиански“, последвано от още едно произведение – „Соломонова молитва“.

Само тези факти, без да се спираме върху по-нататъшното дело на светите  Константин-Кирил Философ и Методий, които са известни на повечето хора, са достатъчни, за да сме горди, че сме наследници на писменост, сетнешна редакция на тяхната глаголица. Върху нея е положена цялата духовност – и на всеки един от нас, и на цял един наровд. Защото, както се пее в химна за 24 май, „Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!

Нека духът на културата ни води и възвисява!

Честит празник, четящи хора!

Промени в движението от 24 до 26 май в София

Временна организация на движението се въвежда от 24 до 26 май в Софи, съобщиха от Столичната община. Тя се налага заради изграждането на ул.”Народен герой”.

От 6.30 ч. на 24 май до 14.00 ч. на 26 май се затваря за движението на пътни превозни средства участъка от бул. „Цар Борис III“ между бул. „Тодор Каблешков“ и Софийски околовръстен път. Това всключва и  локалните платна на бул. „Цар Борис III“, като по тях ще се пускат само автомобили в специален режим на движение. Алтернативни маршрути са   ул. „Любляна“ и бул. „Братя Бъкстон“. Временно, за да се облекчи трафикът, ще бъде разрешен левият завой от бул. „Цар Борис III“ към бул. „Тодор Каблешков“.

Самата ул. „Народен герой“ ще бъде обновена, като се предвижда строителство на кръстовището й с булевардите „Цар Борис III“ и „Ал. С. Пушкин“. Предвижда се и полагане на плътен асфалтобетон и хоризонтална маркировка на трасе по бул. „Цар Борис III“.  

На 25 май, събота, временно ще бъде спряно и движението по трамвайните релси т 04.30. до 14.00 часа.  По бул. „Цар Борис III“ то ще бъде възстановено след 14.00 ч. на 26 май, неделя.

С реализацията на кръстовището на ул.“Ал. С. Пушкин“ се осигурява алтернатива на движение към район „Овча купел“ и Околовръстен път, което ще облекчи трафика, посочиха от Столичната община. Оттам поясниха, че ако атмосферните условия не позволяват, строително-монтажните работи ще се забавят.  

Докато те се правят, градският транспорт също ще е с променен маршрут. Автобус № 107  (в посока кв. Карпузица) ще върви от Боянската църква до  ул. „Александър Пушкин“, както сега. След това ще завива наляво по бул. „Никола Петков“ и ул. „Любляна“, като ще продължи по обичайния си път до кв. „Карпузица“ двупосочно. Рейсовете ще спират на всички съществуващи спирки.

Маршрутът на автобусна линия № 260  се променя  както следва (в посока кв. Горна баня): от бул. „Прага“ по действащия маршрут до кръстовище бул. „Цар Борис III“ – бул. „Овча купел“, надясно по бул. „Овча купел“, наляво по ул. „Любляна“ и надясно по бул. „Никола Петков“ по маршрута до кв. Горна баня двупосочно.

Автобусите ще спират на всички съществуващи автобусни спирки по маршрута.

От 04.30 часа до 14.00 часа на 25.05.2024 г.

Маршрутът на трамвайни линии №№ 4 и 5  се скъсява както следва (в посока кв. Княжево и бул. „Никола Петков“): съответно от кв. Орландовци и Съдебна палата до ж.к. Бъкстон.

Маршрутът на трамвайна линия № 11 се скъсява от кв. Илиянци до ТМ ухо „Овча купел“ при стадион „Славия“.

Разкрива се временна автобусна линия № 5ТМ с маршрут: от автостанция „Княжево“ (начална и крайна спирка на автобусна линия № 58) по бул. „Цар Борис III“, наляво по бул. „Никола Петков“, надясно по ул. „Любляна“, надясно по бул. „Овча купел“, наляво по бул. „Цар Борис III“, надясно по бул. „Братя Бъкстон“, надясно по ул. „Тодор Каблешков“, направо по бул. „Овча купел“, ул. „Любляна“, бул. „Никола Петков“ и бул. „Цар Борис III“ по маршрута до автостанция „Княжево“.

Жена почина в зъболекарски кабинет в Благоевград

61-годишна жена е починала в зъболекарски кабинет в Благоевград, съобщиха от полицията. Това се е случило на 22 май, когато е подаден и сигнал от Спешния медицински център в града. По-късно стана ясно, че при рутинно лечение на пациентката е била поставена упойка по нейно изрично желание. 20 минути след това жената започнала да се задушава, а денталната лекарка извикала линейка, като междувременно правела сърдечен масаж. Екипът на спешните медици дошъл скоро, но жената нямала никакви жизнени показатели.  Тя била починала. Предполага се, че причина за смъртта й е инфаркт. За случая е уведомена прокуратурата и се води разследване. Изпълнителната агенция „Медицински одит“ започна проверка

Мълния удари мъж в София

Инцидентът се е случил в квартал „Младост“, има обгаряния по ръцете и краката, но е в добро състояние и без опасност за живота

Мълния е ударила 30-годишен мъж в столичния квартал „Младост“ при разразилата се буря днес. Инцидентът стана в междублоково пространство, в столичния квартал „Младост“ 1. Сигналът за случилото се е подаден малко преди 19.00 часа.

По първоначална информация пострадалият се е разминал само с неголеми изгаряния по ръцете и по краката. Закаран е в Университетската болница „Света Анна“. „Пациентът е в добро общо състояние, контактен и адекватен“, казаха от лечебното заведение.

За няколко часа в София настъпи същински апокалипсис. Градушка с удари първо столичните квартали „Студентски град“, „Мусагеница“ и отделните части на „Младост“, където движението след 16.00 часа беше почти невъзможно. Улици и булеварди бяха блокирани от придошлите кални води.

Пак около 19.00 ч. пламнаха стълб и сграда в близост до Централните хали. Огънят беше потушен бързо от огнеборците. Предполага се, че е възникнал в резултат на паднала мълния.

На 23 май 2024 г. също се очакват гръмотевични бури. През следващото денонощие облачността над страната ще бъде предимно значителна, купеста и купесто-дъждовна. На много места ще има валежи. В отделни райони от Западна и Централна България ще има и гръмотевични бури, там има условия за локални интензивни явления, значителни количества на валежите и за градушки. През нощта ще бъде почти тихо, а през деня ще духа до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 19° и 24°, в София – около 19°. Това съобщи дежурният синоптик от НИМХ.

Показват „възкръсналия ръкопис“ на Петър Богдан Бакшев

Трактатът му „За древността на бащината земя и за българските дела“, известен и като първата ни история е изложен в Археологическия музей

Трактатът на Петър Богдан Бакшев му „За древността на бащината земя и за българските дела“, известен у нас и като първата българска история, е  изложен от днес, 22 май, в Археологическия музей в столицата. Той може да бъде видян там до 22 септември. Авторът се подписва на латински още като Petrus Deodatus. Някои научни среди наричат трудът му още „възкръсналият ръкопис“, тъй като до откриването му през 2017 г. в университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева той се смяташе за изгубен. По-късно той беше преведен от главният асистент Цветан Василев.  

Изложбата на ръкописа се посвещава на 155 години Българска академия на науките и 145-та годишнина на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, уточниха организаторите от музея. Те допълниха, че с любезното съдействие на държавните власти в Република Италия, на ръководството на Галерии Естенси и на община Модена, на 10 май тази година, българската държава получи като дарение сертифицирана репродукция на ръкописа „За древността на бащината земя и за българските дела“, написана на латински – „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“.

„В резултат на продължителни преговори и благодарение на усилията на много български учени, политици и общественици, днес имаме щастието за пръв път да покажем на българската общественост трактата на Петър Богдан,“ заяви доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН. „В дните, в които празнуваме нашата азбука, просвета, нашата книжовност, заповядайте да видите оцелялата и достигнала до нас през вековете история на Петър Богдан,“ добави той. Идеята за доставянето на репродукция на труда на видния католически духовник възникна преди малко повече от три години. Пандемията обаче осуети по-ранното й осъществяване.  

Представянето на манускриптума се съпътства от две постерни изложби. Посетителите ще могат да се запознаят с експозицията „За древността на бащината земя и за българските дела“, посветена на историята на ръкописа на Петър Богдан с автор доц. д-р Цветан Василев, доцент към катедра „Класическа филология“ на Софийския университет, преводач на ръкописа. Втората изложба „Католиците в България XVII -XX в.“, с автор доц. д-р Радослав Спасов от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, разказва за огромния принос на католическата общност за запазването на духа на свободолюбие и национално самосъзнание в българските земи и за възстановяването на българската държавност, казват от НАИМ-БАН.

За ръкописа

Историята на България от Петър Богдан с оригинално заглавие „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ (на български: „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“) е завършена около 1667 г. Това е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия свещеник Блазиус Клайнер „История на България“ и труда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.

Текстът

Той остава неизвестен до 1979 г., когато във Ватикана са намерени девет страници препис от историята, съдържащи увод, три глави и част от четвърта. Дотогава за нея се знаело единствено от сведения в писма на Петър Богдан. През 2017 г. в университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева е открит и целият авторов ръкопис на историята. Това става неочаквано за самата нея, докато търси определени неща за конкретен научен проект в дигитализирания каталог на библиотеката. През 2020 г. книга е издадена от Университетско издателство „Неофит Рилски“ като факсимилно издание и от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ с превод на български и коментари от д-р Цветан Василев. Целият текст на съчинението е разпределен в 70 глави.

Кой още пише за България

Последното значимо съчинение с известен исторически характер от Средновековието, посветено на историята на нашите земи, е Анонимна българска хроника от началото на XV век. В нея хронологично се описват събитията от българската и балканската история в периода от 1296 до 1413 г., т.е. практически почти до самия край на българската държавност. Интерес към миналото на България и българите се открива в историографските трудовете на Йохан Леунклавий, Мавро Орбини, Шарл Дюканж, Цезар Бароний, Йосиф Асемани и други автори от XVI и XVII век.

В началото на ХVІІ век, непосредствено след Първото търновско въстание, излиза „Царството на славяните“ на Мавро Орбини.

Глоба за боядисана коса с цветовете на украинското знаме

Това се е случило на 25-годишният московчанин Станислав Нетесов, признат е за виновен за дискредитиране на военните сили

Руснак, боядисал косата си в цветовете на украинското знаме, беше глобен с 50 000 рубли (около 510 евро) за дискредитиране на руската армия, съобщи независимата руска медия „Медиазона“, цитирана от Ройтерс.

На публикувани в интернет снимки на 25-годишния Станислав Нетесов се вижда късо подстриганата му коса, боядисана в ярко синьо, зелено и жълто. Цветовете на украинското знаме са синьо и жълто.

Повече от 20 хиляди души бяха задържани в Русия от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. заради антивоенната си позиция. На над 900 от тях бяха повдигнати обвинения в престъпления, отбелязва Ройтерс.

От съдебно съобщение, публикувано в интернет, става ясно, че Нетесов е бил признат за виновен на 3 май за дискредитиране на въоръжените сили. Размерът на глобата обаче не е уточнен.

В съда Нетесов отрекъл да е боядисал косата си в знак на протест и казал, че не подкрепя нито Украйна, нито Русия. Tой също така заявил, че от години боядисва косата си в ярки цветове.

Нетесов не беше открит от Ройтерс за коментар, след като беше глобен.

В края на миналия месец мъжът бил нападнат от неизвестни хора, докато се прибирал от работа късно вечерта. Те откраднали неговия мобилен телефон и му избили един зъб, разказал самият Нетесов пред правозащитната организация за борба с политическо преследване „ОВД-Инфо“. Когато московчанинът отишъл в полицейско управление, за да подаде жалба, полицаите забелязали как е боядисана косата му и го обвинили в дискредитиране на руската армия.

„Гореспоменатата визуална пропаганда ясно изразява негативно отношение към Въоръжените сили на Руската федерация“, се казва в полицейския доклад, цитиран от „Медиазона“.

Нетесов освен това получил призовка да се яви в наборна комисия. Когато разкрил, че е транссексуален, призовката била оттеглена.

Честваме свети равноапостолни Константин и Елена

Император Константин I и неговата майка императрица Елена са канонизирани от Църквата като равноапостолни. Този термин се отнася не само за заслужили с деянията си светостта, но и със значими дела, като тези на Христовите апостоли. В случая равноапостолността на император Константин I се изразява в действията му за възтържествуване на християнството, а на императрица Елена – походът на Изток, където открива останките от Кръста Господен, на който е бил разпънат Иисус Христос. Константин става император след смъртта на баща си в 306 година. Към момента на този акт той все още е езичник. Християнството приема в 337 г. преди смъртта си, но много преди това е проявявал не само търпимост към Църквата, но е и съдействал в решаването на проблемите й. По време на неговото управление се е провел Първият Вселенски събор (325 г.), на който са приети основните моменти от Символа на вярата. Предполага се, че той е бил оглашен години наред преди приемане на Светото Кръщение. В първите векове в Църквата тази практика не е била изключение. Данните за императрица Елена са оскъдни. Съществуват исторически свеения, че тя не е била от знатен произход, работила е в крайпътен хан до момента, в който е забелязана от  Констанций и е станата негова жена. Впоследствие той бил провъзгласен за император. Независимо, че двамата нямат официален брак, синът им Константин наследил бащиния трон. Тя също, подобно на сина си, приела Свето Кръщение в преклонна възраст. Паметта на светите равноапостолни Константин и Елена е постоянен празник, всякога е на 21 май. На този ден в Югоизточна България са се разигравали нестинарски танци върху огън, в които танцьорките са изпадали в религиозен екстаз, носейки техни икони. Тази практика обаче няма нищо общо с Църквата. Тя е типично езически обред. Нестинарките в миналото са изпадали в латергично състояние  месец по-рано, изселдователи дори твърдят, че понижавали телесната си температура. Според редица етнографи нестинарските танци са остатък от древния култ на траките  към бога – слънце. Към момента нестинарството не е запазено. В туристически обекти се практикува ходене върху жарава, но то е е в резултат на придобита техника.