Белезници са полицейски шефове в Петрич и Сандански

Горица Ангелова
-
0
Белезници са полицейски шефове в Петрич и Сандански

Разследват ги за участие в организирана престъпна група – корупционни практики, престъпления против правосъдието, разпространение на наркотици и пране на пари

Шестима шефове на полицията в Петрич и Сандански са задържани след акция на ГДНП, „Пътна полиция“ и КОС. Борислав Гецев, началник на Районното управление в Петрич, беше изведен от сградата на управлението с белезници по време на акция, насочена към законови нарушения.

Софийска градска прокуратура започна разследване за това, че в периода от месец април 2024 г. до ноември месец 2024 г. в град Петрич, служители в МВР са участвали в организирана престъпна група, която има за цел да извършва корупционни престъпления, престъпления против правосъдието, разпространение на наркотици и пране на пари. Извършват се разпити на свидетели, както и обиски, претърсвания и изземвания.

Жандармерия, служители на „Специализиран отряд за борба с корупцията“ пристигнаха в Районното управление в Петрич. Движението в района е отцепено от полицейски служители. Затворени за преминаване на моторни превозни средства и пешеходци са улиците „Ал. Стамболийски“ и „Христо Ботев“, които се намират в района на полицейското управление.

В акцията участват националната полиция и дирекцията за контрол по общоопасните средства. Разследването се наблюдава от прокуратурата в Благоевград.

Снимки БГНЕС

Старите автомобили забранени в центъра на София съвсем скоро

Драгана Я.
-
0

Разпореждането влиза в сила от 1 декември, Столичната община тества в момента система за засичане на нарушителите

Без стари автомобили от 1 декември до края на февруари 2025 г. в центъра на София. Влизането им в т.нар. малък ринг ще бъде ограничено.

„Той обхваща карето между булевардите “Васил Левски”, “Патриарх Евтимий”, “Скобелев”, “Опълченска” и “Сливница”. Това ще стане чрез въвеждането на мярката за нискоемисионната зона“, съобщи столичният зам.-кмет по екологията Надежда Бобчев.

Живущите в тази зона трябва да си вземат стикер от Центъра за градска мобилност, чрез който няма да бъдат санкционирани.

Предвижда се нискоемисионната зона да ограничи около 140 000 автомобила със софийска регистрация. Забраната ще е в сила и за тези с номера от други населени места. Идеята на Столична община е впоследствие тя да бъде разширена в големия ринг. Той е между “Сливница”, “Данаил Николаев”, “Ситняково”, “П. Яворов”, “Атанас Дуков”, “Х. Ибсен”, “П. Ю. Тодоров”, “И. Е. Гешов” и бул. “Константин Величков”.  Това вече ще стане факт  от 1 декември 2025 година.

Ограничението от 1 декември 2024-та се отнася до I-ва екогрупа – бензиновите автомобили с първа регистрация преди 1996 г. и дизеловите автомобили с първа регистрация до 2002 г., както и тези от II-ра екогрупа – бензинови автомобили с първа регистрация до 1998 г. и дизелови автомобили с първа регистрация до 2007 г.  То не важи за хората, които живеят в обхвата на зоните, инвалидите, колите на градския транспорт и тези със специален режим на движение. Общината разработва вече система за установяване на нарушителите и е подготвила глобите. Проблем обаче е санкционирането ще е трудно, тъй като може да става само с акт, а не с фиш. Той слудва да се време лично от нарушителя, което усложнява процеса. Механизмът по установяване на неотговарящите коли ще става с камерите на Центъра за управление на трафика. Те ще разпознават регистрационните номера на преминаващите през малкия ринг автомобили, вече са поставени на всички негови входове. След това софтуерът ще прави анализ на номера на колата и ще изпраща автоматично запитване към Държавната автомобилна инспекция за екологичната група на превозното средство.

Рибен пастет за постещи и непостещи

С. Николова
-
0

Наближават коледните пости – период, в който мнозина не посягат към месо и продукти от животински произход.

За разлика от великденските, тези не са така строги и в някои дни се разрешава риба. За тези, които са решили да говеят, а и за онези, които не са, „Следвай ме“ ви предлага един пастет от риба, с който можете да направите вкусни сандвичи.

Тези малки хапки са идеално месе за вино, че и за водка. Не забравяйте да налеете и по чашка на вашите гости. Всичко необходимо за вашата трапеза можете да намерите в магазини АВАНТИ (виж ТУК).

Продукти: 2 студено пушени скумрии, кромид лук – 1 малка глава или ½ голяма, лимон – 1 брой, вегетарианска майонеза – 75 г, магданоз за украса.

Приготвяне на пастета: Рибата се обезкостява и парчетата се нарязват ситно. Прибавя се ситно нарязаният лук и сокът на лимона. Следващият компонент към сместа е майонезата. Разбърква се.

Приготвяне на сандвичите: върху нарязани наполовина филиики черен хляб се намазва тънък слой тарама хайвер.

Върху този слой се нанася от рибения пастет. Украсява се във стръкче магзаноз. По-усърдните домакини могат да добавят кръгче кисела краставичка или маслини без гостилка.

Три трамвая с променен маршрут в София заради ремонти

Драгана Я.
-
0

Маршрутът на три трамвайни линии в София ще бъде променен временно, съобщиха от Столичната община. Това се налага заради ремонт на релсовия път на кръстовището на булевардите „Александър Стамболийски“ и „Константин Величков“ от 00.00 часа на 3 до 24.00 часа на 5 ноември. В този период се въвежда  временна организация на движение на превозните средства.

Трамваите от  линия № 3 ще се движат по маршрут (в посока гара София север): от гара Захарна фабрика по маршрута до кръстовище ул. „Цар Симеон“/бул. „Константин Величков“, наляво по бул. „Константин Величков“, направо по ул. „Габрово“, ул. „Скопие“ и пред транспортен подлез „Надежда“ по маршрута до гара София север

 Трамваите от линия № 8 ще се движат от ж.к. „Люлин 5“ да гара Захарна фабрика както следва (в посока гара Захарна фабрика): от ж.к. „Люлин 5“ по маршрута до кръстовище бул. „Александър Стамболийски“/бул. „Константин Величков“, наляво по бул. „Константин Величков“ и наляво по ул. „Цар Симеон“ по маршрута на трамвайна линия № 3 до гара Захарна фабрика

Трамваите от линия № 10 ще се движат от метростанция Витоша до Централна автогара както следва (в посока Централна автогара): от метростанция Витоша по маршрута до кръстовище бул. „Христо Ботев“/бул. „Александър Стамболийски“, направо по бул. „Христо Ботев“, Централна гара и наляво по бул. „Княгиня Мария Луиза“ до надлез Надежда

Разкрива се временна автобусна линия № 10ТМ:

Автобусите ще се движат от ж.к. „Западен парк“ до площад „Възраждане“ по следния маршрут: от ж.к. Западен парк (крайна станция на автобусни линии № 72 и 77) по бул. „Александър Стамболийски“ до площад „Възраждане“, наляво по северното пътно платно по маршрута на трамвайна линия № 3 до спирка с код 1271 „Площад Възраждане“, надясно по бул. „Христо Ботев“ и надясно по централното пътно платно на бул. „Александър Стамболийски“ до ж.к. „Западен парк“

 Автобусите ще спират на спирки:

 В посока ж.к. Западен парк:

• с код 1271 „Площад Възраждане“ – начална и крайна, трамвайна в северното пътно платно на площад „Възраждане“ за трамвайна линия № 3;

• с кодове 2085 „Ул. Опълченска“, 2076 „Ул. Одрин“ и 1926 „Ул. Димитър Петков“ – трамвайни на бул. „Александър Стамболийски“;

• с код 6711 „Бул. Константин Величков“ временна на бул. „Александър Стамболийски“ на 80.00 метра след кръстовището с бул. „Константин Величков“ на 05.00 метра преди ул. „Индже войвода“;

• с код 6608 „10-ти ДКЦ“ за ученическата линия У1;

• с код 6609 „Бул. Вардар“ временна на бул. „Александър Стамболийски“ на 60.00 метра преди бул. „Вардар“ срещу началото на перона на трамвайната спирка;

• с кодове 2570 „Бл. 13 ж.к. Западен парк“ и 2568 „Ж.к. Западен парк“ на бул. „Александър Стамболийски“ за автобусна линия № 56;

• крайна и начална с код 0620 „Ж.к. Западен парк“ за автобусни линии № 72 и 77;

 В посока площад „Възраждане“:

• начална с код 0620 „Ж.к. Западен парк“ за автобусни линии № 72 и 77;

• с кодове 2567 „Ж.к. Западен парк“ и 2569 „Бл.13 ж.к. Западен парк“ за автобусна линия № 56;

• с код 6610 „Бул. Вардар“ временна, на бул. „Александър Стамболийски“ на 50.00 метра след бул. „Вардар“;

• с код 6611 „10-ти ДКЦ“ на бул. „Александър Стамболийски“ на 60.00 метра преди ул. „Алеко Туранджа“;

• с код 6712 „Бул. Константин Величков“ временна на бул. „Александър Стамболийски“ на 70.00 метра преди кръстовището;

• с кодове 1925 „Ул. Димитър Петков“, 2075 „Ул. Одрин“ и 2084 „Ул. Опълченска“ – трамвайни спирки;

• крайна и начална с код 1271 „Площад възраждане“ – трамвайна.

Безплатни консултации за диабет във Варна

Драгана Я.
-
0

Те ще се проведат във Военномедицинска академия от 11 до 21 ноември, съобщиха от лечебното заведение

Безплатно изследване на гликиран хемоглобин при хора със захарен диабет ще се проведе в периода 11-21 ноември 2024 година в многопрофилната болница към Военномедицинска академия (ВМА) във Варна, съобщиха оттам.

Кампанията под наслов „Заедно към по-добър контрол на диабета!“ се провежда за втора поредна година в лечебното заведение и има за цел да обхване хора, които са над 18-годишна възраст и са с вече поставена диагноза захарен диабет.

Лекарите препоръчват от консултациите да се възползват хората с поставена вече диагноза захарен диабет, неподдържащите нормални нива на кръвната си захар, не са изследвали своя гликиран хемоглобин в последните 6 месеца и не са посещавал ендокринолог.

Тестът и консултацията ще се извършват по график от лекар-ендокринолог. За целта е необходимо да бъде направено предварително записване на следните телефони: 052/386 396 или 052/386 339.

Изследването на гликирания хемоглобин е надежден показател за контрол на захарния диабет. Тестът не изисква да сте гладни или друга предварителна подготовка. За изследването се ползва капка кръв от пръст. Отнема няколко минути и резултатът е видим веднага, поясняват специалистите и апелират пациентите да носят и предходни лабораторни изследвания и друга медицинска документация.

Захарният диабет е хронично метаболитно заболяване, характеризиращо се с повишени нива на кръвната захар, което с течение на времето води до сериозно увреждане на сърцето, кръвоносните съдове, очите, бъбреците и нервите. Диабетът е социалнозначима болест, поради нарастващата численост на засегнатите от него хора. 

Различават се най-общо два типа захарен диабет: тип 1, който е автоимунно обусловен, засяга предимно хора в млада възраст и изисква инсулинолечение, и тип 2 – най-често се развива при хора на възраст над 45 години, но все повече деца, тийнейджъри и млади възрастни също го развиват. Докато при тип 1 се установява намалена до липсваща инсулинова секреция от панкреаса, при тип 2 обичайно има съхранена инсулинова секреция, но нарушено инсулиново действие.

Симптомите на диабета могат да бъдат повишена жажда, често уриниране, съхнене на устата, повишен глад, редукция на тегло. Захарният диабет тип 1 обичайно настъпва остро, докато тип 2 нерядко се открива случайно при измерване на повишена кръвна захар или гликиран хемоглобин, който показва средните стойности на кръвната захар 3 месеца назад.

Редовното изследване на кръвната захар и гликирания хемоглобин е от съществено значение за успешния контрол на диабета и предотвратяване на усложненията му. При 32% от хората още при поставяне на диагнозата захарен диабет тип 2 са налице едно или повече от усложненията му. Именно затова ранната диагностика и контролът на кръвната захар, респективно гликираният хемоглобин, са от изключително значение.

Чистим старите отпуски до края на годината

Драгана Я.
-
0

Трябва да си вземем дните, останали от 2022 и 2023-та до 31 декември, иначе ги губим, няма да ни ги платят

Платеният годишен отпуск има определена давност, което означава, че не може да се натрупва безкрайно. Вече са отминали времената, в които служителите можеха да събират над 100 дни отпуск и при напускане да получат възнаграждение за тях. Всички дни отпуск – дори и тези, отложени за следващата година, могат да бъдат използвани само в рамките на двугодишен срок, с одобрението на работодателя.

Това значи, че през 2024 г. служителите имат възможност да използват отпуск, натрупан само през 2022 и 2023 г. Натрупаните дни от 2022 обаче може да използвате само до края на тази година, а след този срок те отпадат. В началото на всяка година работодателите са длъжни да уведомят служителите за дължимите дни и за оставащите от предходната година, както и да им предоставят възможността да ги планират. Работодателите също така трябва да определят ред за ползването на отпуска, съветват от Главната инспекция по труда.

По искане на работника част от платения отпуск може да бъде отложен за следващата година, но това става със съгласието на работодателя. В случай на важни производствени нужди, работодателят също може да отложи отпуск, но е задължен да осигури ползването на поне половината дни в годината, за която те се полагат, а останалите – най-късно до средата на следващата година. При изтичането на този срок, служителят има право да използва прехвърлените дни без съгласието на работодателя, като отправи 14-дневно предизвестие. При прекратяване на трудовото правоотношение, служителят има право на обезщетение за неизползваните дни, които не са изтекли по давност.

Ако работникът ползва друг вид отпуск, например за майчинство или грижа за дете, давността спира да тече. Има и специален случай за отпуските по майчинство: за времето, когато служителката е била в майчинство, се полага платен годишен отпуск. Според чл. 176а от Кодекса на труда, когато платеният годишен отпуск е отложен поради ползване на майчински отпуск, правото на ползване на този отпуск се запазва в срок от две години след края на годината, когато причината за неползването отпада.

Дойде ред на данъчните облекчения за деца

Горица Ангелова
-
0

Декларациите за тях ще подават през месец ноември, 600 лева е облекчението

От месец ноември Националната агенция по приходите (НАП) приема деклерациите за данъчни облекчения за деца, съобщиха от финансовата институция. Ето какви точно да условията и стъпките.

Родителите, които искат да ползват данъчните облекчения за деца или за деца с увреждания през работодателя си, е необходимо да заявят желанието си пред него, като подадат съответната декларация от 30 ноември до 31 декември 2024 г.  В този случай работодателят може да възстанови данъка в срок до края на януари 2025 година.

Размерите на данъчните облекчения за придобитите доходи през 2024 г. се запазват същите като през предходната година. Сумите, които може да възстанови НАП, са в зависимост от броя на децата.

–  за едно ненавършило пълнолетие дете облекчението от годишната данъчна основа е 6 000 лв., а сумата за получаване до 600 лв.,

–  за две – 12 000 лв. и сума за получаване до 1200 лв.,

–  за три и повече – 18 000 лв. със сума за получаване до 1800 лева.

–  за отглеждане на едно дете с увреждания облекчението от годишната данъчна основа е в размер на 12 000 лв., като сумата за получаване е до 1 200 лева.

Това са средствата, които могат да бъдат получени, когато лицата не са ползвали облекченията при авансовото облагане на доходите.

За да ползва данъчните облекчения, физическото лице (включително едноличен търговец) трябва през 2024 г. да е получавало доходи, облагаеми с годишни данъци (данък върху общата годишна данъчна основа или данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец).

Хората без доходи, или само с необлагаеми такива, като обезщетение за майчинство например, както и само с доходи, облагаеми с окончателен и/или патентен данък, не могат да се възползват от облекченията, но това може да направи другият родител, ако отговаря на условията, допълват от НАП. 

Условията за ползване на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания са подробно описани в сайта на НАП. Едно от най-важните изисквания за прилагане на облекченията е родителите да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение.

От НАП съветват гражданите да проверят онлайн с персонален идентификационен код данъчната си сметка за задължения преди да ползват данъчно облекчение, за да избегнат неудобства.

Освен през работодател, другият начин за ползване на годишния размер на данъчните облекчения е с подаване на годишна данъчна декларация в НАП в срок от 10 януари до 30 април 2025 г. В този случай паричните суми ще бъдат възстановени след проверка от приходната агенция в срок от 1 месец след подаването на декларацията.

Подробна информация за данъчните облекчения има в сайта на приходната агенция, Facebook страницата на НАП, а телефонна консултация по тези въпроси може да се направи с Информационния център на телефони: 0700 18 700 или 02 9859 6801, както и на имейл: infocenter@nra.bg.

От следващата година е възможно да има промени в условията за изплащане на данъчните облекчения за деца. Предложението на Министерството на финансите е облекчението да се ползва от родителя, на когото са предоставени родителските права в случаите на развод и само ако този родител няма достатъчно доходи, облекчението може да се ползва изцяло или частично от родителя, на когото не са предоставени родителските права, предвиждат промените. Същото правило ще важи и за случаите, когато родителите нямат сключен брак. Предвидена е и изрично уредба за възстановяване на ползвано данъчно облекчение в нарушение на закона в посочените по-горе два случая. Данъчното облекчение за деца и за деца с увреждания се ползва при условие, че другият родител няма да ползва намалението за съответната данъчна година. В практиката често се констатират случаи, при които родителите, на които не са предоставени родителски права, ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания чрез работодател или с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, без да уведомят другия родител и по този начин го лишават от възможността да прилага съответното намаление, обосновават се вносителите на промените в Закона за данъците на физическите лица. С промените в закона въвеждат и нови глоби или санкции, свързани с непредставяне в срок на информация и данни към НАП. При първо нарушения глобата ще бъде от 5000 до 15000 лв., а при повторно – от 10000 до 30000 лева.

Допълнителен транспорт за Задушница в София

Горица Ангелова
-
0

Столичната община пуска още линии на градските автобуси за улеснение на гражданите

Допълнителен градски транспорт пуска Столичната община за Архангелова Задушница днес, на 2 ноември.

Разкрива се временна трамвайна линия № 3А с маршрут Гара „Захарна фабрика“ – кв. „Орландовци“. Пуска се и временна трамвайна линия № 7А с маршрут кв. „Манастирски ливади-запад“ – кв. „Орландовци“.

Ще има и още автобусни линии за деня. Ето кои са те:

– линия № 18-А с маршрут: автостанция „Орландовци” – гробищен парк „Малашевски гробища” по маршрута на автобусна линия № 18, двупосочно.

– линия № 79-А с маршрут: надлез „Надежда”, ул. „История Славянобългарска”, ул. „Индустриална”, ул. „Константин Стоилов”, бул. „Ген. Данаил Николаев”, бул. „Владимир Вазов”, ул. „Тодорини кукли”, ул. „Река Велека” и по бул. „Владимир Вазов” по маршрута, двупосочно.

– линия № 86-А с маршрут: АТ „Малашевци“, ул. „Резбарска”, площад „Сточна гара”, бул. „Сливница”, обратен завой на бул. „Христо Ботев” и по маршрута, двупосочно.

– линия № 90-А с маршрут: автостанция „Изток“, бул. „Ботевградско шосе”, ул. „Александър Екзарх”, ул. „Тодорини  кукли“, метростанция „Хаджи Димитър“, бул. „Владимир Вазов“, ул. „Васил Кънчев” до АП „Малашевци (гробищен парк „Малашевски гробища”), двупосочно.

Столична дирекция на вътрешните работи организира реда и контрола чрез подразделенията си по съответния служебен ред. Дежурните служители от „Пътна полиция” при СДВР ще насочват автомобилите на гражданите за паркиране около гробищните комплекси, както следва:

– в района на Централни гробища – по платната на ул. „История Славянобългарска” (старо име ул. „202”) и ул. „Заводска”;

– в района на гробища „Бакърена фабрика” – по платната под подлеза на ул. „Адам Мицкевич”;

– в района на гробища „Малашевци” – по платната на ул. „Резбарска” между ул. „Васил Кънчев” и бул. „Ген. Владимир Вазов“, както и пред централния вход на ул. „Жак Дюкло“.

Бог да упокои душите на нашите близки!

Операция АТЛАС – хитовият трилър вече и у нас (ОТКЪС)

Драгана Я.
-
0

Авторът Стив Бери отново ни среща с любимия герой Котън Малоун, който ще се окаже в центъра на конфликт между най-старата банка в света и ЦРУ

Хитовият трилър на Стив Бери „Операция АТЛАС“ вече е факт и на българския книжен пазар. Това съобщиха от издателство „Обсидиан“, чието дело е книгата. Преводът е на Богдан Русев, а художественото оформление е на Николай Пекарев. Срещаме се отново с любимия герой Котън Малоун, който ще се окаже в центъра на конфликт между най-старата банка в света и ЦРУ. В последните месеци на Втората световна война японски военни укриват огромни количества откраднато злато в подземни бункери на Филипините. Две години по-късно съкровището е открито от американски агенти, които го прехвърлят в Европа и създават таен фонд за финансиране на съмнителни секретни операции. Днес Котън Малоун, ветеран от специален отряд „Магелан“ и таен агент на свободна практика, е в Швейцария, за да направи услуга на свой приятел. Но играта бързо загрубява и Котън се оказва в центъра на конфликта между най-старата банка в света и ЦРУ. И бързо открива, че в основата на тази война е една жена от неговото минало, която крие взривоопасни тайни, засягащи най-популярната криптовалута – биткойн. Попаднала в ръцете на хора, стремящи се към неограничена власт, тя се превръща в оръжие, което може да разруши световната финансова система. Котън Малоун няма избор. Трябва да действа. Но на каква цена? (виж ОТКЪС по-долу). Стив Бери е автор  на 29 исторически трилъра. Романите му са издадени в общо 25 милиона екземпляра по целия свят. Преведени са на 41 езика и са излезли в 52 държави. Постоянно се появяват на водещи места в класациите на „Ню Йорк Таймс“, USA Today и др.

ОТКЪС

Остров Лусон, Филипините

Понеделник, 4 юни 1945 г.

23:54 ч.

Генерал Томоюки Ямашита вдигна последна наздравица за компанията. Пред него, в мътно осветената подземна зала, бяха застанали сто седемдесет и петима мъже. Всичките бяха инженери. Специално подбрани. Всеки един от тях се беше справил съвършено с възложената му задача. Бяха работили толкова усърдно и толкова бързо, че генералът беше разпоредил да се организира празненство. Пържен кафяв ориз, варени яйца, печени сладки картофи и сушено говеждо. Всичко това – полято с изобилно количество саке. През последните два часа бяха пели патриотични песни и бяха крещели банзай – традиционното пожелание за дълъг живот, – докато не прегракнаха. За няколко безценни часа суровата действителност на войната беше забравена.

Генералът беше прехвърлен на островите миналия октомври със задачата да спре бързото настъпление на американските въоръжени сили. Преди това беше оглавявал императорската армия по време на нашествието в Малайския полуостров и сражението за Сингапур. И двете бяха решителни победи. Генералът се гордееше с думите, с които Чърчил беше описал падането на Сингапур. „Най-тежката катастрофа и най-голямата капитулация в британската военна история.“

Тук всичко се беше провалило. И сега генералът вече не правеше почти нищо друго, освен да отлага неизбежното. Войната беше загубена. Макартър се беше завърнал. Япония беше изолирана. А той беше попаднал в капан сред планините на север от Манила с оскъдни провизии и боеприпаси и американците бързо напредваха към него. През последните няколко месеца не беше толкова военен командир, колкото миньор. И банкер. Събираше депозити. Строеше трезори. Осигуряваше съхранението им, така че някой ден средствата да бъдат изтеглени от тях.

–          Наздраве за вас – каза той на инженерите и вдигна високо канчето си. – И за добре свършената работа. Банзай.

Хората му отвърнаха на наздравицата.

Подземната зала беше най-голямата, която бяха изградили – може би двайсет на двайсет метра, осветена от електрически крушки, захранвани от акумулатори. Покрай стените, по осем един върху друг, бяха подредени четвъртити бронзови контейнери. Всеки от тях беше пълен със златни кюлчета, като всяко от тях тежеше около седемдесет и пет килограма и беше маркирано с тежестта и чистотата на златото, което съдържаше. Бяха общо почти трийсет и седем милиона килограма.

Огромно богатство.

А имаше още 174 такива подземни трезора, като всеки от тях съдържаше подобно съкровище, плячкосано от различни държави в Азия. Всичко беше започнало с Китай през 1937 г. Друга част от златото беше дошла от Корея, Тайланд, Бирма, Френски Индокитай, Камбоджа, Малайзия, Хонконг, Тимор, Индонезия и Нова Гвинея. Държавни хазни, банки, религиозни храмове, частни имения, музеи, фабрики, домове, галерии бяха обрани докрай. Една гигантска кражба на богатство, трупано в продължение на хиляди години. Голяма част от него вече беше стигнала до Япония. Останалото трябваше да замине по море. Но американците бяха сложили край на това преразпределение с блокада от подводници. Вече нямаше начин нещо да бъде превозено с кораб, особено ако е тежко и обемисто като златото. Затова беше създаден друг план.

Всичко да бъде скрито в планините на Лусон, за да се върнат за него след края на войната. Планът беше формулиран на най-високо равнище, стигащо до самия император Хирохито. Неколцина от по-малко изтъкнатите принцове от династията бяха оглавили отряди от крадци, които се бяха разпръснали по цялата завладяна територия, но лично принц Чичибу, очарователният и изискан брат на императора, беше надзиравал цялостната операция, свързана с укриването на златото. Беше я нарекъл „Златната лилия“, по заглавието на една поема, написана от императора.

–          На всеки от вас – рече принц Чичибу, като вдигна канчето си, – императорът благодари от сърце за усърдната работа. И ви благославя до един.

Инженерите отвърнаха на наздравицата, като на свой ред пожелаха дълголетие и благословия на императора. Очите на мнозина се бяха насълзили от вълнение. Нито един от тях не се беше озовавал толкова близо до представител на императорската династия. Почти всички японци, включително и Ямашита, от раждането до смъртта си живееха в страхопочитание и благоговение към императорското семейство. Императорът управляваше цялата нация, командваше въоръжените сили, оглавяваше държавната религия и се приемаше като живо божество.

Чичибу пристъпи по-близо до Ямашита и прошепна:

–          Готово ли е всичко?

Генералът кимна.

Няколко месеца по-рано принц Чичибу беше прехвърлил щабквартирата си от Сингапур в Манила и беше разпоредил цялата плячка, която все още се намираше в континентална Азия, да бъде пренесена на островите. Хиляди роби и военнопленници бяха прекарали последните няколко месеца в прокопаване на тунели и укрепване на пещери с бетон. Всеки трезор трябваше да е способен да издържи на земетресения, бомбардировки, наводнения и най-вече на хода на времето. Затова бяха изградени като военни бункери. След завършването на всеки от тях принцът пристигаше да го инспектира лично, така че в присъствието му тази вечер нямаше нищо необичайно.

Мъжете продължиха да се наслаждават на празненството. Бяха изпълнили задачата си. Това беше последният от общо 175 трезора и беше завършен преди три дни. Всички архитектурни скици, описи, инструменти и екипировка бяха опаковани и отнесени. След завършването на всеки трезор военнопленниците, които бяха работили по него, бяха застрелвани, а телата им запечатвани вътре. Освен това сред обречените имаше и по няколко японски войници, така че духовете им да охраняват съкровището през идните години. Това звучеше добре, но единствената му цел беше да скрива истината – колкото по-малко свидетели, толкова по-добре.

–          На сигурно място ли е картата? – попита принцът.

–          Във вашата кола, в очакване на заминаването ви.

След дебаркирането на Макартър на остров Лейте изпълнението на цялата операция беше ускорено. Всеки ден навътре в сушата напредваха двеста хиляди вражески войници, а японските сили бавно отстъпваха все по-високо в планините. Една подводница очакваше принц Чичибу, за да го откара обратно в Япония заедно с картата, която водеше до всеки от трезорите. Сред гъстата зеленина на планинските склонове бяха оставени естествени отличителни белези, които да служат за указателни знаци. Дискретни. Трудни за дешифриране. Неразличими от джунглата. Всички бяха на древен шифър, наречен „чако“. Картата щеше да бъде занесена на императора, който щеше да я пази, докато не дойде време да си върнат съкровището. Може би ги очакваше военно поражение, но Япония нямаше никакво намерение да претърпи и финансови загуби. Идеята беше да задържат Филипините посредством мирни преговори, така че да могат да се върнат, за да приберат златото. Какво богатство бяха укрили? По-голямо, отколкото можеше да си представи някой. Около петдесет милиона килограма скъпоценни метали.

За слава на императора.

–          Време е да си вървим – прошепна генералът на принца, преди отново да се обърне към инженерите. – Наслаждавайте се на храната и сакето. Заслужили сте ги. Тук е сигурно, тихо и безопасно. Ще се видим сутринта, когато ще потеглим.

Събралите се му отвърнаха с общ възглас, на който генералът отговори по същия начин, като не пропусна да забележи усмивките по лицата на всички мъже около себе си. Двамата с принца излязоха от залата и се отправиха към грубо конструирания асансьор, който се изкачваше обратно на земното равнище седемдесет метра по-нагоре. По пътя генералът видя динамита, който беше зареден в шахтата по време на празненството. Един допълнителен тунел за достъп също беше миниран, като експлозивите бяха разположени на достатъчно разстояние едни от други, за да запечатат тунела, но не толкова близо, че съвсем да унищожат прохода.

Двамата с принца излязоха от асансьора в задушната тропическа нощ. Очакваха ги трима специалисти по експлозивите. След взривяването на шахтата и тунела последните човешки същества, които знаеха точното местоположение на трезорите – сто седемдесет и петимата инженери, – щяха да намерят смъртта си. Повечето щяха да умрат от задушаване, но някои със сигурност щяха да извършат ритуално самоубийство, за да служат докрай на своя император.

Генералът се обърна към един от войниците и кимна.

Експлозивите бяха възпламенени. Отекнаха взривове и земята се разтърси, когато зарядите от динамит започнаха да експлодират един по един в предварително определен ред, така че всеки да срива по една част от подземията. Последният заряд заличи главния вход на шахтата с лавина от пръст и камъни. Преди да се зазори, земята щеше да бъде изравнена и покрита със зеленина, а след броени седмици джунглата щеше да се върне във владенията си, като завърши маскировката.

Генералът и принцът закрачиха към един автомобил, който ги очакваше.

–          А тези войници? – попита Чичибу, като кимна към сапьорите.

–          До сутринта ще бъдат мъртви.

С това убийствата щяха да приключат. На Филипините имаше общо 7107 острова, така че дори врагът да научеше за случилото се, издирването на тези 175 трезора щеше да отнеме цели десетилетия. Ала генералът продължаваше да се измъчва от един въпрос.

–          Ами аз? – обърна се той към принца. – И аз ли трябва да умра?

–          Ти си високопоставен генерал от нашата армия – отвърна принцът. – Положил си клетва за вярност към императора.

Двамата стигнаха до колата.

–          Всички войници и инженери, които намериха смъртта си, също бяха положили такава клетва – рече генералът.

Принцът отвори задната врата на автомобила и извади една кожена чанта. От нея изтегли навито японско бойно знаме. Червен диск на бял фон, от който излизаха шестнайсет лъча – символ на изгряващото слънце.

Чичибу разстла знамето върху капака на колата.

–          Знаех си, че ще се разтревожиш. Да си говорим честно. Войната свърши. Всичко е изгубено. Време е да се подготвим за бъдещето. Аз трябва да се върна в Япония и да работя редом с моя брат, за да осигурим това бъдеще. Ти трябва да останеш тук и да задържиш американците колкото можеш по-дълго.

Разумни слова. По-младият мъж извади от кожената чанта късо церемониално острие и се убоде по върха на кутрето. Ямашита разбра какво се очаква от него. Взе ножа и на свой ред убоде кутрето си. Кръвта им прокапа върху знамето – вековен ритуал, за който се предполагаше, че обвързва участниците в него с кръвна клетва.

–          Сега сме едно – рече Чичибу.

Генералът отведнъж се изпълни със същата гордост, която бяха изпитали онези инженери.

–          Ще почета доверието, което ми оказахте – заяви той.

–          Ще имаме нужда от теб – продължи принцът, – след като тази война свърши и ние се върнем тук, за да вземем онова, което ни принадлежи. А ние ще се върнем, Томоюки. Ще се върнем. Япония ще оцелее. Императорът ще оцелее. Дотогава се пази и ще се видим отново.

Чичибу се качи в автомобила. Шофьорът вече беше зад волана. Двигателят се закашля, заработи и колата се отдалечи по тесния, изровен път. Един от сапьорите пристъпи до генерала, застана мирно и му отдаде чест. Знаеше какво искаше да чуе неговият командир.

–          Заложете капаните. Подсигурете мястото.

Всеки от трезорите беше миниран с експлозиви и защитен с други разнообразни и смъртоносни предохранителни мерки. Ако някой се опиташе да пристъпи в тях, щеше да плати скъпо за това. Генералът чу в далечината изстрели и вой на минохвъргачки. Нямаше да мине дълго време, преди врагът да овладее островите. За щастие, операция „Златната лилия“ беше завършена.

В НАШИ ДНИ

1

Базел, Швейцария

Четвъртък, 3 септември

9:40 ч.

Котън Малоун не можеше да определи дали заплахата е реална, или въображаема. Беше изпратен, за да направи оценка на ситуацията, да държи мишената под око и да се намеси. Но само ако е необходимо.

Беше ли?

Улиците на Базел бяха оживени. Това не беше изненадващо, защото този град с двеста хиляди жители е център на търговията и културата още от времето на Ренесанса. Преди шестстотин години Базел се смятал за един от най-великите градове в Европа. Стратегически разположен на мястото, където граничат Швейцария, Франция и Германия, центърът на града е разделен от река Рейн на две обособени части. Едната е от миналото, а корените на другата са в настоящето. Старият град е на две възвишения, които се издигат на южния бряг на реката. Къщите там са с открити подпорни греди, обвити с бръшлян, като в средновековно селище, а дори по онези от павираните улици, които не са пешеходни зони, рядко минават автомобили.

Котън беше застанал на слънце до една от по-натоварените улици и се наслаждаваше на печените кестени, които си беше купил от един продавач наблизо. Обектът му беше в малък бутик от другата страна, на около шейсет метра от него, и не беше излизала от там през последните трийсет минути. Модерните магазини привличаха непрекъснат поток от клиенти. Имаше многобройни кафенета, бижутерски ателиета, модни бутици и – личният фаворит на Котън – антикварни книжарници. При това много. Всяка от тях му напомняше на неговата собствена в Копенхаген. Вече от няколко години беше собственик на тази книжарница – скромна по размери, но елегантно обзаведена и добре заредена. Намираше клиентите си не само сред библиофилите, но и сред безбройните туристи. Всяка година излизаше на печалба, въпреки че не прекарваше в книжарницата толкова време, колкото му се искаше. Освен това беше секретар на Асоциацията на антикварните книжари в Дания – нещо ново за него, защото обикновено не си падаше по груповите занимания. Но пък той обичаше книгите. И те обичаха книгите.

Във всички посоки непрекъснато крачеха хора, а Котън не пропускаше и най-малката подробност, която би предизвикала сигнал за тревога в предишната му професия. Никой не се заглеждаше или не спираше за твърде дълго време. Всичко изглеждаше на мястото си – с изключение на една кола. Сааб с тъмен цвят. Паркиран на трийсет метра от него. Всички останали коли бяха празни. Но не и този сааб. В автомобила седяха двама души и Котън различаваше силуетите им през леко затъмненото предно стъкло. Един зад волана и още един на задната седалка. Само по себе си това нямаше да предизвика подозрения у повечето хора.

Но Котън не беше повечето хора. Беше опитен служител от разузнаването, който беше работил над десет години в отряд „Магелан“ – секретно звено за разследвания към американското Министерство на правосъдието. Котън беше един от първите в отряда, вербуван от старата си позната Стефани Нел, след като тя беше създала този отряд и го беше оглавила. В последно време Стефани Нел се беше забъркала в известни неприятности с новия президент на САЩ, Уорнър Фокс, но проблемът беше разрешен и тя отново беше начело на отряда. А въпреки че Котън вече не беше на активна служба, продължаваше да работи на свободна практика за Стефани всеки път, когато тя успяваше да го убеди да остави книжарницата си. Допадаше му да се усеща необходим, затова рядко ѝ отказваше. Естествено, щеше да дойде ден, когато Стефани щеше да започне да го търси по-рядко, и тогава Котън щеше да си остане само книжар. Но за щастие, засега все още имаше полза от него – макар и в този конкретен случай да не беше тук заради нея. Този път правеше услуга на друг свой приятел, когото беше срещнал преди няколко месеца в Германия.

Шефът на онкология във Враца е арестуван

Горица Ангелова
-
0

На д-р Григор Томов е повдигнато обвинение за длъжностно присвояване, претърсвания направиха ДАНС, жандармерията и комисията по антикорупция

Прокуратурата повдигна обвинение по няколко параграфа на директора на Комплектсния онкологичен център във Враца д-р Григор Томов, съобщиха от държавното обвинение. Той е задържан за 72 часа, след като по-рано в онкологията, дома му и вилата влязоха и претърсиха документация и всичко необ ходимо служители на ДАНС, жандармерията и комисията по антикорупция.

ОСнвоното обвинение е за длъжностно присвояване. Започнато е разследване за злоупотреби и безстопанственост в особено големи размери в болничното лечебно заведение.

В хода на разследването до  този момент е установено, че в периода от 09.12.2020 г. до 29.10.2024 г. в Враца, в качеството му на длъжностно лице като управител на болнично заведение, д-р Григор Томов е присвоил чуждо имущество – еластосонограф, марка „Hitachi“, и електрическа операционна маса. Имуществото му било връчено и поверено при осъществяване на ръководната работа, свързана с управление на чуждо имущество на юридическо лице.

Понастоящем интензивно се провеждат действия по разследването, както с оглед предмета на делото, така и за събиране на доказателства за извършени и други престъпления по смисъла на Наказателния кодекс, съобщиха от прокуратурата.

За престъплението по обвинението се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 8 години, като съдът може да постанови конфискация на една втора от имуществото на виновния и да го лиши от право да заема определена държавна или обществена длъжност, или от право да упражнява определена професия или дейност, съгласно текстове от Наказателния кодекс.

1...303132...576Page 31 of 576