Тиквени палачинки с пилешко месо
На 14 февруари почитаме св. Константин Кирил Философ
Статуя на Свети Кирил в Требич, Чехия
На 14 февруари Православната църква почита паметта на св. Константин Кирил – Философ. За просветителското му дело, заедно с това на св. Методий, всеки знае малко или повече. Накратко, той е роден през 827 г. в знатно аристократично семейство в Солун. Умира на 42-годишна възраснт на 14 февруари 869 г. в Рим, където мощите му се покоят и до днес в базиликата „Сан Клементе“. За етническия му произход има три хипотези: гръцки, славянски и смесен. Константин – Кирил Философ е високо образован – завършил е прочутата за времето си Магнаурска школа. Заради високата му просветеност той е изпращан на шест дипломатически мисии – в Багдат при сарацините през 851 г., но се твърди, че е бил на седем. Т. нар. Брегалнишка обаче не е доказана от преки исторически източници. Тя се спомената в легенди от ХІ – ХІІ век, привнесени с цел да се „побългари“ делото му, както и това на св. Методий.Доказани дипломатически мисии са още: при хазарския хаган Булан в Крим през 860. г., при аланите, населяващи подножието на град Фула (близо до Херсон)
през 861 г., във Великоморавия през 862 г., в Папония през 867 г., в Рим също през 867 година. Във всички мисии с изключение на Багдадската той пътува с брат си Методий.
Валентин – свещеникът срещу император Клавдий ІІ
За живота на св. Валентин се знае малко, но макар и оскъдните сведеия за него потвърждават, че той е човекът, застанал на страната на любовта.
Накратко, Валентин е живял в ІІІ век в пределите на Римската империя по време на управлението на император Клавдий ІІ. Заради нежеланието на мъжете да изоставят семействата си и да се включат в армията, владетелят забранил бракосъчетанията с декрет. Независимо, че нарушаването му се наказвало със смърт, свещеникът Валентин заедно с помощника си Мариус (впоследствие също канонизиран) продължил да бракосъчетава влюбените двойки, но тайно. Заради това той бил арестуван, очаквало го умъртвяване с тояги и обезглавяване за назидание на останалите. Смъртното наказание е изпълнено на 14 февруари 269 година. В негова чест два века по – късно папа Юлий определя този ден за любовта. Пак по негово време свещеникът Валентин е канонизиран за светец. Независимо, че той е живял преди Великата схизма през 1054 година, паметта му се отбелязва само в Католическата, но не и в Православната Църква.
Преди установяването на деня на любовта, на 14 февруари в древния Рим са били празненствата в чест нта езическата богиня Юнона, смятана за покровителка на домашното огнище.
Днес този ден е празник предимно на търговците, той напълно е изпразнен от църковното съдържание и християнската вяра.
Дядо Добри – шаячният благослов
Снимка“Menader“: Дядо Добри в бедната си стаичка.
Продължава поклонението пред тленните останки на дядо Добри, който почина на 103-годишна възраст на 13 февруари 2018 година. Тялото му е в храма на село Байлово, където живееше той. Позволявам си да публикувам един свой очерк, който написах за него през 2008 година.Бай Добри – шаячният благослов
Този свой очерк написах с огромно удоволствие за юлския брой на сп. „Българе“. Неведнъж съм писала за дядо Добри, бих писала за него отново и отново… Огледайте се, потърсете го. Дайте му своята лепта. Възможно е нищият до вас да не изглежда съвсем като него, но нали и Христос често пъти застава редом до нас в най-необичайни превъплъщения.
Като го зърне човек за пръв път в износените му шаячни дрехи, снежнобяла брада и също толкова бели коси в центъра на столицата, инстинктивно се оглежда за снимаща камера. Защото човекът, застанал смирено с чугунена касичка пред патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ или в градинката на храма „Свети Седмочисленици“, изглежда повече от неестествено в тази среда. Видът му неизбежно те кара да си припомниш някой и друг герой на Елин Пелин, още повече, като разбереш, че упоменатият старец в шаячните дрехи живее не къде да е другаде, а точно в селото на класика – Байлово.
Проси мълчаливо, смирено, с наведена глава. Подобни състояния са описани единствено в житията на светиите. Можеш да видиш очите му само, когато проговаря. Това се случва рядко. Смирен е, но не показно. Погледът му, когато подвигне очи, а то е само, за да благодари и промърда с устни нещо неразбрано, но сякаш току що ти е проговорил образ от старите буквари, внушава онова състояние на душата, описвано в класиката само с една дума – умиротворение. Ако обаче реши да ти каже някоя дума, тя неизменно звучи, като благослов, изречен на изрядно подреден литературен български език. В него неизбежно ще дойде реч и за твоя светец покровител. Заговаря ти за него изведнъж, призовава го да ти помага и закриля, сякаш отнапреж е знаел името ти и това на твоя небесен патрон. Едва тогава успяваш да видиш очите на шаячния дядо – ярко сини, откровени и доверчиви, като невинните очи на дете. Или като тези, през които гледа душата на светец.
Това е Добри Добрев, накратко бай Добри. Комуникацията с него се осъществява трудно, говори само, когато той поиска. Тогава неизменно започва с уточнението, че е неук, не чете книги, но току свършил с извинението, започва да ти цитира откъси от Светото Евангелие с доста голяма точност. Научил ги е от хилядите църковни служби, на които ги е чул от селския поп. Не изключителната памет обаче го е прочула, а нестихващото му желание на дарява средства за ремонт и градеж на храмове и манастири. Невярващите биха казали идея-фикс, вярващите – Божие призвание.
Всеки изпросен лев, шаячният дядо предоставя на храмове. Казват, раздал е 30 000 лв., само за Елешнишкият манастир – 15 000 лв. и други 8000 лв. за черквата в Байлово. Всяко левче за тях е излязло от чугунената му касичка. С нея, подобно на зографски таксидиот от миналото, митарства вече две десетилетия столичните храмове. Идва незабелязано и тихо се прислонява в притвора, някак все на по-задна позиция от останалите просяци. Не се тика, не хленчи с приплакваща интонация. Просто стои. Но никога не остава незабелязан, досущ като едва загатнатите, но красноречиви персонажи на втори план в картините на Залтю Бояджиев. И не по-мало изразителен от тях.
Дядо Добри не помни рождената си дата, знае само годината. Било по време на войната, защото баща му бил ходил войник. Като се претеглят годините назад, излиза, че трябва да е било към 1914-а. Майка му Катерина сама отгледала няколко деца, баща му загинал във войната. Спомня си, че тя сама си е карала дърва от гората и се е справяла с живота. Изучила бай Добри до четвърто отделение. Синеокият дядо е родом от Байлово, селото на Елин Пелин.Дали заради познанството си с писателя, за когото казва, че е бил много добър човек, който знаел що е добро и зло, бай Добри вярва, че хората и в града са добри.
„Човек трябва да пази правдата и истината. Това е Божият път.”, заръчва той на всеки спрял се пред него. Не са добри обаче само човешките закони, затова и ще умрат. Господ ни е дал по-добри закони и само Той ще ни спаси. Така, в две изречения, звучи философията му, която не пропуска да каже, но не на всекиму, а само на онези, за които сърцето му подсказва, че са добри хора. А хората го харесват. Но съвсем не заради сините му очи, а заради благодеянията, които върши вече от две десетилетия – спомоществувателството за храмове и манастири. Един такъв храм, възстановен с изпросени от него пари, е неговия дом. Старецът обитава схлупената къщурка в двора на селската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Байлово. В неделя рядко някой бие камбаната й. Свещеникът се отбива тук, колкото да опее поредният споминал се старец. Но присъствието на дядо Добри, пред когото мнозина благоговеят, като пред светия, не оставя празен двора й. Все ще се намери да спре или софийски автомобил, дори цял автобус, или просто някоя и друга жена от селото ще отиде да му остави храна, да му занесе нещо друго за скромния му бит или само ще се отбие да се увери, че с него не се е случило нищо необратимо. Дали така не е изглеждал пелиновият дядо МатейкоВъпреки вниманието им към него, старецът не е особено разговорлив с тях. Смята, че жената не е добро нещо, имал някога своя, но не се спогодили. Като вижда недоумението ти обаче, бърза да добави: „Ти, чедо, не се безпокой, нищо, че си жена. Тебе Господ те пази“ и добавя името на някой светия, който в повечето случай се оказва твоят личен покровител. Какво друго ти остава при такова „съвпадение“, освен да приемеш благослова на шаячния дядо. | silnikol.blogspot.com
Следвай ме – ОбществоПочина дядо Добри
Почина дядо Добри, около 15 часа днес, на 13 февруари, в седмицата преди Неделя Сиропусна. Някои биха потърсили в това поличба и фантазията им непременно би я открила. После, тези търсачите на личби и чудеса ще тръгнат да разправят за прозорливостта на стареца, ще го величаят и в бъбривостта си все ще изтъкнат напред собственото „аз“, че и ще споделят, уж под сурдинка, как той лично им е казал това и онова…..
Една друга категория хора, които нямат никакво отношение към Божието, направо ще изстрелят: „О-о-о, светецът от Байлово“ и ще докарат дълбокомъдрено изражение.
Съмнително е да се намери човек, който да кажа, че го е познавал. Тук в сметката не влиза срещането в храма „Св. Ал. Невски“ или пред „Св. Седмочисленици“, където той просеше, облечен и през лятото, и през зимата, с неизменните си шаечни, но всякога чисти дрехи. С дядо Добри разговор не можеше да бъде воден. Той беше лаконичен. Привидно той слушаше, леко прегърбен, може би и чуваше. После казваше нещо трудно разбираемо, но в казаното всякога присъстваше отчетливо името на някои светец или на самия Господ Иисус Христос и Пресвета Богородица. До преди петнадесет-двадесет години понякога все още изричаше по цитат от Евангелието – нещо като духовен поздрав за спрелите се да пуснат лептата си в чашката му.
За осмислилите живота си през пътя на Христа той остана и остава енигма. За останалите той е ясен от игла до конец: „светец“, „благодетел“, „спонсор на храмове“ ….
Действително, дядо Добри е бил спомоществувател на храмове със събраните от просия пари.
До преди час той беше една от загадките на съвремието ни. И дано да остане такава. Защото всяко бърборене отнема и ще отнема по нещо от спомена за шаячната му фигура. Може би, най – точно за него говори с безмълвието си графитът на Nasimo (Станислав Трифонов) и Bozko (Ясен Гешев) в един от панелените комплекси. Фигурата беше създадена в рамките на Фестивала за градско изкуство „Urban Creatures“ преди няколко години. Та, нали дядо Добри беше искрица светлина в бетонираното ни от сивотата на делника всекидневие!
Поклонението пред тленните останки на дядо Добри ще започне от утре – 14 февруари, в храма на село Байлово, където тялото му ще бъде закарано още тази нощ. Погребението е в четвъртък – 15 февруари.
Позволявам си да публикувам един свой очерк за него, написан през 2008година.
По аскезата ще ги познаете
Не по-лимузините, скъпите раса, добре гледаният маникюр и телефоните ще ги познаете. Ще ги познаете по аскезата. Защото тя, аскезата – пълното отричане от светското чрез обета за нестяжение,т.е. за непритежаване на нищо свое, е това, което отличава монахът от нас, светските хора.
Така е било от древността, така е и в наши дни там, където все още има стабилна монашеска институция.
Братята от Руенската света обител до село Скрино се отказаха от мобилните си телефони, ще ползват само аналогов, за да не се разсейват по мирското. Ето нещо, което доказва, че все още има здраво място в Българската православна църква. А пределно ясно е, че един здрав филиз може да спаси позагнилото дърво, да го обнови, като си проправи път и използва вехтото и непотребното за естествена тор, за да расте и дава плодове.
Новината за отказът на калугерите от манастира „Свети Иван Рилски“ идва съвсем навреме. И идва да подскаже на мнозина, че и те могат да направят подобна жертва – и от средата на клириците, и от средата на нас, миряните.
„Ако искаш да бъдеш съвършен иди и продай имота си, раздай парите на бедните и после тръгни след Мене!“ (Матей 19:16—26: Лука 18:18—25: Марко 10:17—25). Това отговаря Иисус Христос на богатия момък, който Го пита какво трябва да направи, за да се спаси. Върху тази своеобразна житейска формула, развита през вековете чрез обетите пред Църквата, се е изградило и се изгражда монашеството. Впрочем, отричането от света, от някои негови придобивки и възможностите за кариера съвсем не са в резултат на умопомраченост или нещастна любов, както смятат някои. Напротив, това е осъзнатото отричане от света в полза на нас, хората в света. Вярващите и практикуващите своята вяра християни са наясно, че монасите в своите молитви не се молят само за спасяването на своите души, но и на всеки един, приел Светото Кръщение. Общуването с чист по сърце духовник е в състояние за обърне в покаяние и промени живота към по-добро дори на закоравелия циник и безбожник. Спомнете си само думите на руския аскет от ХVІІІ век свети Серафим Саровски: „Радост моя, моля те, придобий мирен дух, и тогава хиляди души ще се спасят около тебе!“
„Аскезата е опитът от покаянието, а покаянието се изразява в аскезата и чрез аскезата. В това взаимно проникване между покаяние и аскеза, правилото на покаянието е да придобием съзнание за греха и усещане за нашата немощ, което ни подготвя и води до търсенето на благодатта на Бога и Неговия отговор.“ Това пък казва изтъкнатият гръцки теолог Михаил Кардамакис.
Пределно ясно е, че във всекидневието на живота ние, светските хора, не можем да постигнем аскеза. Но можем да преосмислим поведението, постъпките си, отношението към другите. А защо не и да се откажем от нещо, към което сме пристрастени в името на собственото си спасение. Моментът е твърде подходящ, началото на Светата Четиридесетница – периодът, в който чрез вътрешен и външен пост се стараем да се изкачим поне една стъпка над собствените си пристрастия и слабости.
Следвай ме – Вяра
Упражнения за трениране на детския мозък
Роберт Майерс, детски психолог
Мозъкът на всеки човек работи различно. Като родители, вие виждате това всеки ден в своите деца. Вашият син, например може да определи точно колко време му е необходимо, за да подготви домашните и уроците си, а дъщеря ви никога не може да каже кога ще започне да чете за класното и за колко време ще се подготви. Или, едно дете започня всичко, което му се каже от пръв път, а друго едва що е чуло нещо и вече го е забравило. Способността за планиране и регулиране на поведението, промяната на собствената реакция в зависимост от контекста на ситуацията, представлява високо ниво от нейрокогнитивните процеси, известни също като изпълнителни функции. Тези изпълнителни функции включват в себе си способността да регулираме своите емоции, да правим правилния избор, да решаване проблеми, да бъдем гъвкави, организирани и да общуване добре. Те играят важна роля не само за изпълнението на конкретни задачи, например детето от рано да планира подготовката на уроците, за да има време и за игра, но и определят каква роля ще играе то в дадена среда, например в училище, а възраснтният – на работа, за да го възприемат околните като успешен човек и да се отнасят към него като към успял човек. Накратко, изпълнителните функции имат пряко отношение към социалната роля на човека в продължение на целия му живот. Според някои учени те дори са по-силни, отколкото IQ. Освен това, доказано е, че ние можем да подобрим съществено работата на нашия мозък и съответно на нашите изпълнителни функции. Родителите също могат да помогнат в това отношение на своите деца. Това може да стане с помощта на упражнения за трениране на мозъка, но може да се постигне и с игри. Предлагаме шест упражнения, подходящи за деца, но те могат да се използвят и от възрастни. 1. „Асансьорно дишане“. Практиката на дълбокото дишане (“асансьорно“ дишане) усилва паметта и емоционалния контрол. На децата е забавно да го изпълняват. То може да се прави в седнало положение със скръстени крака или лежешком. Най-напред оставете детето да подиша равно. След това му кажете: „Представи си, че диханието ти е като асансьор – движи се нагоре и надолу. Хайде сега поеми дъх и пусни асансьора – вдишвай бавно до гърдите, задръж малко там и го изпрати най-горе, към носа и устата. Издишай. При второто вдишване го подканете да наблюдава как „асансьорът“ се спуска, т.е. вдишване, като първия път, но да се концентрира върху издишването. 2. Тренировка за координация на мозъка/ тялото. Нашият мозък и нашето тяло са част от едно общо цяло, от самите нас. Това означава, че физическото им натоварване е необходимо, за да са здрави и гъвкави. Същевременно подобрява и координацията им. Упражненията, показани по-долу съдействат за интеграцията на най-важните функции на мозъка. Изпълнявайки ги, детето го прави по-ефективен. Мърдане на пръстите на краката. Това упражнение помага много за координацията. Децата от всички възрасти се научават много лесно да го изпълняват. Всяка сутрин, преди детето да стане от леглото, го накарайте да започне да движи бавно палците на двата крака нагоре, а после надолу до сгъване. Движения на неводещата ръка. Накарайте детето да свърши нещо с неводещата ръка, например да премести някакъв предмет в определена посока, после да извърши елементарно действие. Впоследстиве усложнявайте действията. Първоначално можете да му помагате. Кръстосани докосвания. Можете да правите това упражнение с него. От седящо положение го накарайте да докосне с левия лакът дясното коляно и обратно. Изпълнете го пет пъти. Другият вариантн е да направите „мелница“. От стоящо положение, краката са на широчината на раменете, последователно трябва да се докосне левия крак с дясната ръка и обратно. Повтаря се няколко пъти. Усвояване на клавишите. Обучението по пиано или електронни клавишни инструменти е един от най-добрите начини за подобряване на интегративните процеси на главния мозък. 3. Игра за концентрация. Упражненията за подобряване на паметта и концентрацията са важни не само за детето, но и за възрастните. Вземете няколко играчки и ги сложете по определен ред. Накарайте детето да погледне за известно време. После ги разместете и го накарайте да ги подреди така, както ги е видяло първоначално. Можете дори да скриете една от тях и да го накарате да си спомни, коя точно играчка отсъства. На по-големите деца и подрастващите позволете първоначално наблюдение от 15 секунди. Размествайте ги и ги карайте да ги подреждат в първоначалния ред. Постепенно скривайте 2 , а после и 3 от тях, децата трябва да назоват кои липсват. 4. Семейните игри вечер. Научете детето да играе на шахмат, домино, решавайте логични забавни задачи, планирайте сътрудничество в постигането на някаква цел. Така се развива не само мозъкът, но се преодолява и фрустрацията. Тези игри вечер имат още едно преимущество – те заздравяват семейните възли. 5. Играйте на образователни онлайн игри. Така от ранна възраст ще създадете на детето навика, че компютърът и смартфонът могат да бъдат полезни, а не само играчки за убиване на времето. 6. Всекидневно време за „триумфи и крушения“. Ако успеете да подредите времето си така, че всеки ден да отделяте поне по половин час в спокоен разговор с детето, в който да го научите да споделя за своите успехи и съкрушения през деня, ще постигнете много, но и то ще си изгради защита срещу стреса. Реализацията на всички тези упражнения и занимания не само ще подобри изпълнителните функции на мозъка, но и ще снъздане добри отношения, ще намали нивото на стреса и за децата, и за възрастните. Следвай ме – У насПостите започнаха: 40 дни без блажно и секс
Светата Четиридесетница, както се наричат Великденските пости, започна. Днес, 11 февруари, е последният ден, в който православните християни консумират месо. През следващата седмица е разрешена употребата на риба и млечни продукти. На 18 – е Неделя на прошката, когато християните си искат взаимно опрощение за обидите, а по народна традиция новобрачните семейства ходят на гости с дарове при кумовете. Това е неделята, наречена Сирни Заговезни, защото за последно преди 40-дневния пост се консумиратг млечни храни.
Първата седмица от Великата Четиридесетница е особено строга, храната се приготвя дори без растително масло. Тази традиция обаче днес спазват само най-ревностните православни християни и монасите.
По време на поста има дни, в които се разрешава риба, но сексът дори със законния партньор е забранен.
„Постът в никакъв случай не е диета, а е средство за извисяване на духа ни“, обясни за „Следвай ме“ Западният и Средноевропейският митрополит Антоний.
По тази причината Православната църква не одобрява наричането на „пост“ на хранителен режим, в който се изключват храните от животински произход, но не следва покаяние за греховете, вътрешна решителност те да не се повтарят, изповед и приемане на Светото Причастие.
Свещениците освобождават от спазването на външната му страна, каквото е консумирането само на ястия от растителен произход, болните, възрастните, децата, бременните, кърмачките, хората на тежкия физически път, както и пътуващите.
Затова, ако спадате към някоя от тези категории и ще постите за пръв път, консултирайте се преди това с вашия енорийски свещеник или духовник, при когото смятате да се изповядвате и да приемете за ваш духовен наставник.
„Следвай ме“ пожелава спасителни пости на православните християни, както и на католиците, при които адвентът (другото наименование на постите), се възприема повече като вътрешно съпреживяване.
Следвай ме – Вяра
Болницата във В. Търново в остра нужда за кръв от групи „АВ“ и „В“
Многопрофилната болница във Велико Търново има остра нужда от кръв от групите „В“ и „АВ“, алармира завеждащата отделението по трансфузионна хематология д-р Марияна Витанова. Последните количества от кръв и кръвни продукти от тези групи са преляти през миналата седмица, допълни тя.
От лечебното заведение призовават гражданите с тези кръвни групи да дарят, тъй като е възможно ненадейно в болницата да се озове пострадал в катастрофа, промишлен или битов инцидент или в резултат на операция, но животът му да не може да бъде спасен зарди дефицита.
Потенциалните кръводарители могат да дарят в отделението всеки работен ден от 8.00 до 13.00 часа. Те не бива да приемат медикаменти и да не са с инфекции, предавани по кръвен път.
Следвай ме – Здраве
Лекарствата за редки болести вече без обществена поръчка
Лекарствата за редки болести вече ще се доставят без конкурс, обявяван от болниците, кактосе изискваше до сега. Това решиха депутатите на второ четене в зала с промяна в Закона за обществените поръчки. Занапред лечебните заведения ще могат да ги доставят пряко, достатъчно е тези медикаменти да са регистрирани поне в една страна – членка на Европейския съюз.
Преди промяната тези лекарствени продукти влизаха в специален списък, който се актуализираше всяко година.
„Изменението в ЗОП определено е в полза на болните, тъй като това са пациенти, чието лечение не бива да бъде прекъсвано“, коментира за „Следвай ме“ директорът на Университетската болница „Св. Иван Рилски“ в София.
Като положителна определиха промяната и от Пациентски организации „Заедно с теб“, обхващащи няколко пациенски организации и сдружения.
Тези медикаменти са животоспасяващи и животоподдържащи, голяма част от хората, които ги ползват и не могат да ги прекъснат, са деца. Това заяви председателката на „Заедно с теб“ Пенка Георгиева, която е и член на Обществения съвет към Център „Фонд за лечение на деца“. Те са на цени от 1 000 до 200 000 лева, приемат се непрекъснато и е непосилно за семействата да отделят всеки месец такива средства, допълни тя.
