Някога, отдавна, много отдавна, когато нашите баби и прабаби били млади, имало обичай жените да се събират на кафе и бяло сладко. Въпросното бяло сладко се поднасяло по различни начини. Едни го сипвали в миниатюрна чинийка, както поднасяли и плодовите сладка, а други отгребвали от него с лъжичка и я потапяли в чаша вода. Там то не се размивало, а оставало като бяла топка, от която можеш да си отхапеш, а после да отпиеш глътка вода. Както и да го сервирали нашите баби, всякога го поднасяли и с чаша вода. До нея неизменно слагали и чашката с турско кафе. Бялото сладко, както и много други десерти е навлязло в бита на старите българи от турската кухня. Днес този деликатес е почти непознат, не се продава и рецептите за него са позабравени. Аз намерих една рецепта за бяло сладко в старите тетрадки на майка ми и ви я предлагам. Приготвя се лесно. Да ви е сладко бялото сладко! Продукти:1 кг захар, 1 л вода, 15 гр кремотартар, 15 гр лимонтозу , (лимонена киселина),1 – 2 праха ванилия, сокът от ½ – 1 лимон. Кремотартър – това е калиев тартарат или монокалиева сол на винената киселина. Той е естествен набухвател, нарича се още и „чист винен камък“. Продава се във фармацевтичните аптеки, а също така и в аптеките за растителна защита. Евтин е и се отпуска без рецепа. Безвреден е. Приготвяне: От захарта и водата се сварява гъст сироп. В него се прибавят кремотартърът, ванилията, лимонената киселина и сокът от лимона. Готовият сироп се сваля от огъня  и се оставя в същия съд, в който е варен докато се охлади малко. Започва да се бърка с дървена лъжица продължително време докато започне да побелява и да се сгъстява леко. Това означава, че бялото сладко е готово. Налива се в буркан. Може да се съхранява както в хладилника, така и извън него, ако времето не е горещо. Вече знаете как са го сервирали нашите баби и прабаби, изберете сами единия от вариантите. Да ви е сладко!     Следвай ме – Гурме

Гънките, които се спускат от носа към краищата на устните са симетрични бръчки. При повечето хора те се появяват след 25 години и с напредване на времето се задълбочават. Кожата в тази област от лицето се различава по структура от тази на бузите. Освен това, тя може да бъде и различен тип – около носа да е суха, а на бузите да е мазна. Тези гънки се явяват мимически бръчки, от които никой не е застрахован. В процеса на стареене бузите се отпускат, въпросният релеф става все по-дълбок. Тяхното ранно появяване може да бъде отложено във времето без употребата на филъри. За разрешаването на проблема помага гимнастиката, тя намалява дълбочината им и връща свежия тургор на кожата в тази област. За основното упражнение трябва да отворите устата и да направите с устата неголям овал, сякаш изговаряте „о“ и „у“. При това устните трябва да бъдат изнесени напред докато усетите напрежение в бузите. За усилване на ефекта можете да гладите бръчките с палеца от горе надолу и обратно. Направете това поглаждане няколко пъти, а след това изтеглете устните напред 20 – 30 пъти докато не почувствате напрежение в бузите. Правете тази гимнастика по няколко пъти на ден. След 2 – 3 седмици ще забележите, че гънките са намалели.   Следвай ме – Стил

Духането на свещи върху тортата е опасно за здравето. До този извод  са стигнали американски учени от университета „Клемесон”. Те изследвали лабораторно парче от торта, след като рожденик духнал свещите и установили, че повърността му е пълна с микроорганизми. Това били бактериите от устата и гърлото, изхвърлени от въздушната струя и от микрокапчиците слюнка върху глазурата. Учените уточняват, че когато стомахът е сит слюноотделянето е много по-акивно. „Като се има предвид, че свещите на тортата се духат в края на обяда или вечерята е ясно, защо бактериите са невъобразимо количество върху повърхността й, казват те. – Ние не искаме да разваляме празниците на хората, но предупреждаваме, че ако рожденикът или неговите близки, които му помагат да духне свещите, са болни или заразени, но все още без проява на болестта, празникът може да създаде доста проблеми на гостите след няколко дни”, казват още учените.   Следвай ме – Здраве    

Доматите убиват раковите клетки в зародиш. Затова всекидневната им употреба е идеална профилактика срещу онкологичните заболявания, както и срещу прогресирането на рака, ако той вече е наличен в човешкия организъм. Нещо повече, те намаляват до два пъти риска от развитието на рак на кожата. До този извод са стигнали учени от университета в Охайо (САЩ) в резултат на тригодишно проучване с мишки. Всеки ден в порциона на гризачите били прибавяни 10% доматен прах, а след време ги подложили на ултравиолетово облъчване. Оказало се, че туморите при животинките, които са яли доматен прах намаляват с 50 на сто в сравнение с тези, които не са употребявали тази съставка. Според съавторът на изследването – научният сътрудник в Колежа по хранителни, селскостопански и екологичщи науки в щата Охайо д-р Джесика Куперсон, ползата от доматите е свързана с каротиноидите (антиоксиданти) в тях. Тези вещества притежават способността да защитават организма от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи. Учените смятат, че ефективно с развитието на онкологичните заболявания се бори още ликопина (ценен каротиноиден пигмент) от суровите домати. В предишно проучване те откриха, че ликопина способства за възстановяване на съдовете и артериите, увредени при сърдечно-съдови заболявания, а така също е полезен и за мъжкото здраве.   Следвай ме – Здраве

Сталин праща Микоян в САЩ да види какво ядат там Технологията за сладолед била донесена  от  Америка   Фабрики – кухни са хранели съветските хора. Първата се появила през 1925 година. Цената на храната в тях била много ниска. Така например, салатата струвала 3 копейки, свинската пържола – 1 рубла  50 копейки, пирожките – по 35 копейки парчето. В залите свирели оркестри. Музиката обаче не била единствената екстра към обеда или вечерята. В специално отделени помещения в тези заведения хората можели да четат книги, вестници и списания, да играят на шах или просто да си побъбрят с приятели. Излиза, че фабриките – кухни, освен основната си функция да хранят, изпълнявали и ролята на своеобразни клубове.  Бригади от комсомолци проверявали дали готвачите не си спестяват по някой и друг продукт, предназначен за общия казан. На хората вече не се налагало да си готвят сами. Газовите котлони и примусите трябвало да угаснат. Ножовете, вилиците, лъжиците, месомелачките, чайниците и каните за кафе следвало да станат ненужни атрибути. Фабрики – кухни са хранели съветските хора. Първата се появила през 1925 година. Цената на храната в тях била много ниска. Така например, салатата струвала 3 копейки, свинската пържола – 1 рубла 50 копейки, пирожките – по 35 копейки парчето. В залите свирели оркестри. Музиката обаче не била единствената екстра към обеда или вечерята. В специално отделени помещения в тези заведения хората можели да четат книги, вестници и списания, да играят на шах или просто да си побъбрят с приятели. Излиза, че фабриките – кухни, освен основната си функция да хранят, изпълнявали и ролята на своеобразни клубове. Бригади от комсомолци проверявали дали готвачите не си спестяват по някой и друг продукт, предназначен за общия казан. На хората вече не се налагало да си готвят сами. Газовите котлони и примусите трябвало да угаснат. Ножовете, вилиците, лъжиците, месомелачките, чайниците и каните за кафе следвало да станат ненужни атрибути. Появили се и плакати, като този: „Долу кухненското робство!”. Те били адресирани към жените. Назрявала поредната революция – революцията на бита, нравите, семейните устои. За нея призовавали болшевишките вождове Владимир Ленин и Лев Троцки. Пригласял им наркомът (народен комисар, б. ред.) Анатолий Луначарски. Намерението било жените да бъдат освободени от рутината на домашната работа, но не за тяхно облекчение, за да се грижат за себе си, да бъдат красиви и добре изглеждащи. Това се смятало за буржоазен упадък. Жените, демобилизирани от семейния фронт, трябвало да бъдат изпратени на друг фронт – трудовия, да са заети повече в заводите и колхозите. По онова време никой не се стараел да отслабва, всички ядели на воля. В кухните – фабрики храната не била вкусна, но засищала. Вкусното ядене и изисканите блюдата също се считали за буржоазен упадък. В средата на 30-е години ситуацията в СССР (абревиатура на Съветския съюз, б. ред.) се променила. Сталин казал: „Животът започна да се подобрява, другари. Да се живее вече е весело”. По това време отпада купонната система за продукти, магазините започват да се пълнят със стоки. Съветският народ започва да яде не само да се насити, но и да получи удоволствие, както впрочем и руския народ преди революцията. „Вкусът трябва да се развива, – настоявал наркомът на хранителната промишленост Анастас Микоян. – Нашите хора още не са свикнали с вкусната храна, те не знаят какво е аспержи, не умеят да ядат правилно сиренето”, казвал той. Наркомът допълвал думите си с разказа за един колхоз, в който докарали мандарини, а хората започнали да ги ядат с корите. Асортиментът на колбасите се разнообразил. До Втората световна война в СССР имало 125 вида. В средата на 30-е години в Москва, Ленинград и други големи градове се продавали дори по 19 вида жива риба, живи раци и скариди. Как се получило всичко това? Много просто – Сталин заповядал да се подобри състоянието на търговията. Жените вече не ходели във фабриките – кухни, а купували пирожки, кифли, пелмени и котлети от магазините. Микоян пък, казвал: „Трудещите се трябва да имат на разположение фабрични продукти или полуфабрикати, за чието приготвяне не е необходимо много време”. Съветските ръководители се обърнали към опита на други страни. През 1936 г. Микоян заминал на двумесечна командировка в САЩ, за да види как там е организирано общественото хранене. Видяното – производствени комбинати, магазини с огромен асортимент от стоки, заведения за обществено хранене буквално поразили наркома. Много неща искал да внедри той в СССР, но не всичко му се отдало. Например, той убеждавал Сталин да започне производството на хладилници за населението. Вождът обаче се съпротивявал: „Моля, моля, зимата ни е продължителна, хората са свикнали да си държат продуктите в лед на двора и в студените мазета”. Така, масовото производство на „хладилни шкафове” започнало с СССР едва в началото на 50-е години в столичния завод „Й. В. Сталин”. Не малко неща от видяното в САЩ от Микоян, намерило приложение в Съветския съюз. Започнало производството на замразени продукти и разхладителни напитки. Започнало производството и на различни консерви, които били необходими на строителите, военните, геолозите, полярниците. Микоян донесъл от САЩ технологията за производството на сладолед. Сталин се шегувал с него: „Ти, Анастас Иванович, си такъв човек, за когото комунизмът не е толкова важен, колкото разрешаването на проблемите за приготвянето на вкусен сладолед”. „В Америка има добра храна за масово потребленние, както у нас са кренвиршите, – спомнил си Микоя. – Това са т. нар. хамбургери, топли кюфтета …” Наркомът решил да ги внедри в съветския бит. В края на 30-е години уличните продавачи на закуски започнали да предлагат топли кюфтета с питки. Но после те някъде изчезнали. Те били предшествениците на известните на всички хамбургери. “ alt=“ Фабрики – кухни са хранели съветските хора. Първата се появила през 1925 година. Цената на храната в тях била много ниска. Така например, салатата струвала 3 копейки, свинската пържола – 1 рубла 50 копейки, пирожките – по 35 копейки парчето. В залите свирели оркестри. Музиката обаче не била единствената екстра към обеда или вечерята. В специално отделени помещения в тези заведения хората можели да четат книги, вестници и списания, да играят на шах или просто да си побъбрят с приятели. Излиза, че фабриките – кухни, освен основната си функция да хранят, изпълнявали и ролята на своеобразни клубове. Бригади от комсомолци проверявали дали готвачите не си спестяват по някой и друг продукт, предназначен за общия казан. На хората вече не се налагало да си готвят сами. Газовите котлони и примусите трябвало да угаснат. Ножовете, вилиците, лъжиците, месомелачките, чайниците и каните за кафе следвало да станат ненужни атрибути. Появили се и плакати, като този: „Долу кухненското робство!”. Те били адресирани към жените. Назрявала поредната революция – революцията на бита, нравите, семейните устои. За нея призовавали болшевишките вождове Владимир Ленин и Лев Троцки. Пригласял им наркомът (народен комисар, б. ред.) Анатолий Луначарски. Намерението било жените да бъдат освободени от рутината на домашната работа, но не за тяхно облекчение, за да се грижат за себе си, да бъдат красиви и добре изглеждащи. Това се смятало за буржоазен упадък. Жените, демобилизирани от семейния фронт, трябвало да бъдат изпратени на друг фронт – трудовия, да са заети повече в заводите и колхозите. По онова време никой не се стараел да отслабва, всички ядели на воля. В кухните – фабрики храната не била вкусна, но засищала. Вкусното ядене и изисканите блюдата също се считали за буржоазен упадък. В средата на 30-е години ситуацията в СССР (абревиатура на Съветския съюз, б. ред.) се променила. Сталин казал: „Животът започна да се подобрява, другари. Да се живее вече е весело”. По това време отпада купонната система за продукти, магазините започват да се пълнят със стоки. Съветският народ започва да яде не само да се насити, но и да получи удоволствие, както впрочем и руския народ преди революцията. „Вкусът трябва да се развива, – настоявал наркомът на хранителната промишленост Анастас Микоян. – Нашите хора още не са свикнали с вкусната храна, те не знаят какво е аспержи, не умеят да ядат правилно сиренето”, казвал той. Наркомът допълвал думите си с разказа за един колхоз, в който докарали мандарини, а хората започнали да ги ядат с корите. Асортиментът на колбасите се разнообразил. До Втората световна война в СССР имало 125 вида. В средата на 30-е години в Москва, Ленинград и други големи градове се продавали дори по 19 вида жива риба, живи раци и скариди. Как се получило всичко това? Много просто – Сталин заповядал да се подобри състоянието на търговията. Жените вече не ходели във фабриките – кухни, а купували пирожки, кифли, пелмени и котлети от магазините. Микоян пък, казвал: „Трудещите се трябва да имат на разположение фабрични продукти или полуфабрикати, за чието приготвяне не е необходимо много време”. Съветските ръководители се обърнали към опита на други страни. През 1936 г. Микоян заминал на двумесечна командировка в САЩ, за да види как там е организирано общественото хранене. Видяното – производствени комбинати, магазини с огромен асортимент от стоки, заведения за обществено хранене буквално поразили наркома. Много неща искал да внедри той в СССР, но не всичко му се отдало. Например, той убеждавал Сталин да започне производството на хладилници за населението. Вождът обаче се съпротивявал: „Моля, моля, зимата ни е продължителна, хората са свикнали да си държат продуктите в лед на двора и в студените мазета”. Така, масовото производство на „хладилни шкафове” започнало с СССР едва в началото на 50-е години в столичния завод „Й. В. Сталин”. Не малко неща от видяното в САЩ от Микоян, намерило приложение в Съветския съюз. Започнало производството на замразени продукти и разхладителни напитки. Започнало производството и на различни консерви, които били необходими на строителите, военните, геолозите, полярниците. Микоян донесъл от САЩ технологията за производството на сладолед. Сталин се шегувал с него: „Ти, Анастас Иванович, си такъв човек, за когото комунизмът не е толкова важен, колкото разрешаването на проблемите за приготвянето на вкусен сладолед”. „В Америка има добра храна за масово потребленние, както у нас са кренвиршите, – спомнил си Микоя. – Това са т. нар. хамбургери, топли кюфтета …” Наркомът решил да ги внедри в съветския бит. В края на 30-е години уличните продавачи на закуски започнали да предлагат топли кюфтета с питки. Но после те някъде изчезнали. Те били предшествениците на известните на всички хамбургери. “ /> Появили се и плакати, като този: „Долу кухненското робство!”. Те били адресирани към жените. Назрявала поредната революция – революцията на бита, нравите, семейните устои. За нея призовавали болшевишките вождове Владимир Ленин и Лев Троцки. Пригласял им наркомът (народен комисар, б. ред.) Анатолий Луначарски. Намерението било жените да бъдат освободени от рутината на домашната работа, но не за тяхно облекчение, за да се грижат за себе си, да бъдат красиви и добре изглеждащи. Това се смятало за буржоазен упадък. Жените, демобилизирани от семейния фронт, трябвало да бъдат изпратени на друг фронт – трудовия, да са заети повече в заводите и колхозите. По онова време никой не се стараел да отслабва, всички ядели на воля. В кухните – фабрики храната не била вкусна, но засищала. Вкусното ядене и изисканите блюдата също се считали за буржоазен упадък. В средата на 30-е години ситуацията в СССР (абревиатура на Съветския съюз, б. ред.) се променила. Сталин казал: „Животът започна да се подобрява, другари. Да се живее вече е весело”.  По това време отпада купонната система за продукти, магазините започват да се пълнят със стоки. Съветският народ започва да яде не само да се насити, но и да получи удоволствие, както впрочем и руския народ преди революцията. „Вкусът трябва да се развива, – настоявал наркомът на хранителната промишленост Анастас Микоян. – Нашите хора още не са свикнали с вкусната храна, те не знаят какво е аспержи, не умеят да ядат правилно сиренето”, казвал той. Наркомът допълвал думите си с разказа за един колхоз, в който докарали мандарини, а хората започнали да ги ядат с корите. Асортиментът на колбасите се разнообразил. До Втората световна война в СССР имало 125 вида. В средата на 30-е години в Москва, Ленинград и други големи градове се продавали дори по 19 вида жива риба, живи раци и скариди. Как се получило всичко това? Много просто – Сталин заповядал да се подобри състоянието на търговията. Жените вече не ходели във фабриките – кухни, а купували пирожки, кифли, пелмени и котлети от магазините. Микоян пък, казвал: „Трудещите се трябва да имат на разположение фабрични продукти или полуфабрикати, за чието приготвяне не е необходимо много време”. Съветските ръководители се обърнали към опита на други страни. През 1936 г. Микоян заминал на двумесечна командировка в САЩ, за да види как там е организирано общественото хранене.  Видяното – производствени комбинати, магазини с огромен асортимент от стоки, заведения за обществено хранене буквално поразили наркома. Много неща искал да внедри той в СССР, но не всичко му се отдало. Например, той убеждавал Сталин да започне производството на хладилници за населението. Вождът обаче се съпротивявал: „Моля, моля, зимата ни е продължителна, хората са свикнали да си държат продуктите в лед на двора и в студените мазета”. Така, масовото производство на „хладилни шкафове” започнало с СССР едва в началото на 50-е години в столичния завод „Й. В. Сталин”. Не малко неща от видяното в САЩ от Микоян, намерило приложение в Съветския съюз. Започнало производството на замразени продукти и разхладителни напитки. Започнало производството и на различни консерви, които били необходими на строителите, военните, геолозите, полярниците. Микоян донесъл от САЩ технологията за производството на сладолед. Сталин се шегувал с него: „Ти, Анастас Иванович, си такъв човек, за когото комунизмът не е толкова важен, колкото разрешаването на проблемите за приготвянето на вкусен сладолед”. „В Америка има добра храна за масово потребленние, както у нас са кренвиршите, – спомнил си Микоя. – Това са т. нар. хамбургери, топли кюфтета …” Наркомът решил да ги внедри в съветския бит. В края на 30-е години уличните продавачи на закуски започнали да предлагат топли кюфтета с питки. Но после те някъде изчезнали. Те били предшествениците на известните на всички хамбургери.     Следвай ме – Гурме  

От 1 до 7 август 2017 г. за 25-ти пореден път ше бъде отбелязана Световната седмица на кърменето – глобална инициатива за насърчаване, подкрепа и защита на кърменето. Мотото през тази година е: „Подкрепяме кърменето заедно“ и е насочено към постигане на 17-те Глобални цели за устойчиво развитие, поставени от световните лидери през 2015 г. Кърменето е неотменна част от устойчивото развитие и глобалните усилия за здравето и благополучието на децата и майките, а в много страни допринася и за оцеляването и за изкореняването на глада. Акцентът на Световната седмица на кърменето тази година е върху това как с обединени усилия можем да работим по-добре за общото благо. Необходими са нови, работещи партньорства и политическа, медийна и обществена подкрепа, за да може кърменето да заеме своето място като най-добрия избор за храненето и развитието на бебетата. Институциите, медицинските специалисти, доброволческите организации, цялото общество – всички заедно играят ключова роля в подкрепата на майките. Кърменето дава най-добрия старт в живота на бебетата и има дългосрочни ефекти както за здравето, интелектуалното развитие и благополучието на детето, така и за кърмещата майка и за обществото като цяло. Кърменето е оптималният начин за хранене на бебетата – здравословен, екологично чист, незамърсяващ околната среда, икономически изгоден. В много страни по света недохранването е реален проблем и е причина за 45% от детската смъртност на децата до пет години в световен мащаб. Подобряването на практиките, свързани с кърменето, има потенциала да спаси живота на над 800 хиляди деца и 20 хиляди жени и да подобри значително здравето на децата и майките в дългосрочен план. Необходими са спешни мерки, които да защитават, подкрепят и насърчават кърменето. Целта е до 2025 г. правителствата да предприемат действия, които да осигурят изключително кърмене през първите 6 месеца от живота на поне 50% от бебетата. За да се постигне тази цел са необходими общи усилия на всички заинтересовани страни. Някои факти за кърменето: Хранене, сигурност на храната и намаляване на бедността Кърмата е безопасна и е сигурен източник на хранителни вещества дори при хуманитарни кризи. Кърменето е начин за хранене на бебетата, който не натоварва семейния бюджет. Храненето със заместители на майчина кърма се свързва с икономически загуби от 302 милиарда долара годишно в световен мащаб или 0.49% от глобалния брутен вътрешен продукт. Оцеляване, здраве и благополучие Кърмените деца получават оптимално хранене и защита срещу инфекции. Бебетата, които са кърмени, имат коефициент на интелигентност средно с 2,6 пункта по-висок в сравнение на този на некърмените, разликата в коефициента на интелигентност е по-голяма при по-продължително кърмене. Заетост и продуктивност на жените Всеки допълнителен месец платено майчинство намалява детската смъртност с 13%. Кърменето изгражда и близост между майката и бебето, което означава по-спокойни и щастливи жени на работното място. Всеки работодател може да използва този ресурс в своя полза. Околна среда и климатични промени За да се произведе 1 кг адаптирано мляко са необходими около 4000 литра вода. Годишното производство и продажби на заместители на майчината кърма само в шест азиатски държави генерират около 2.9 милиона тона парникови газове, което се равнява на 1.03 милиона тона отпадъци, изхвърлени в сметища. Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“ се включва активно в инициативите на СЗО и УНИЦЕФ за повече кърмени бебета в България. Ние помагаме на майките да бъдат информирани за ползите и предизвикателствата пред кърменето и им оказваме помощ и подкрепа да преодоляват трудностите, свързани с началото на кърменето и по-нататък. Информацията и подкрепата, която предоставяме е съгласно най-новите препоръки на СЗО и УНИЦЕФ, базирана на последните научни достижения.   Следвай ме – Здраве

Увеличение на случаите на посттравматични усложнения след травма, тази тенденция наблюдават пироговските ортопеди травматолози. Ето защо през целия месец август проф. Асен Балтов, проф. Диян Енчев и доц. Михаил Рашков и техните екипи от университетската болница ще провеждат профилактични прегледи. По време на Кампанията „Второ мнение за посттравматични усложнения след травма” за прегледите и консултациите към специалистите могат да се обръщат хора, чиито проблеми не отшумяват, въпреки проведено оперативно или неоперативно лечение. За целта е необходимо да се запишат предварително на тел. 02/9154 457, всеки делничен ден от 9 до 12 часа. Кампанията „Второ менение за посттравматични усложнения след травма” стартира на 1 август и ще продължи до края на месеца. Прегледите и консултациите ще се провеждат всеки вторник, сряда и четвъртък между 10.00 и 15.00 часа в Рапортната зала на травматологичния комплекс, която се намира на втория етаж на централната сграда на „Пирогов” (над Спешното отделение). Пациентите трабва да носят талон за травматолог, издаден от личния лекар или талон за рентгенови и лабораторни изследвания, които ще се назначат, ако е необходимо.