Режисьор е доц. Александър Текелиев, сценограф е Иван Токаджиев, може мюзикълът може да бъде видян на 2 август в Летния театър

От: Теменуга Захариева, Бургас

Интензивният летен творчески ритъм на Държавна опера – Бургас върви към своя апогей – дългоочакваната премиера на един от най-известните и изпълнявани мюзикъла „Моя прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу. Събитието е в рамките на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“ 2024, осъществявани успешно за поредна, седемнадесета, година от Бургаската опера в партньорство с Община Бургас. Дългоочакваният премиерен спектакъл на бродуейския мюзикъл е на 2-ри август от 21.00 часа на сцената на Летния театър в Бургас.

Плеяда са талантливите творци, работещи по създаване на постановката – режисьорът доц. д-р Александър Текелиев, директор на Бургаската опера, големият български диригент Иван Кожухаров, почетен гражданин на Бургас; изтъкнатият български сценограф Иван Токаджиев, който наскоро създаде декорите и за премиерата на балета „Корсар“ на бургаска сцена и е сътворявал редица други впечатляващи сценографии на постановки на Бургаската опера; младият талантлив костюмограф Яна Дворецка – създател на прекрасните създател на прекрасните костюми на балетите „Зле опазеното момиче“ в предходната 2023-та творческа година, и „Дон Кихот“ – през лятото на 2022 г., както и хореографът доц. д-р Анна Пампулова, която бе в сред менторите на Международната балетна академия „Сара-Нора Прима“ 2024, като съпътстващо събитие на едноименния международен балетен конкурс. Спектакълът  „Моя прекрасна лейди“ ще бъде интригуваща трактовка на популярното произведение – според каноните на съвремието ни, с доза провокативност, авангардна сценография и впечатляващи костюми – близо 200 на брой. Диригент на хоровия състав, който има важна роля в сценичното действие, е Александър Чепанов, Ани Токаджиева е автор на 3D mapping-а, помощник-режисьор – Лина Пеева, корепетитор – Мира Искърова.

Изтъкнатият майстор зад пулта Иван Кожухаров, диригент-постановчик, разкрива – с типичния си перфекционизъм и усет към съществените компоненти на един качествен спектакъл, че репетиционният процес за премиерата протича много добре, като музикантите от оркестъра свирят с голямо удоволствие, постигайки истинско холивудско звучене, което е напълно в духа на мюзикъла „Моя прекрасна лейди“. “След постановката на „Порги и Бес“ от Джордж Гершуин преди десетилетия на сцената на Бургаската опера, за втори път изпитвам огромно удоволствие да дирижирам подобна музика – актуална предимно за времето, в което е създадена. Отделните песни, дуети и ансамбли от мюзикъла с годините, обаче, са  доказали качествата си и са се превърнали в хит. Оригиналната партитура е прекрасна и оркестрантите се справят много добре. Желая успех на премиерата и последващите спектакли на „Моя прекрасна лейди“!, видимо доволен от творческия процес за премиерния спектакъл разказва Иван Кожухаров.

В предходни години Бургаската опера постави с голям успех друг известен бродуейски мюзикъл – „Целуни ме, Кейт!“ /“Кiss Me, Kate!”/, който бе представен при пълна зала включително и в Народния театър „Иван Вазов“ – София през м. ноември 2019 г. Режисьор на постановката бе отново доц. д-р Александър Текелиев, чийто творчески подход носи неизменно марката на висок естетически продукт, с вложена ясна мисъл, оригинална концепция, усет към детайла и иносказателни философски елементи, интелигентна креативност и несравнимо чувство за хумор. Разбира се, режисьорът готви изненади за публиката, които те със сигурност ще оценят на самата премиера, както и на последващите спектакли.

Крайният продукт на мащабната постановка, в която участва целият състав на Бургаската опера, както и гост-солисти – „Моя прекрасна лейди“, си заслужава творческата енергия, вложена в процеса на създаване на нещо ново, вълнуващо, с интелигентно намигване към публиката.

„Огромно предизвикателство за мен беше поканата от г-н Текелиев да направим един толкова богат и разнообразен  на ситуации и картини спектакъл, какъвто е „Моя прекрасна лейди“  –  с новата методика – максимално изпилвана във всички картини – мултимедия. Считам, че това е предизвикателство дори и за младите колеги, които отдавна навлизат в света на модерните технологии, камо ли лично за мен, но в крайна сметка – най-големият съдник – зрителят, ще покаже и ще каже дали сме се справили. Интересна е задачата. Благодаря на всички колеги от постановъчния екип – и млади, и не толкова млади, и най-вече – на младия и надежден колега Никола Пешев. Той бързо навлиза в работата и дава чудесни идеи. По принцип – всички дават ценни идеи, в крайна сметка, какво ще се реализира като краен продукт, зависи от сглобяването на всички елементи. Голямото предизвикателство – на базата на новата технология, е да се създаде цялостната атмосфера – на  епохата,  времето, настроението, което търси и постановчикът.“, открехва завесата към визуалното пиршество, което очаква зрителите на премиерния спектакъл изтъкнатият български сценограф Иван Токаджиев.

„Моята прекрасна лейди“ е втора постановка за мен – първата беше преди 12 години, в едно също толкова горещо лято, на сцената на Държавна опера – Русе. Разликата с настоящата версия е епохата – режисьорът Александър Текелиев избра средата на миналия век, време с изящен и много женствен силует. Голямото предизвикателство и този път беше огромният брой костюми (засега над 170) и тук е моментът да кажа, че осъществяването на такъв проект е немислимо без невероятния екип, с който работя:  Росица Атанасова, Кичка Грозева, Пепа Русева от Държавна опера – Бургас и моята страхотна асистентка Косара Зеленикова – студент от НБУ! Любимата ми сцена, разбира се, е „Конните надбягвания в Аскот“, за която направих 13 екстравагантни шапки с реверанс към тази специфична слабост на английските елити. Надявам се, че костюмите ще помогнат на зрителите да се пренесат в прекрасната история на Илайза Дулитъл!“, разказва предпремиерно Яна Дворецка, костюмограф.

Сюжетът на един от най‐изпълняваните мюзикъли в световен мащаб е не само забавен, но и носи така необходимата доза романтика, както и житейска философия. За главните роли репетира двоен и троен солистичен състав от първокласни певци – приятни изненади с гарантирана добавена естетическа стойност очакват публиката. Вече повече от месец солисти, хор и оркестър репетират усилено, за да представят на бургаската публика и гостите на туристическия град значимо културно преживяване, която ще остави траен спомен у тях. Репетиционният процес протича не само интензивно – като график, но и като емоция, която споделят артистите и ги зарежда – за да сътворят едно истинско музикално-сценично събитие – пищно, завладяващо, красиво, вълнуващо, емоционално.

„Моята прекрасна лейди“ е позната на мен постановка – участвах, преди 10 години, в постановъчния екип на трупата на Музикален театър “Стефан Македонски”, гр. София. Любим спектакъл с разнообразен хореографски потенциал. Харесвам работата с режисьора Александър Текелиев, с който творчески се срещаме за първи път. Усещам подкрепа в негово лице за моите движенчески решения. Чудесна атмосфера има и при работата ми с балетната трупа, където са млади артисти, подхождащи с любопитство към непозната за тях танцова изразителност. Надявам се да е приятна и срещата на артистите от хора с мен, тъй като съм силно взискателна към стилистиката на движение на тялото“, разкрива концепцията на спектакъла и нагласите преди премиерата доц. д-р Анна Пампулова, хореограф на постановката.

За премиерния спектакъл на 2 август се готвят: за ролята на уличната цветарка  Илайза Дулитъл – Илина Михайлова /гост/ и Йоана Кадийска; за ролята на професора по фонетика Хенри Хигинс – Марчо Апостолов /гост/; Полковник Пикъринг – Петър Тихолов и Йордан Христозов. За образа на Алфред Дулитъл, баща на Илайза, атрактивен пияница и пройдоха, репетират: Диман Панчев, Костадин Мечков и Валери Турманов. Върху изграждане на образа на младия беден джентълмен Фреди Хил работят тенорите Андрея Мирчев и Яни Николов. За ролята на Мисис Пиърс се готвят Калина Попова и Ирина Доброволска, Хари ще бъде Георги Бозвелиев, Джейми – Мирослав Димитров, Кръчмар – Емил Пейчев, Александър Перпериев;  Мисис Хигинс – Стефка Христозова, Мисис Хил – Шмилена Султанова, Северняк – Николай Николов, Любомир Тодоров; Южняк – Божидар Кметов, Западняк – Милен Динолов, Мисис Хопкинс – Дарина Запрянова.

В мащабната мюзикълна продукция участват музикантите от оркестъра и артистичните състави на хора и балета на Държавна опера – Бургас.

Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“ ще бъдат официално закрити с второто представление на най-новата постановка на Бургаската опера – „Моя прекрасна лейди“ – на 30 август от 20:00 часа на сцената на Летния театър.

Ще бъде открита на 30 юли в галерия „Синтезис“, фотосите за Бесарабия могат да бъдат видяни до 24 септември

„Сънувам на български“ е фотоизложба на Михаела Аройо, която ще бъде открита на 30 юли от 19.00 часа в столичната галерия „Синтезис“. Това ще стане в присъстивето на авторката и етнолога Галин Георгиев, като звуковата среда е от Светослав Тодоров, а текстът на Димитър Кенаров. Експозицията, запечатила образи на наши сънародници в Бесарабия, ще може да бъде видяна до 24 септември, поясниха от галерията. Нейни куратори са Надежда Павлова и Никола Михов.

Това е първото цялостно представяне нана младата документална фотографка Михаела Аройо, посветено на бесарабските българи в Молдова и Украйна, който през 2023 г. е финалист за наградата на Magnum Foundation Inge Morath. Авторката документира културата и изследва идентичността на тази диаспора в Бесарабия с акцент върху историята на региона. В продължение на пет години тя посещава над 60 населени места с преобладаващо българско население. По време на 14-те си пътувания тя снима традициите, ежедневието на хората и създава приятелства. Паралелно с това Михаела записва аудио интервюта, песни и стихотворения с членове на общността, които стават основа на звуковата среда, създадена специално за изложбата от Светослав Тодоров, журналист и музикален селектор. В изложбата е включен и текстът „Бесарабският фронт“ на писателя и журналист Димитър Кенаров.

„Когато за първи път посетих Бесарабия през 2019 г. не знаех почти нищо за нашата диаспора там. Всъщност, тъкмо това ме отведе в един горещ юлски ден на събора „Есть контакт” в село Стояновка в Молдова – ежегодна среща на българските младежи от региона, разказва Михаела. На  влизане в селото спрях колата пред една къща по прашния черен път и на развален руски попитах бабата отпред къде е съборът, а тя изненадващо ми отговори „Говори на български, бе!”. На път за там бях прекосила две граници, а се чувствах като у дома си, толкова гостоприемно ме приеха. За това допринасяха и разговорите на български, познатите манджи, неизбежната  „Бяла роза”, както и някои позабравени поп-фолк хитове от 90-те. Това пътуване продължи само едно денонощие, но неочаквано се превърна в начало на дългосрочен фотографски проект“, продължава тя. През 2021 г. фотографката отново е на събора „Есть контакт“, този път в село Чушмелий, Украйна, където се запознава с едно момиче на нейните години – Дана Митанова. „Тя ми разказа ми, че бесарабските българи използват поне три езика в ежедневието си: родния – български, държавния – украински или молдовски и общия за всички в този мултиетнически регион – руски. Тогава на какъв език мислиш? – попитах. „Не знам на какъв език мисля, но сънувам на български.“, споделя разказа си с нея Михаела Аройо.

Десетки хиляди българи мигрират от българските земи към Бесарабия след руско-турските войни от 1806-1812 г. и 1828-1829 г., за да избегнат османските набези. Причините за преселението са свързани и с политиката на Руската империя да засели в Бесарабия население, което да облагороди граничния за империята регион. Българите получават земя, освободени са от военна повинност и заживяват с привилегиите на т.нар. “задунайски преселници”. Макар по-често да споменаваме Бесарабия покрай войната в Украйна, малцина са онези, за които Бесарабия е нещо повече от име. Етимологията на топонима е спорна. Румънските историци смятат, че името произлиза от влашката княжеска династия Басараб, а руските – от племето Беси, населявало тези земи в древността. Бесарабия официално започва да обозначава географския регион между Черно море и реките Дунав, Днестър и Прут след Букурещкия договор от 1812 г., когато Руската империя отнема териториите от васалното на Османската империя по това време Княжество Молдова.

Бурният ход на историческите събития превръща Бесарабия в разменна монета за мирните договори на всички по-големи европейски войни през XIX и XX век. Понякога три поредни поколения се раждат в различна държава, макар и в същата къща. След Втората световна война целият регион попада под съветска власт. Разпадът на Съветския съюз поставя нова граница и разделя Бесарабия между Молдова и Украйна. Днес в двете държави живеят общо между 250 000 и 300 000 души, самоопределящи се като българи, сред които са бесарабските, таврийските, одеските и олшанските българи. Бесарабия е мултиетнически регион, в който живеят украинци, молдовци, руснаци, българи, гагаузи, румънци, албанци, а руският език е основно средство за комуникация между тях. Както и в много други постсъветски пространства, икономическият разпад през 90-те години оставя дълбоки белези, а носталгията по Съветския съюз е осезаема, дори след началото на руската инвазия в Украйна.

Хората мигрират към по-големите градове или в чужбина, но тези, които остават са горди да съхраняват традициите на предците си и чувстват специална връзка с родния си край. До момента проектът е представян в Болград, Украйна (2021), в селата Тенево и Голица, България (2021), в изложби организирани от фондация „Аморфа“ в Ателие Пластелин София и ЖП гара Варнa (2022), в групова изложба На/родна земя в Пловдив (2022), както и като част от инициативата Square Mile на The VII Foundation в Арл, Франция (2024).

За авторката:

Михаела Аройо е документална фотографка, родена през 1993 г. във Варна. Започва професионалния си път през 2014 г. като стажант във вестник „Труд“, а в периода 2017 – 2018 г. е щатен фоторепортер в агенция „Булфото“. От 2020 г. работи на свободна практика и изследва теми като културна идентичност, история, фолклор и околна среда. Михаела има бакалавърска степен по фотография от Нов български университет, а в момента следва магистратура по история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Участва в майсторски класове по документална фотография организирани от NOOR и The VII Foundation и фотографски работилници със Стратос Калафатис (2022) и Ванеса Уиншип и Джордж Георгиу (2023), организирани от галерия „Синтезис“.

Нейни фотографии са публикувани в издания като The New Yorker, National Geographic и Die Zeit. През 2022 г. National Geographic България публикува нейни снимки и статия за бесарабските българи. През 2023 г. проектът „Сънувам на български“ печели признание от Magnum Foundation с второ място на Inge Morath Award – награда връчвана на жени фотографки до 30-годишна възраст. През същата година Михаела печели наградата на The Everyday Projects – субсидия в подкрепа на работата ѝ по същия проект.