16.8 C
София
сряда, май 22, 2024
spot_img

Майка Гавриила – монахинята, която не се уплаши от прокажените

Майка Гавриила е монахинята, която не се уплаши от прокажените в  Индия и повече от десет години работи сред тях като болногледачка и медицинска сестра. Някои я оприличават на Майка Тереза, но за разлика от нея, тя е православна, работела е сред бедните и нищите сама, без да създадене монашеско или православно общество, което да й е в помощ. Облекчавала е мъките на клетниците или сама, или заедно с индийци, които са се посветили на тази кауза. Двете съжителстват в една и съща епоха, макар и Майка Гавриила (Аврилия Папаяни), но тринадесет години по-рано,  в 1897 г. в Истанбул. Дъщеряе на преуспяващ търговец. От малка говори и пише на френски и английски, още като ученичка. Следва ботаника в Швейцария, после философия в Солун.  Работи като сестра в психиатрична клиника, преподава и частни уроци. След установяването на режима на Метаксас в Гърция през 1937, заминава за Великобритания, работи и едновременно с това учи медицина. По време на бомбадировките на Лондон през Втората световна война помага на ранените в болници и лазарети. През цялото време, докато е в Западна Европа, поддържа връзки с гръцкото духовенство и руските интелектуалци-емигранти. След края на войната се връща в опустошената Гърция, за да помага за възстановяването й. Работи в различни социални заведения; едновременно започва и частна практика в Атина като физиотерапевт. Още по това време мисионерското й служение сред най-бедните и онеправданите й спечелват известност и почитатели далеч извън границите на Гърция. Оттогава датира личното й приятелство с Роуз Кенеди – майката на американския президент и Мартин Лутер Кинг. Неколкократно тя пътува за Индия, където работи в лепрозории (ендемични зони с прокажени). След замонашването си също работи там.  Умира през 1992 година.

„Следвай ме” ви предлага нейни мисли за християнството, взаимопомощта и любовта към Бога и ближния – нещата, за които ни напомня периодът на поста.

  • Харизмите, които ни е дал Господ, разцъфтяват само тогава, когато ги поливаме с водата на Любовта.
  • Никъде не сме “за винаги”.
  • Обичам някого от цялата си душа, означава моля се за него. Който притежава този опит, се намира в рая.
  • Животът е вълна. Или ще станем като апостол Петър и ще ходим по водата, или ще потънем като пророк Йон.
  • Господ не иска позьорството. Господ говореше за смирение. А смирение означава да си едно с другия. Да си едно с него и като него – и с търсача на щастие, и с проститутката, и с учения, и със светеца.
  • Начало на премъдростта е страхът Божий.
  • Затова страхът е основа на много беди в характера ни. Прави те притворен, лъжец, двуличен. Често пъти от този низък страх изневеряваме напълно на характера си с това непрестанно “какво ще кажат хората” и така предаваме Любовта на Бога, за да се харесаме на човеците.
  • Но кои са тези хора, кой е този свят? Това ли са вашите съмишленици? Искате да бъдете като тях ли? Ако честно запитаме себе си, отговорът ще бъде НЕ. Тогава защо предавате Божията Любов и Божията Истина заради света?
  • Първата страст е страхът…

 

Следвай ме – Вяра

Related Articles

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

- Advertisement -spot_img

Latest Articles