Майка Гавриила – монахинята, която не се уплаши от прокажените

Майка Гавриила е монахинята, която не се уплаши от прокажените в  Индия и повече от десет години работи сред тях като болногледачка и медицинска сестра. Някои я оприличават на Майка Тереза, но за разлика от нея, тя е православна, работела е сред бедните и нищите сама, без да създадене монашеско или православно общество, което да й е в помощ. Облекчавала е мъките на клетниците или сама, или заедно с индийци, които са се посветили на тази кауза. Двете съжителстват в една и съща епоха, макар и Майка Гавриила (Аврилия Папаяни), но тринадесет години по-рано,  в 1897 г. в Истанбул. Дъщеряе на преуспяващ търговец. От малка говори и пише на френски и английски, още като ученичка. Следва ботаника в Швейцария, после философия в Солун.  Работи като сестра в психиатрична клиника, преподава и частни уроци. След установяването на режима на Метаксас в Гърция през 1937, заминава за Великобритания, работи и едновременно с това учи медицина. По време на бомбадировките на Лондон през Втората световна война помага на ранените в болници и лазарети. През цялото време, докато е в Западна Европа, поддържа връзки с гръцкото духовенство и руските интелектуалци-емигранти. След края на войната се връща в опустошената Гърция, за да помага за възстановяването й. Работи в различни социални заведения; едновременно започва и частна практика в Атина като физиотерапевт. Още по това време мисионерското й служение сред най-бедните и онеправданите й спечелват известност и почитатели далеч извън границите на Гърция. Оттогава датира личното й приятелство с Роуз Кенеди – майката на американския президент и Мартин Лутер Кинг. Неколкократно тя пътува за Индия, където работи в лепрозории (ендемични зони с прокажени). След замонашването си също работи там.  Умира през 1992 година.

„Следвай ме” ви предлага нейни мисли за християнството, взаимопомощта и любовта към Бога и ближния – нещата, за които ни напомня периодът на поста.

  • Харизмите, които ни е дал Господ, разцъфтяват само тогава, когато ги поливаме с водата на Любовта.
  • Никъде не сме “за винаги”.
  • Обичам някого от цялата си душа, означава моля се за него. Който притежава този опит, се намира в рая.
  • Животът е вълна. Или ще станем като апостол Петър и ще ходим по водата, или ще потънем като пророк Йон.
  • Господ не иска позьорството. Господ говореше за смирение. А смирение означава да си едно с другия. Да си едно с него и като него – и с търсача на щастие, и с проститутката, и с учения, и със светеца.
  • Начало на премъдростта е страхът Божий.
  • Затова страхът е основа на много беди в характера ни. Прави те притворен, лъжец, двуличен. Често пъти от този низък страх изневеряваме напълно на характера си с това непрестанно “какво ще кажат хората” и така предаваме Любовта на Бога, за да се харесаме на човеците.
  • Но кои са тези хора, кой е този свят? Това ли са вашите съмишленици? Искате да бъдете като тях ли? Ако честно запитаме себе си, отговорът ще бъде НЕ. Тогава защо предавате Божията Любов и Божията Истина заради света?
  • Първата страст е страхът…

 

Следвай ме – Вяра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close