Стихосбирката „Завръщането на Лилит“ е издадена от ИК „Атеа.books“
Мариана Кирова възкреси в стихове прокудената от рая Лилит. С образа й тя възпява вечно търсещата и непокорна женска същност, която иска да е и е равна по достойнство с мъжа. Стихосбирката „Завръщането на Лилит“ е проникната от финия усет на поетесата и умението й да пресъздава с разбиране най-нежните вълнения, на които е способна човешката душа. Книгата е издадена от ИК „Атеа.books” и вече е на книжния пазар.
Лилит е митологичният образ на първата жена на Адам, създадена от пръст наравно с него за разлика от сетнешната Ева, направена от реброто му. Тя го напуска, когато той се опитва да я подчини и по този начин да наруши изначалната Божия воля. Лилит не присъства в Библията, но под една или друга форма може да бъде открита в световните митологии, като се започне от тази на славяните и се стигне до тази на перси
те.
Предвижда се премиерата на стихосбирката да бъде през пролетта, тъй като Мариана Кирова в момента преподава български език в Тараклийския университет „Григорий Цамблак“ в Молдова. Тя е български литературовед, писател и журналист, хоноруван преподавател по литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на стотици коментари и анализи в пресата, на две стихосбирки и два сборника с разкази, на художествени текстове и научни публикации в литературни и научни издания. От 2011 г. работи в Националния литературен музей.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЛИЛИТ
“И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий
образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“
Битие 1:27
I. СЪТВОРЕНИЕТО 
Какво виждат очите ми –
светлина, светлина, светлина!
Пъстри птици пеят на ранина.
Хищници се покланят, благо свеждат глава.
А край нас ширина, топлина, синева…
Небесата са ясни, бели, дълбоки.
Наш е светът и всички посоки!
Боже, ти изпрати ни тук добро да творим.
В дар ни даде Земята, превърна я в храм,
и нареди ни – на Лилит* и Адам,
да бъдем твой образ, да имаме род дълговечен.
На мисълта ни ти даде крила и изрече:
Да пребъдете двама – Мъж и Жена!
Небесата да са ясни, бели, дълбоки.
Светът да е ваш във всички посоки!
* В митологията Лилит е първата жена, създадена едновременно и наравно с Адам. Тя го напуска, когато той се опитва да я подчини и по този начин да наруши изначалната Божия воля.
……………………………………………………………………………………………
II. ГРЕХЪТ НА АДАМ
В дните на слънцето – с обич живяхме с Адам.
Ала щом притъмня и се спусна нощта
се промъкна към него и зашептя
сянка тъмна, мрачна, зловеща:
Ти си силен. Тя е слаба и грешна!
Подчини я сега и навеки, Адам!
Подчини я и властвай завинаги сам!
Знай, че крехка, но умна и хитра е тя,
а ти голям и велик си – промълви Сатана.
Тогава Адам ме сграбчи и рече:
Аз имам завет, нареди ми го таен адепт –
да властвам над тебе, ти само да раждаш деца,
и взор да не вдигаш към небеса и слънца!
Бог сила ми даде – рече още Адам, –
на теб даде само проницателен взор,
затова не е нужно аз да влизам във спор.
Ще властвам над тебе – със сила и глас.
Подчини се, Лилит! Подчинявам те аз!
Небесата ще са мои – за моя взор са широки.
И светът ще е мой във всички посоки!
Тъй ми каза Адам с глас безумен, злокобен.
Призовах Бог и напуснах райското ложе.
Полетях надалече – с дух, мисъл и тяло,
за да изпълня волята на моя Отец –
че сме равни навеки с Адама
и само тъй ще сме Божие цяло.
………………………………………………………………………………………….
С РОЗА ПРЕЗ РАМО
е разбрах как ръцете ни
се целунаха… И ти не разбра.
После стана светло в залеза –
от този грях без вина.
Ти не питай коя съм – не зная.
Нямам минало, нито пък род.
Не помня начало, не виждам края –
аз съм Днес, аз съм Живот.
И не пускай, не пускай ръката ми!
Не проронвай дори благослов!
Вземи в шепи събраната нежност!
Прекръсти ме – назови ме Любов!
Ако много те паря, не искай
да се гмурнеш в плитка вода.
Днес е празник – и нестинарите
сродяват огъня с песента.
Ти не бързаш… Аз не бързам за никъде.
Ако мръкне – ще стана луна,
ще се плъзна в небесната орбита,
за да лумна сутринта в светлина.
И тогава в изгрева южен –
с роза през рамо, в длани – с листо,
ще премина усмихната в утрото.
И само ти ще знаеш защо…
