Мариана Кирова възкреси в стихове прокудената от рая Лилит

Стихосбирката „Завръщането на Лилит“ е издадена от ИК „Атеа.books“

Мариана Кирова възкреси в стихове прокудената от рая Лилит. С образа й тя възпява вечно търсещата и непокорна женска същност, която иска да е и е равна по достойнство с мъжа. Стихосбирката „Завръщането на Лилит“ е проникната от финия усет на поетесата и умението й да пресъздава с разбиране най-нежните вълнения, на които е способна човешката душа. Книгата е издадена от ИК „Атеа.books” и вече е на книжния пазар.

Лилит е митологичният образ на първата жена на Адам, създадена от пръст наравно с него за разлика от сетнешната Ева, направена от реброто му. Тя го напуска, когато той се опитва да я подчини и по този начин да наруши изначалната Божия воля. Лилит не присъства в Библията, но под една или друга форма може да бъде открита в световните митологии, като се започне от тази на славяните и се стигне до тази на персиМариана Кирова възкреси в стихове прокудената от рая Лилит Стихосбирката „Завръщането на Лилит“ е издадена от ИК „Атея“. Следвай ме - Културате.

Предвижда се премиерата на стихосбирката да бъде през пролетта, тъй като Мариана Кирова в момента преподава  български език в Тараклийския университет „Григорий Цамблак“ в Молдова. Тя е български литературовед, писател и журналист, хоноруван преподавател по литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на стотици коментари и анализи в пресата, на две стихосбирки и два сборника с разкази, на художествени текстове и научни публикации в литературни и научни издания. От 2011 г. работи в Националния литературен музей.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЛИЛИТ

И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий

образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“

Битие 1:27

I. СЪТВОРЕНИЕТО  

Какво виждат очите ми –

светлина, светлина, светлина!

Пъстри птици пеят на ранина.

Хищници се покланят, благо свеждат глава.

А край нас ширина, топлина, синева…

Небесата са ясни, бели, дълбоки.

Наш е светът и всички посоки!

Боже, ти изпрати ни тук добро да творим.

В дар ни даде Земята, превърна я в храм,

и нареди ни – на Лилит* и Адам,

да бъдем твой образ, да имаме род дълговечен.

На мисълта ни ти даде крила и изрече:

Да пребъдете двама – Мъж и Жена!

Небесата да са ясни, бели, дълбоки.

Светът да е ваш във всички посоки!

* В митологията Лилит е първата жена, създадена едновременно и наравно с Адам. Тя го напуска, когато той се опитва да я подчини и по този начин да наруши изначалната Божия воля.

……………………………………………………………………………………………

II. ГРЕХЪТ НА АДАМ

В дните на слънцето – с обич живяхме с Адам.

Ала щом притъмня и се спусна нощта

се промъкна към него и зашептя

сянка тъмна, мрачна, зловеща:

Ти си силен. Тя е слаба и грешна!

Подчини я сега и навеки, Адам!

Подчини я и властвай завинаги сам!

Знай, че крехка, но умна и хитра е тя,

а ти голям и велик си – промълви Сатана.

Тогава Адам ме сграбчи и рече:

Аз имам завет, нареди ми го таен адепт –

да властвам над тебе, ти само да раждаш деца,

и взор да не вдигаш към небеса и слънца!

Бог сила ми даде – рече още Адам, –

на теб даде само проницателен взор,

затова не е нужно аз да влизам във спор.

Ще властвам над тебе – със сила и глас.

Подчини се, Лилит! Подчинявам те аз!

Небесата ще са мои – за моя взор са широки.

И светът ще е мой във всички посоки!

Тъй ми каза Адам с глас безумен, злокобен.

Призовах Бог и напуснах райското ложе.

Полетях надалече – с дух, мисъл и тяло,

за да изпълня волята на моя Отец –

че сме равни навеки с Адама

и само тъй ще сме Божие цяло.

………………………………………………………………………………………….

С РОЗА ПРЕЗ РАМО

е разбрах как ръцете ни

се целунаха… И ти не разбра.

После стана светло в залеза –

от този грях без вина.

Ти не питай коя съм – не зная.

Нямам минало, нито пък род.

Не помня начало, не виждам края –

аз съм Днес, аз съм Живот.

И не пускай, не пускай ръката ми!

Не проронвай дори благослов!

Вземи в шепи събраната нежност!

Прекръсти ме – назови ме Любов!

Ако много те паря, не искай

да се гмурнеш в плитка вода.

Днес е празник – и нестинарите

сродяват огъня с песента.

Ти не бързаш… Аз не бързам за никъде.

Ако мръкне – ще стана луна,

ще се плъзна в небесната орбита,

за да лумна сутринта в светлина.

И тогава в изгрева южен –

с роза през рамо, в длани – с листо,

ще премина усмихната в утрото.

И само ти ще знаеш защо…

 

Следвай ме – Култура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close