„Матеус пасион“ от Й. С. Бах (J.S. Bach Matthäus-Passion BWV 244 ) ще прозвучи 7 дни преди Страстната седмица, когато музикалното произведение се изпълнява по традиция. Музикално-сценичната вечер ще прозвучи на 17 април, сряда, от 19.00 ч. в камерна зала „България”. Тя ще бъде осъществена от Вокален състав „Импресия” със специалното участие на
Елена Шерцел, Янко Маринов – чембало/ дигитализиран бароков орган , Божидара Ивайлова – флейта и Веселин Димитров – цигулка.
От кога е традицията
Традицията на Разпети петък да звучат подобен тип произведения, показващи страданията на Христос датира от 1717 година. „Страстите“ придобиват бързо разпространение и статут на църковно-музикален жанр. Развиват се като два вида: мотетни „страсти“ и оратории. Традиционно между двете части на ораториите е била четена едночасова проповед. През 1725 година Бах получава поръчка от управата на Лайпциг да композира музика на произведение за страданията на Христос. В резултат възниква „Страсти по Матея“ (BWV 244) – може би едно от най-известните произведения на Йохан Себастиан Бах, както може би и едно от най-представителните на тази музикална категория. Текстът е съставен от избрани части (глави 26 и 27) от Евангелие от Матей, както и свободно съчинени стихове на либретиста Пикандер (псевдоним на Christian Friedrich Henrici). Произведението е написано за два хора, състоящи се съответно от гласове (сопран, алт, тенор, бас) и инструменти. Първата част е относително къса в сравнение с втората. Предполага се, че за пръв път е било изпълнено 1727 или 1729 година без особен успех сред публиката.
Преоткриване на творбата от Менделсон
През 1829 година, почти век след първото изпълнение, творбата е „преоткрита“ от Феликс Менделсон Бартолди и изпълнена пред възторжена публика в Берлин. Въпреки че същата вечер Николо Паганини дава концерт в Берлин, залата е препълнена. С този концерт Феликс Менделсон дава начало на специфично преоткриване на църковните творби на Бах, до този момент потънали в забрава. Концертът става също така символ на специфична секуларизация на църковната музика като цяло.
