„ Животът на Майка Тереза е пример за жив израз на милосърдната любов“. Това каза за радио „Фокус“ католическият свещеник отец Койчо Димов по повод 109 години от нейното рождение, които се навършват днес, 26 август. ,,Тя е приела в душата си Христовия призив за милосърдна любов. С грижите за нуждаещите се в свят на духовна и физическа мизерия тя е изпълнила този призив“, каза отец Койчо Димов и добави, че майка Тереза е една съвременна светица, чието име е познато на всекиго. ,,Тя често е повтаряла, че всеки има нужда от любов, защото Бог обича всекиго и ни е дарил с безусловна любов“, подчерта отец Койчо Димов.
Майка Тереза е родена на 26 август 1910 година в Скопие, тогава в Османската империя в албанско, католическо семейство. Светското й име е Анеза Гонджа Бояджиу (на албански: Anjezë Gonxhe Bojaxhiu).Баща й, който е въвлечен в албанската национално – освободителна борба, умира след края на Първата световна война през 1919 г., разочарован от това, че регионът остава под сръбски контрол. Самата тя по-късно се самоопределя като етническа албанка: „Кръвта ми е албанска, а гражданството – индийско.“
През 1928 г. тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като никога повече не вижда майка си и сестра си. След като в продължение на година учи английски в манастира в Ратфарнам, Ирландия, тя заминава за Британска Индия и започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал. Тя полага първите си монашески обети през 1931 г., като приема името на Тереза от Лизийо. Полага тържествен обет през 1937 г., когато вече е учителка в Калкута.
През 1948 г. майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище. През 1950 г. получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията започва съществуването си като малък орден с 13 члена, а в края на XX век вече включва 4000 монахини поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят. Първоначално активен главно в Калкута, орденът започва да придобива популярност и привлича последователи и дарения. През 60-те години той създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. Междувременно дейността на Майка Тереза и сестрите е критикувана заради лошите хигиенни условия, в които работят – обстоятелство, което е характерно за Индия. През 1965 г. е основан първият им център извън страната – във Венецуела. От няколко години малобройна общност от Сестри на Милосърдието работи в България- в София и във Варна.
През 1983 г., по време на посещение при папа Йоан Павел II в Рим, майка Тереза получава сърдечен удар. През 1989 г. получава втори удар, а през 1991, след боледуване от пневмония в Мексико проблемите със сърцето й се задълбочават. През 1996 г. боледува от малария и е подложена на сърдечна операция, но здравето й продължава да се влошава.
Майка Тереза умира от инфаркт в Калкута на 5 септември 1997 г., малко след 87-ия си рожден ден. Погребана е с държавни почести.
На 4 септември 2016 г. е канонизирана и обявена за светица от папа Франциск.
„Майко Тереза, моли Бога за нас!“
