Православната църква отбелязва днес и св. мъченица Фивия Перпетуа
Свети мъченик Трифон Апамейски се родил през 232 година в селището Компсада, недалеч от град Апамея във Фригия. Според други източници в Лапсак в Мизия. Още като юноша при него се проявил дар на чудотворство, той лекувал недъзи и ги облекчавал, прогонвал бесове. Много хора обърнал към християнството. Според преданието веднъж с молитвата си свети мъченик Трифон изгонил всички вредни животни и насекоми и така били спасени от глад жителите на Кампсада.
Той изгонил беса, който се бил вселил в императорската дъщеря Фурия Гордиана. Император Гордиан Трети бил идолопоклоник, но не преследвал християните. Дяволът предусетил идването на мъченик Трифон, но бил изгонен. По молба на императора Трифон направил възможно дяволът да придобие плът (той приел формата на черно куче с пламтящи очи). След тази случка мнозина повярвали в Христос.
Наследникът на Гордиан, император Деций Траян, започнал големи гоненията на християните. И Трифон бил заловен и предаден на съд.
Трифон бил измъчван, уводен на едно дърво и пребит, след това вързан за кон и хвърлен в тъмница. След като му били забити пирони в краката, бил призован да се отрече от Христос и да се поклони на римските богове, след като отказал, той бил осъден на обезглавяване. Преди да бъде обезглавен, Трифон горещо се помолил на Бога и като му благодарил, той се помолил да бъде взет в Царството Божие. По време на молитвата си той предал душата си на Бог и палачите нямали възможност да изпълнят присъдата.
Паметта на свети мъченик Трифон Апамейски се чества на 1 февруари в Православната и Римокатолическата църква.
Мощите на мъченик Трифон се намират в катедралата ,,Свети Трифон Апамейски“ в черногорския град Котор. Част от неговите мощи са били пренесени в Русия през 1803 година. През 1819 година мощите му били положени в три ковчежета и вградени в икона, намираща се в църквата на мъченик Трифон в Напруд. Когато църквата била принудително затворена през 1931 година, иконата заедно, с мощите, били пренесени в Переясловската Слобода, в църквата на Пресвета Богородица. Друга икона с частици от мощите на свети мъченик Трифон се намира в църквата на Пресвета Богородица ,,Неочаквана радост“ в Маринското гробище. Друга част от мощите му се намират в манастира ,,Света Троица“ в Киев. Има също така мощи в катедралата ,,Света Богородица“ в Корсун.
Днес почитаме и паметта на св. мъченица Фивия Перпетуа, загинала през 203 г.
Тя произхождала от Картаген (Северна Африка).
Била млада майка с кърмаче, когато се подготвяла да приеме свето кръщение, но избухнало жестоко гонение срещу християните при император Септимий Север. Били задържани всички оглашени, сред които и Фивия Перпетуа, единият й брат, слугинята й Фелицита и трима младежи. Съдията ги убеждавал да принесат жертва на езическите богове, но те решително отговорили, че вярват в Единия Истински Бог и не могат да се кланят на идоли.
След известно време отново ги прибрали в тъмницата, която била изключително тясна и претъпкана със затворници, а стражарите се отнасяли към тях грубо и жестоко. Всичко това било много трудно за жените християнки – Перпетуа имала кърмаче, а Фелицита преждевременно родила в затвора, но те понасяли всичко с мъченическо търпение.
Освен това, Перпетуа страдала от голямата скръб на родителите и особено на баща си. Скоро повикали всички затворници на публично разследване. В съдилището затворниците изповядвали Господ Иисус Христос, а когато дошъл редът на Перпетуа, баща й с детето на ръце се промъкнал през тълпата и отново започнал да я моли да се отрече. Към неговите призиви се присъединил и съдията, но света Фивия твърдо изповядала, че е християнка. Тогава съдията се произнесъл всички християни да бъдат разкъсани от диви зверове в амфитеатъра, на празника, по случай рождения ден на престолонаследника.
Мъчениците посрещнали с радост смъртта си.
Перпетуа и Фелицита дори били избутани голи на арената, а от гърдите на Фелицита капело мляко, тъй като току-що кърмила бебето си. Дори грубата тълпа е шокирана от гледката.
Изборът на звяр, който трябва да ги разкъса, пада върху една бясна крава, чийто пол “съвпада с техния”. Но зверовете не се докоснали до осъдените. Тогава християните били посечени с меч.
Понеже палачът треперел от вълнение, света Перпетуа сама сложила меча му на гърлото си, за да й отреже главата.
