0.5 C
София
понеделник, ноември 28, 2022
spot_img

На 17 април 1879 година е свикано първото Велико народно събрание

Първото Велико народно събрание заседава само ден, непосредствено след приключването на работата на Учредителното събрание (10 февруари 1879 – 16 април 1879 г.). По предложение на епископ Климент (Васил Друмев) ВНС избира Александър І Батенберг за княз на България.

Учредителното събрание във Велико Търново е свикано на основание член 4 на Берлинския договор. В него участват 229 депутати, от които 117 са избрани по звание (висши духовници и председатели на административни съвети и съдилища), 88 са избрани от народа, петима са представителите на учреждения и дружества, а 19 са назначени от императорския руски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.

Значителна част от народните представители са с висше образование, получено в Русия и Западна Европа, мнозинството владеят френски език, а около половината и втори чужд език. Сред депутатите има активни участници в национално-освободителното движение, учители, прависти, духовници, публицисти, издатели, лекари, търговци, занаятчии, селяни.

Учредителното събрание изработва конституция, която остава в историята с наименованието „Търновска конституция“ и провъзгласява българската държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент.

Основният закон на държавата е подписан на 16 април 1879 година от всички народни представители.

Член 85 на Търновската конституция гласи: „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико“.

На 17 април 1879 година – ден след приемането на конституцията –  Учредителното събрание започва да работи като Първо Велико народно събрание, което има една единствена задача – да избере държавен глава.

Великото народно събрание се председателства от Екзарх Антим I, подпредседател е Тодор Икономов, а секретар – Георги Тишев.

В рамките на един работен ден депутатите утвърждават предварително съгласуваната с Великите сили кандидатура на 22-годишния Александър Йозеф фон Батенберг за бългрски княз под името Александър I.

Александър Батенберг произхожда от стар благороднически род с разклонения из цяла Европа. Самият той е племенник на руския император Алксандър II, а един от братята му е женен за дъщеря на английската кралица Виктория. Родът е свързан и с испанския, и с шведския кралски двор.

Всичко това, заедно с факта, че по време на Руско-турската освободителна война бъдещият български княз служи в руската армия и участва в сраженията при Търново, Плевен, Казанлък, Шипка, Стара и Нова Загора, стигайки чак до Сан Стефано, го превръща в идеалния кандидат за владетел на нова България. 

Related Articles

Latest Articles

Този сайт използва бисквитки, за да подобри Вашето сърфиране. Ако продължите, Вие приемате нашата политика за използване на бисквитки. Прочети още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close